На прага на ХІІІ-та годишна среща на местните власти за 2018 г. в к.к. "Албена" от 1 до 3 октомври, Actualno.com разговаря със Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ).
Пред какви сериозни проблеми са изправени местните власти, кои предизвикателства вече са в миналото и кои предстоят, какви са набелязаните акценти за новата бюджетна година и как да се реши проблемът със задържането на експерти в общинските администрации - по тези и още въпроси Силвия Георгиева дава подробни отговори.
Г-жо Георгиева, какви са очакванията Ви за предстоящата Годишна среща на местните власти?
Годишната среща на местните власти е най-голямото събитие на НСОРБ. На тази среща по традиция от 2002 г. насам се събират представители на българските общини, заедно с централната власт, с чуждестранни партньори, с бизнеса, отбелязваме 12 октомври, който е Денят на българската община. Вече имаме потвърдили над 800 участници от всички общини. Програмата е тридневна и е организирана в паралелни сесии и панели по различни теми, които са от интерес за общините. Ще се осъществят срещи с партньорите ни от централната власт, форуми за споделяне на добри практики, търговско изложение и други.
Кои са акцентите от програмата на срещата тази година и кои представители на централната власт очаквате?
Тази година сме предвидили три секторни паралелни форума, като една от ключовите теми, които ще обсъдим, е приносът на общините за опазване на обществения ред и защитата на населението при кризи. Участие във форума вече са потвърдили народни представители, заместник-председателят на парламента Емил Христов, председатели на парламентарни комисии, главен комисар Николай Николов, който е, знаете, директор на Главна дирекция "Пожарна и аварийна безопасност и защита на населението". Очакваме временно изпълняващия длъжността директор на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор Кирил Войнов, очакваме във форума да се включи и новоизбраният министър на вътрешните работи Младен Маринов.
В рамките на този форум ще дискутираме няколко важни теми. Едната е приносът на общините за опазване на обществения ред. В момента по наша инициатива в Народното събрание има внесен проект за изменение на нашия основен Закон за местното самоуправление и местната администрация, който ще ни даде възможност на нас общините да създаваме наши звена за опазване на обществения ред, чрез които да контролираме спазването нашите общински наредби. Това от една страна, а от друга - надяваме се да осъществяваме контрол върху безопасността на движението на наша територия чрез видеонаблюдение, като приходите от санкциите, които ще можем да налагаме на база видеонаблюдението, да влизат в нашите общински бюджети. В момента Законът се гледа на първо четене в комисиите в парламента и се надяваме да имаме подкрепата на народните представители.
Другата важна тема, която ще обсъдим в този форум, е нашият ангажимент по отношение на защитата на населението при бедствия и аварии. По темата най-вече с превенцията имаме какво да обсъждаме с централната власт. Столична община в лицето на столичния кмет Йорданка Фандъкова ще представи столичния ситуационен център, който може да помага и на други общини.
Ще говорим и по актуалната тема за управлението на язовирите. Знаете, те са наша собственост в момента. Това е един ресурсоемък процес, по който ние работим. Към момента имаме подкрепата на народните представители.
И като стана дума за язовирите, как приемат общините процедурата по прехвърлянето им?
В момента текат сроковете и ще можем след 7 октомври да кажем каква част от общинските язовири общините са решили да прехвърлят на държавата. Нашите наблюдения са, че поне в половината от общините към момента тече този процес. Причината, поради която общините взимат това трудно решение, е, че ние нямаме целеви ресурс, с който да обезпечаваме тяхното поддържане. Не очакваме да получим от държавата такъв ресурс, а с нашите собствени приходи не можем да се справим с тежките изисквания на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор за поддръжката на язовирите. Допълнително в тази посока за облекчаване на нашите отговорности ще помогне категоризацията на язовирите, която е по наша инициатива. Така много ясно ще се дефинира какво е язовир и какви съоръжения трябва да има, за кои трябва да има назначени оператори на язовирни стени и т.н.
Навлизаме в последното тримесечие от годината и в тази връзка как оценявате помощта на държавата към българските общини през този период?
Аз съм имала възможност да кажа вече и преди пред вашата медия, че НСОРБ, откакто съществува, се доказа като авторитетен и доверен партньор на централната власт. Смело мога да кажа, че ние нямаме проблем по отношение на комуникацията с централната власт. Напротив, нашето мнение се търси. Да, смяната на министри определено затруднява оперативната информация. Така или иначе стабилността на нашата организация е гаранция, че ние не изпускаме нишката на процесите.
Още в началото на годината започнахме много активна комуникация с Министерството на финансите, в която предложихме какво очакваме и какво бихме искали да се случи до края на годината по отношение на финансирането на общините. Имаме добра чуваемост от централната власт, но все още имаме проблем с резултатността. Много неща предлагаме. Понякога на чисто оперативно ниво ние имаме много по-практичен поглед за това как се случват нещата.
По отношение на чисто практическото взаимодействие между общините и централната власт, не мога да не ви попитам за децентрализацията, тъй като имам чувството, че за нея само се говори от толкова време насам. Кога в крайна сметка тя ще бъде факт?
Децентрализацията е сложна дума...
Първо за изговаряне...
Да, точно така! Предпочитам да кажа, че зад децентрализацията стои много просто нещо - общините всъщност са институциите, които са най-близо до хората, докосваме живота на всеки човек, всеки ден. И ако имаме достатъчно властови ресурс, ще можем да решаваме проблемите най-бързо и най-лесно там, където се случват. Децентрализацията е процес, битка и ангажимент на Сдружението от самото му създаване, мога да кажа не само в България. Това е борба на всички регионални и местни власти на всички държави членки, с които ние имаме ежедневна комуникация. Всъщност ние не искаме нищо повече от нашите правомощия и отговорности, които са ясно дефинирани в нашия основен закон, да бъдат добре обезпечени с ресурси, за да можем ние на място, на терен да предоставяме качествени публични услуги на всички граждани на България - независимо дали живеят във видинско село, или в центъра на София. Това е децентрализацията.
Проблемите в едно видинско село и в центъра на София обаче не са едни и същи!
Абсолютно е така.
И все пак, ако трябва да обобщим - кои са групите проблеми в общините в България, които правят най-силно впечатление?
През тази година акцентите са ни три, за които се надяваме да получим подкрепа от централната власт. Единият, който се вижда навсякъде, е обезпечаване на финансиране за общинската пътна мрежа. Четвъртокласната ни пътна мрежа е около 20 000 км - точно толкова е и републиканската. Ние нямаме никакъв приходоизточник, с който да финансираме текущи ремонти, основни ремонти и други. По тази четвъртокласна мрежа се движат училищни автобуси, линейки, хлябът, болните от далечните населени места и въобще всичко, което стига до хората. Това е нашият основен разговор през тази година. Надяваме се да видим резултати в бюджетната процедура. Всичко възможно е направено с наличните ни ресурси да се поддържат общинските пътища, но не можем да се справим без подкрепата на държавата.
Другият ни акцент е осигуряването на достатъчен ресурс за социалните услуги, които ние предоставяме. Демографската ситуация в страната е красноречива. Имаме вече все по-голям процент застаряващо население, а ние, общините, предоставяме всички социални услуги. Изключително голям проблем имаме с обезпечаването на социалните услуги с персонал - възнагражденията са много ниски, работата е тежка и трудна и затова цяла година водим много засилен диалог с централната власт за обезпечаване на най-належащите социални услуги за възрастното население. Продължаваме и работата по процеса на деинституционализация на деца.
Говорейки си за всичко това, важна роля за развитието на общините въобще са и обществените поръчки. Какво е мнението на НСОРБ относно електронната платформа за възлагане на търгове, която предстои да заработи?
Знаете, общините са един от основните възложители на обществени поръчки, както и нашите второстепенни разпоредители - те също са възложители. Ще трябва да се справим с това постоянно предизвикателство. Като цяло, смятаме, че в контекста на въвеждането на електронното управление, електронното възлагане на обществените поръчки е съществена част от него. Със сигурност то ще облекчи и възложители, и изпълнители като процес и като процедури, като подготовка на хартиена документация, за която се губи много време, отделя се и изключително голям човешки ресурс. Не на последно място е важно да кажем, че електронизацията на всеки един процес е изключването на човешкия фактор максимално. Това е мощен антикорупционен фактор. Преминаването в електронно възлагане, какъвто процес върви във всички държави членки, ще бъде един, надяваме се, ще бъде един добър инструмент за по-качествено възлагане и избор на изпълнители. Бързам да кажа, че процесът ще бъде труден, тъй като това е изцяло смяна на модела и чисто технологично няма да бъде лесен процес.
Как гледате на критерия "най-ниска цена" при възлагането на обществените поръчки у нас?
Със сигурност не мога да коментирам методиките за възлагане на обществените поръчки. Но това, което ние като организация правим, е максимално широко да обучаваме общините и да ги подпомагаме с примерни образци. Ние анализираме всеки месец обществените поръчки, които възлагат общините, като предоставяме обобщен анализ на добри методики и добри технически спецификации, за да могат общините да се възползват максимално. Да, не винаги най-ниската цена е гаранция, че ще изберем на безпроблемно и поръчката ни няма да бъде жалена. Знаете, че ако търсим качество, със сигурност трябва да се използват по-сложни методики.
Силвия Георгиева
Имате идея за общинска полиция, но как тя би била обезпечена финансово, защото знаем, че на кметовете се делегират непрекъснато нови и нови отговорности, но всъщност средствата, с които те разполагат, са недостатъчни.
Това е най-същественият проблем и благодаря, че поставихте въпроса изобщо за необезпечените ни отговорности. Както казах вече, ние имаме добре дефинирана собствена сфера на дейност в нашия основен закон и бихме се справили добре с тези ангажименти, ако бяха само те, а не получавахме чрез други специални закони постоянно ресурсно необезпечени нови отговорности.
Що се отнася до въпроса за общинската полиция, много е важно да направим разграничение - ние не предлагаме създаване на общинска полиция, а звена за обществен ред в общините, чрез които да контролираме изпълнението най-вече на нашите общински наредби. Имам предвид наредбата за обществения ред или за реда в парковете например. Ако видим стопанин с куче, който нарушава чистотата в парка, ние не можем да го санкционираме, нямаме такъв механизъм, нямаме служител, който да има право да налага такава санкция. Това предлагаме да се създаде в момента. Това ще бъде една възможност за общините, които могат да го финансират. За тези, които вече имат инспекторати, с тази законодателна промяна, ние ще дадем повече правомощия на служителите в тези звена.
Все по-трудно става кметовете за задържат своите специалисти в общинските администрации. Как се справяте с този проблем.
Привличането и задържането на качествени хора в нашите администрации и най-големият проблем на общините в момента, съизмерим с проблема за общинските пътища, който вече споменахме. Ние сме в постоянна конкуренция с частния сектор за привличане и задържане на добри експерти. Ние произвеждаме добри експерти, които много бързо биват откраднати от частния сектор заради изключително ниските възнаграждения, които можем да си позволим да даваме на нашите служители. Сдружението ни работи в две посоки: от една страна, се опитваме да увеличим ресурса, с който разполагаме, за възнаграждения в общинските администрации. От друга страна, да променим механизма, по който правим възнагражденията в нашите администрации. Ние не сме свободни да разпределяме ограничения наличен ресурс, стъпваме на наредби, подготвени от правителството. Съобразяваме се с праговете при различните позиции. Третото, което правим, са обученията. Имаме големи проекти, финансирани от Оперативна програма "Добро управление". Тази година обучихме 5600 общински служители в десет сфери и при изключително голям интерес. По всякакъв начин инвестираме в изграждането на общински капацитет, по-трудното е задържането му.
Визитка
Силвия Георгиева завършва Софийския университет „Свети Климент Охридски“ със специалности „Политически науки“ и „Европейска публична администрация“ с профил „Местна власт и управление“.
Тя има придобита следдипломна квалификация „Лидерство и местна демокрация“ от Централноевропейския университет в Будапеща, както и специализации по управление на проекти с европейско финансиране от България, Белгия и Гърция.
Георгиева е с над 15 годишен опит в местното самоуправление – като общински съветник; като управител на НСОРБ – Актив ЕООД от създаването ѝ през 2006 г. досега, както и петгодишен опит в управление на неправителствена организация.
Интервю на Румен Скрински
