Първата тема в "Отговорите със Спасиана Кирилова" не предизвика медийното внимание, но за нас е достатъчно важна, за да започнем с нея. Има развитие по сагата с изграждането на Национална детска болница. На среща във вторник МЗ пое ангажимента другата седмица най-после да определи терен за болницата. Доколко ангажиментът е сериозен, коментираме с Надежда Цекулова от БХК, която е дългогодишен журналист, следил здравната тематика. Тя е и представител на Националната гражданска инициатива „За истинска детска болница“.
Втората ни тема е за решението на служебното правителство да внесе т.нар. удължителен закон, който дава възможност догодина държавата да работи с бюджета за 2022-а. Разговаряме с макроикономиста Любомир Дацов.
Третата тема е преглед на политическите сюжети от седмицата, но през очите на младите. Как работи парламентът и има ли надежда за съставяне на редовно правителство? Разговаряме с младия политолог Атанас Радев от Студентски клуб на политолога.
Ето какво каза Надежда Цекулова за срещата в МЗ
„Случилото се през изминалата седмица беше важно за нас на първо място и най-вече заради възстановения диалог. За съжаление през изминалите няколко години в диалога между различните участници в този процес, има предвид институциите, които са отговорни за създаването на национална детска болница от една страна, професионалната педиатрична общност от друга и гражданските, и родителските организации от трета, беше нарушен. Доверието беше нарушено и всъщност поканата за тази среща дойде със заявка лично от страна на министър Меджидиев, че тази среща е най-вече знак за желание за възстановяване на диалога, което ние без съмнение тълкуваме като позитивен знак. Оттам нататък няма как да ви кажа повече от всичко, което миналата седмица самият министър Меджидиев обяви в интервю за националното радио. Т. е., че се работи по търсене на терен, че конкретен терен се разглежда, Не знаем още къде е той, на нас ни обясни, че би предпочел засега да не го оповестява, за да бъде абсолютно сигурен в това, че този терен все пак е подходящ. Това, което ни беше обяснено на нас е, че се очакват последни становища от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.“
От Националната гражданска инициатива „За истинска детска болница“ настояват с решение на МС да бъде създаден обществен съвет, който да следи за прозрачността на този процес и за сроковете.
Още – във видеоматериала.
Вече е ясно, че няма да има бюджет за догодина,
а Министерството на финансите ще внесе т.нар. удължителен закон, който ще позволи тазгодишният бюджет да се прилага и през 2023-а. Добре ли е това, или носи рискове? И още – какви антиинфлационни мерки трябва да се предприемат. Разговаряме с макроикономиста Любомир Дацов, бивш заместник-министър на финансите и член на Фискалния съвет.
От месец говоря, че не е приемливо да бъде внесен нов закон (за нов бюджет, бел. ред) в парламент, който не го припознава, каза Любомир Дацов. Защото бюджетът е преди всичко не счетоводно управление, а политика. Едно служебно правителство има всички изпълнителни функции съгласно Конституцията, казвам го заради хората, които съчиняват на тема „служебно правителство“, много актуално в България. Така или иначе то не може да прави политика, или поне не е редно. От тази гледна точка това, което е възможно да се направи, едновременно според мен е и много полезно. Защото за да пребориш инфлацията и да влезеш в рамките на разрешения дефицит, има два типа политики, които трябва да направиш: Т.е. нищо да не правиш от структурна гледна точка и чисто номинално да изравниш нещата, задържайки разходната част на нивото от предходната година и оставяйки инфлацията да помпа приходите, и тогава естествено ще го намалиш. Другото е проактивно поведение, когато се опитваш много по-динамично да свалиш дефицит и да влезеш в определени параметри, и едновременно вършиш работата реформирайки системите, повишавайки ефективността на разходите и тогава правиш структурни реформи. Видимо това правителство няма мандат, а няма и очаквания да се правят структурни реформи, защото най-малко няма как да минат в парламента такива неща. Трябват законодателни промени за моделите и т.н. в отделните системи. Така че остава онова, което би правило и едно редовно правителство. Първото нещо – да задържиш разходите и да оставиш приходите да растат с текущите икономически параметри.
Каква инфлация прогнозира макроикономистът и как да бъде овладяна тя, ще научите от видеоматериала.
Как работи парламентът и ще има ли правителство
Поглед в „Отговорите“ към политическите сюжети от седмицата, но през погледа на младите. Как работи парламентът и има ли надежда за съставяне на редовно правителство? Разговаряме с младия политолог Атанас Радев от Студентски клуб на политолога. Какъв знак е изборът на Вежди Рашидов за председател на парламента?
Можем да тълкуваме това като претекст за формирането на един кабинет на националното съгласие и ако щете на големия компромис и т.н. Да се обяснят всъщност отношенията между партиите и как те в един момент започват да еволюират и да търсят консенсус помежду си. Защото под една или друга форма отношенията в рамките и на 45-ото, и на 46-ото, и на 47-ото Народни събрания ескалираха. А вече и 48-ото НС показва, че всъщност без консенсус и без активен диалог за бъдещето на страната няма как да се случат нещата. Блокираше се работата на 48-ото НС, казвам блокира, защото според мен имаше доза умишленост в поведението на партиите, защото няма как преди конституирането на НС партиите да не си говорят за това кой ще е официалният бъдещ председател.
Търси се някаква формула за диалог, но друг е въпросът как всъщност се осъществява. Защото това, което чухме като речи на парламентарните групи, всички говорят за диалог, но действията им показват друго.
Неслучайно казах „кабинет“. Но мисълта ми е, че системните партии виждат реално трудностите и всъщност последствията от едни предсрочни избори. И в тази връзка всички, гледайки медийните участия, се вижда, че всички са готови на диалог к искат съответно да има правителство. С изключение разбира се на „Възраждане“, тъй като те не искат да влизат в каквато и да било управленска формула, защото биха понесли щети.
Ще бъде ли съставено правителство? Ще върнат ли ГЕРБ мандата и вървим ли към президентска република, както и може ли главният прокурор Иван Гешев да бъде заподозрян, че ще прави партия, ще узнаете от видеоматериала.