Ето темите в седмичното обзорно предаване на Actualno.com „Отговорите със Спасиана Кирилова“: Липсата на места в българските детски градини стигна до Съвета на Европа. Заведено е дело. Разговор с Георги Еленков от Национална мрежа за децата.
Свободата на словото – начин на употреба. Как да различим новините и фактите от пропагандата. В студиото – доц. Светлана Божилова, преподавател във ФЖМК.
Пет партии влизат в парламента, ако предсрочните парламентарни избори са не на 2 април, а сега. Последното проучване на агенция Маркет линкс коментираме със социолога Добромир Живков.
Съдят България в Европа заради липсата на места в детските градини
„Ние от Национална мрежа за децата и нашата мрежа за правна помощ, която обединява водещи адвокати и правозащитници, инициирахме предявяването на колективен иск пред Европейския комитет за социални права към Съвета на Европа във връзка с проблема за местата в детските градини, но също така и с други същностни проблеми на системата за образование и грижи в ранна детска възраст.“ Това каза в предаването „Отговорите“ Георги Еленков, юрист от Националната мрежа за децата (НМД).
„Всъщност вече четвърта година нямаме Национална стратегия за детето. Липсва този програмен документ, който във времена на хронифицирала се политическа криза, да поставя националните цели за реформа на системата. Затова от НМД бяхме принудени да инициираме този иск, който бе подаден от международната коалиция Eurocild. В нея членуват организации и граждански организации от 37 държави. Тя е припозната като социален партньор от Съвета на Европа. Т.е. с това дело ние темата за реформата в образованието и грижата в ранна детска възраст я вдигаме на международно равнище по два начина: Първо в рамките на коалицията Eurocild и на второ място разбира се с производството пред Европейския комитет за социални права. Това е един независим орган, чиито 15 членове се посочват от Съвета на министрите към Съвета на Европа, като този Европейски комитет за социални права съблюдава спазването на ревизираната Европейска социална харта. Това е един международно правен документ, в който са прокламирани социални и икономически права. Той е ратифициран он българската държава през 2000 година, като включително България е приела протокола, в който са уредени колективните искове, като този, който ние сме предявили.
Първо самия факт, че бе образувано това производство, че Съветът на Европа публикува текстът на жалбата на своя сайт, че придоби подобна международна гласност проблемът с образованието и грижите в ранна детска възраст в България, вече е огромен успех. Темата вече не е херметически капсулирана в тесните граници на гражданския сектор, а напротив, нашите каузи за реформи в системата придобиха подкрепа от една международна коалиция, която предяви жалба без никаква редакция така, както ние сме я подготвили пред Съвета на Европа.“
От НМД настояват и очакват държавата да си свърши работата. Статистически данни колко деца са лишени не само от места в детските градини, но и от адекватна грижа в детска възраст, ще намерите във видеоматериала.
Има ли спекула със свободата на словото?
Сега, след като минат изборите, екипът, който е правил проектозакона „Свободно слово“(в края на 90-те години на ХХ век, бел. ред.), законопроект, към който Европейската комисия нямаше нито една забележка, но той влезе и излезе, за да бъде в сила сега действащият Закон за радиото и телевизията от 1998 г., внасяме предложение за гражданска квота в Съвета за електронни медии (СЕМ) от четирима души. Те ще бъдат номинирани от правозащитни и медийни организации, защото крайно време е професионализмът, стандартите, общественият авторитет, професионалното доверие, да бъдат водещи, когато се избират членове на СЕМ. Това каза в предаването „Отговорите“ доц. Светлана Божилова, преподавател във ФЖМК, създател на студентската телевизия Алма Матер и дългогодишен член на НСРТ, както се наричаше СЕМ навремето.
С доц. Божилова коментирахме решението на СЕМ да приеме доклада на своите експерти за тримесечен мониторинг на предаването на БНР, програма „Хоризонт“ „Политически некоректно“ с водещи Петър Волгин и Силвия Великова. В заключенията от доклада се казва: „Еднопосочността в разгръщането на коментарите по тези теми създава усещане за пропагандни внушения. В същото време съществува вероятността и тези теми, подобно на горецитирани, да са развити в следващ период". СЕМ реши да изпрати писмо на генералния директор на БНР Милен Митев. Ето как доц. Божилова коментира решенията на СЕМ:
„Това е в стилистиката на решенията на СЕМ, защото помним, че преди повече от 8 месеца не беше избран директор на Националната телевизия, тъй като не намериха великана, който да я събуди. А пък сега всички казуси, свързани с разпространение на фалшиви новини, на неверни твърдения, на въздействаща пропаганда, която буквално се заимства от политическите речи на Путин и неговото обкръжение, не са обект на постоянен коментар, не просто мониторинг. Този мониторинг няма нужда да е три месеца, достатъчно е да бъде и един месец, за да разберем какво се случва в „Политически некоректно“.
Какво става с професионалните стандарти и журналистическата етика, ще научите от видеоматериала.
Ще има ли фотофиниш между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС на изборите
Пет партии влизат в следващия парламент, а ПП-ДБ водят с 0,5% пред ГЕРБ-СДС. Това показват резултатите от последното проучване на Маркет линкс. В „Отговорите“ разговаряме със социолога Добромир Живков, управител на агенцията. Според него е вероятен фотофиниш между коалициите ПП-ДБ и ГЕРБ на изборите. „Вероятно е наистина да имаме фотофиниш, но от друга страна трябва да отчетем какво могат да предложат двете основни политически сили понастоящем. И съответно да анализираме, както правим, електоралните нагласи отвъд тези български граждани, които са декларирали твърдо, че ще гласуват на предстоящите избори. Т.е. започвайки отзад напред мога да кажа, че има известен електорален резерв сред почитателите на ГЕРБ, но от друга страна трябва да отчетем политическия контекст. А той е, че ГЕРБ се опитват да предложат нещо, още от това, в което страната живее през последните 12 години с изключение на последните две вече. В този смисъл това не е особено вдъхновяваща тема или позиция за да влезеш в една предизборна кампания, имайки предвид, че България като цяло не се представя през последните десетина години особено блестящо, сравнявайки я с останалите европейски страни.
От друга страна имаме коалиция, която сякаш поне от симпатизиращите й българи, беше очаквана отдавна и се искаше поне от година и нещо. И това може да раздвижи сякаш малко или много електоралната картина и разпределението на силите между политическите партии. И все пак не трябва да пропускаме и неприятния за цялата страна и за цялото ни общество според мен случай с обявяването на Магнитски 2, което отново показва, че българските институции трудно успяват да свършат своята работа и нашите партньори се налага да ни дават вече не просто някакви меки знаци, които дори често не стигат до публичното пространство. А говорим бусвално за жълт картон, погледнато от моя гледна точка. Затова имаме както потенциал, така и рискове и пред едната, и пред другата страна.
Магнитски 2 няма да бъде демотивация за хората да гласуват, ако търсим обратната посока дали може това събитие да мотивира българските граждани. Може и това е протестният вот
срещу модела ГЕРБ, който всъщност започва плавно да се връща според мен, да набира сили, защото тази тема се превръща отново в център на публичния дебат и на разделението в обществото. На заден план минава вече това геополитическо разделение, което беше провокирано от войната в Украйна. Всъщност се връща дневния ред от 2020-2021 година, т.е. промяна срещу статукво, стабилност срещу известна, естествено, нестабилност, носена от която и да е било социално-икономическа промяна във всяка страна.“
Възможни ли са още едни парламентарни избори заедно с местните наесен, ще научите от видеоматериала.
