Мартин Вопенка е автор на романи за млади читатели и възрастни, които са награждавани и филмирани. Самият той е председател на Сдружението на книготърговците и книгоиздателите в Чехия. Пише „Новата планета” между 2014-а и 2016 г. По страниците предсказва много от характеристиките на ковид-епохата. Активен спортист, той се занимава с триатлон, ски бягане и маратон. Последното му пътешествие беше до шаманите на Еквадор. Планира мистична обиколка на нашата Стара планина това лято.
Чешкият писател, визионер и пътешественик гостува у нас за представянето на „книгата на живота си”, както той самият нарича често „Новата планета”. Мащабният роман излезе с логото на „Изида” и в превод на Красимир Проданов.
Един от най-честите въпроси, които читатели и журналисти задаваха на Вопенка по време на срещите му тук, беше дали е за първи път в България. А той изненадваше всички, като разказваше за предишните си четири посещения. Ето още от човека, за когото чешките медии написаха, че е създал книга, която може да спечели вниманието на целия свят.
Г-н Вопенка, как ви хрумна да напишете нещо подобно?
Преди осем години попаднах на информация, че Бил Гейтс има идея да построи флотилия от кораби, на която да се изнесе да живее заедно със своя екип от приближени хора и сътрудници. Стори ми се налудничаво, защото това означаваше, че той е на крачка от създаването на един алтернативен свръхразвит свят, достъп до който ще имат само богаташите.
През последните години той е много споменаван и дори забъркван в какви ли не конспирации.
Да, макар че не съм привърженик на подобни теории, преспокойно мога да кажа, че г-н Гейтс не е добър човек. Ако изгаряше от любов към Земята, можеше да изкупи със състоянието, което притежава, тропическите гори – и така да разрешим някои свои проблеми.
Мислите ли, че Земята наистина е в опасност? В книгата си описвате доста „черен” сценарий, като плашещото е, че той вече започна да се сбъдва…
Знаете ли, никой писател не може да е доволен от това, че предсказанията му се сбъдват скоро, защото хората бързо-бързо ще забравят, че именно той е описал всичко това. Казвам го, разбира се, и с усмивка, но приемете, че представям в моята книга два от възможните варианти за нашето бъдеще. Първият е да се роди именно такова свръхтехнологизирано общество, което би било по вкуса на Бил Гейтс. А вторият е вследствие ядрен удар планетата ни да се окаже хиляди години назад в развитието си – последните събития показват, че и това не е невъзможно. Не е казано, че ще се сбъдне някой от тези два варианта – или и двата едновременно, както е в „Новата планета”. Но погледнато от днешна гледна точка, е твърде вероятно да ни чака именно това. Утехата е, че от гледна точка на квантовата физика не винаги най-правдоподобното се оказва истина.
Казвате квантова физика. Това е и вашето образование. Защо човек, който е учил в сферата на точните науки, е станал в крайна сметка творец и писател? Как се случи това при вас?
Всъщност дълги години страдах, че изгубих толкова време с квантовата физика. Родителите ми настояваха да уча именно това – баща ми беше и известен математик. Съгласих се, защото комунистическите власти не ми позволиха да уча нещо в сферата на хуманитаристиката. Така отървах и дълга казарма. Но след завършване на университета не съм работил и ден по специалността. Едва десетки години по-късно, създавайки своите книги, си дадох сметка, че квантовата физика може да ми е от помощ. Защото правя връзка и проследявам процесите по начин, който е напълно различен от този на моите колеги и останалите хора. Така че дори в „Новата планета” има много от квантовата физика.
Предсказвате по страниците такива плашещи неща като дистанционното обучение. Героите ви живеят в изолация и не познават толкова обикновени неща като дъжда, дърветата, животните…
Да, идеята ми беше да обрисувам едно стерилно общество, което се ръководи на принципа на тоталитарната идеология. Тъй като хората са затворени в това, което наричат Нова планета, те твърдо вярват, че Старата е пълна с опасности. Всъщност, те не знаят дали тя продължава да съществува. Децата израстват сами, като само технологиите помагат да се срещнат с връстници. Милувката – от мама или татко, е на практика неприемлива. Това е най-черният сценарий на онова, което е пред нас. Самият аз се ужасих, когато много от описанията ми в „Новата планета” започнаха да се сбъдват, щом беше наложен локдаун заради ковид-19.
В същото време вие стъпвате върху изконни ценности, каквито са описани и в Библията.
Нуждаем се от надежда като човешки същества. Истината е, че се ръководим от ценности, които са зададени още в Стария завет. Каквото и да правим, животът ни преповтаря този на древните хора – сменят се декорите, но все така се влюбваме, все така сме склонни да предадем някого, все така търсим прошка и изкупление. Затова и исках да пренапиша една от най-впечатляващите библейски истории, тази за предателството и греха, която се е стоварила на главата на старозаветния Йосиф. Само че я пренесох в далечното бъдеще.
Има ли тогава надежда, че цивилизацията ни ще се справи с всички проблеми, които сами си е причинила – замърсяване, военни конфликти, свръхпотребление?
Срещам се изключително често с деца и млади хора като част от работата ми. По време на беседите си давам сметка колко умни са тези, които идват след нас. Те са необременени от идеология, както моето поколение например. Разсъждават много по-чисто и смело. Отне много време да убедим политиците, че Земята има нужда от промяна – и екологична, и в областта на потреблението. Затова сега ме е яд, че вместо да направим следваща крачка и например да осигурим развитие по посока на възвращаеми технологии, ние потънахме в проблематиката на една война, която се води буквално зад вратата ни. И даваме всички пари за оръжие, а не за едно по-чисто бъдеще.
Как ви се струва България на този фон? За първи път ли сте тук?
Истината е, че съм тук за пети път. Дойдох още през 80-те, когато обикаляхме с приятели Рила и Пирин. Когато в един момент се спуснах в низина, влязохме прегладнели в някакво ресторантче и поръчахме всичко възможно. Но ни чакаше неприятна изненада… Изневиделица в ресторанта се втурна гранична полиция, която ни арестува. Оказа се, че сме навлезли в граничната зона, за която в онези години се искаше специално разрешение. После се връщах тук няколко пъти – включително със семейството си. Правим планове с приятел да обиколим Стара планина това лято. Погледнато през моите очи, живеете спокойно, сякаш извън времето. Поне на фона на Прага, София трудно може да се похвали с някаква особена естетика и уникално културно наследство, но е очарователна с ритъма и стила си. Пък и тази планина, която е надвиснала над нея – толкова ми се иска да зарежа всичко и да тръгна нагоре… А и кухнята е невероятна, където и да седна, просто си облизвам пръстите!
