Мариян Вълев не се включи, заради ангажимента си преди това да не дава повече интервюта след участието си в предаването на Карбовски. Причината е резултат от бедността в България, на която той реагира по този начин.
Но ето какво споделя Александър Сано:
Nissan поставя емоцията на преден план при създаването на автомобили. Теб какво те кара да се усмихваш?
Принципно като се събудя сутрин и видя, че слънцето е изгряло, това ми е напълно достатъчно да започна да се усмихвам. Децата ми да са здрави, семейството ми, приятелите ми. Аз съм стигнал до този етап в живота си, в който съм си намерил баланса. Знам кое ме прави щастлив. Имам късмета да мога да го правя и честно казано ако няма някакви дребни неприятности да се случват в ежедневието, няма повод да не съм усмихнат през целия ден. Но не ми се налага насилствено да бъда позитивен.
Емоционален или рационален е изборът на автомобил за теб?
В това отношение еволюирах, тъй като първоначално избора ми на автомобил беше изключително и само емоционален. Сега обаче не е така. Особено за мъж, при все че и глава на семейство, рационалното трябва да го има винаги. Това си е вид отговорност и затова изборът ми до голяма степен е рационален. В момента карам автомобил, който да ми върши работа, задължително да ми доставя удоволствие от шофирането, да ми харесва външно и вътрешно. Интериорът на един автомобил е изключително важен, тъй като когато го караш го виждаш най-вече отвътре, но е много важно да може да се впише в ежедневието ти максимално рационално. Да мога да пътувам удобно със семейството си и така нататък...
С бензин в кръвта или с дизелова мощ?
Задължително дизел за мен. Те по нищо не отстъпват на бензините, да не кажа, че са по-добри. Основният фактор за мен е разходът. Имам екологични наклонности и коли, които харчат над едноцифрено число, започват да не ми харесват. Естествено зависи. Например при голям автомобил като Navara, който е с 3 литров двигател това няма как да се случи, но там разходът се върти около 10-11 л/100км, което е абсолютно приемливо за толкова голям и тежък автомобил, който пък трябва да ти даде динамика и да е достатъчно мощен. Чакам с нетърпение появата вече масово на електрическите автомобили, с които ще можем да си позволим всякакви волности, без това да избълва в природата огромно количество вредни емисии. В България все ощe няма законодателни ициативи в подкрепа на ланисирането на електромобили. За разлика от много други страни като например в Естония, където съвсем наскоро е изградена мрежа за зарядни станции, има преференции за тези автомобили, можеш да караш в бус лентата и т.н.
Juke Nismo е градският хулиган на Nissan. Tи как се чувстваш в подобна роля в киното? Често ли ти се случва да я играеш?
До сега 2 пъти. В «Тилт» и «Под прикритие». Нещата, които ми предстоят са в друго амплоа, но пък вече имам две на сметката с добър резултат. Специално за Juke, който имах удоволствието да шофирам цяла седмица градско и извънградско, бих казал, че той съчетава от това да ти даде някакво спокойствие и да превключиш много бързо от режим еко, който аз използвах по-често, на режим спорт и да му дадеш ряз, както се казва. Има хулиганщина в този автомобил със сигурност, в добрия смисъл на думата.
Nissan поставя началото на първия в историята кросоувър сегмент с Qashqai и след това първия малък кросоувър с Juke. Ти търсиш ли новаторския подход в твоята работа?
Задължително като се има предвид, че в нашата професия задължително се твори нещо. Независимо какъв е образът, работата на актьора е така да го пресъздава и винаги да търси ако щеш да използваме същия термин някакво кросоувър решение, за да не влиза в шаблон. Ако играеш полицай той да е полицай от киното какъвто знаем от 60-те години насам. За да остане нещо, което да се запомни, да не мине в шаблонната линия като цяло. Абсолютно задължително за мен като актьор е да потърся някакъв нестандартен вариант. Ако може. Аз съм опитвал, в някои неща съм успял, в други не толкова, но когато успееш е много приятно.
На къде водят пътищата ти в професионален план?
Предстои ми снимки на нов сериал на БНТ с братя Чучкови, с които работих в „Тилт“. Преди това предстои тръгването на „Тилт“ по кината в Германия съвсем официално, което е много готин успех за българското кино. Освен това не съм приключил работа в „Под прикритие“, независимо от последния сезон. Ще има какво още да видят зрителите там, това ще е изненада. И ако всичко е наред мисля, че и един два пълнометражни филма ме чакат.
