Знаят ли българите що е то право? Какви са основните им права? А основните им задължения като граждани на България? На пръв поглед елементарни въпроси, с елементарни отговори - до момента, в който трябва да дадем отговорите. Какво се крие зад въпросите на правото - отговорите търсим в разговор с Кристияна Любенова, един от членовете на Академията за гражданско образование, с която Actualno.com започва образователно партньорство за правата и задълженията ни като български граждани.
Защо създадохте и стартирахте инициативата Академия за гражданско образование?
Основателите на Академията сме все млади хора, завършили гимназията сравнително скоро и поради това все още си спомняме и познаваме добре гимназиалния живот. Спомняме си и объркването, в което всички изпадахме, навършвайки пълнолетие и придобивайки избирателното право, както и други до голяма степен непонятни за нас права и задължения. С други думи, животът ни хвърли в дълбокото, а училището не ни беше помогнало достатъчно за това да се справим.
Учебната програма е изключително натоварена и често в час не остава време за задълбочено обсъждане на темите, свързани с правото. От друга страна, има и важни теми, които изобщо не са застъпени в училище. Поради това и ни хрумна, че можем да вложим правните си познания в една добра кауза и със собствени сили да организираме курс по гражданско образование за ученици.
От тази година година, със съдействието на Академията, в Actualno.com стартира рубриката "Прав(о) или не". Какво ще предложи тя на читателите?
В "Прав(о) или не" ще бъдат поместени видеоклипове, в които студенти по право ще представят по възможно най-интересен и неангажиращ начин важни теми за държавата и правото, престъпленията, правата и задълженията на гражданите и други. Увлекателно разказани и подправени с всевъзможни разяснения и забавни изображения, видеоклиповете са най-вече насочени към младото поколение, но са практически полезни за всеки един гражданин. Рубриката ще позволи правните знания да достигнат до по-широк кръг от хора поради това, че днес всички първо се обръщат към интернет, когато искат да си изяснят някой въпрос.
Видеоклиповете варират в рамките на 5 до 10 минути и информацията в тях е максимално синтезирана. Именно това е ценното в рубриката, тъй като в интернет трудно се намира кратка и ясна правна информация, подходяща за непрофесионалисти – ненатоварена с юридическа терминология и изчистена от доктринерните спорове за същността на понятията.
Според Вас дали българите са наясно що е то право?
Според мен тук не трябва да говорим дали конкретно българите са наясно що е право. Да, определено има българи, които не са наясно нито що е правото като наука, нито какви са техните собствени права. Това обаче не е единствено проблем на българите. Всяко едно общество има граждани, които не са в достатъчна степен образовани, а и заинтересовани по тези теми. И тук идва ролята не само на държавата, но и на правно образованата част от обществото да разпространява знанията и да подкрепя изявеността на гражданското общество.
Основните знания за правото дават сигурност на индивида в обществото. Когато един човек знае какви са правата му, както и гаранциите за защитата им, то той вече не се чувства беззащитен пред силата на държавния апарат, нито пред несправедливостите в гражданските отношения. А придобиването на индивидуална увереност и сигурност е първата стъпка към изграждането на силно гражданско общество, което е фактор в държавното управление.
Пропускаме ли покрай правата какви са задълженията ни, след като по Конституция имаме такива?
Струва ми се дори, че повече си знаем задълженията, отколкото правата. Наясно сме кое поведение е престъпно, но малко знаем за обстоятелствата, при които отпада наказателната отговорност. Наясно сме, че трябва да плащаме данъци, но за данъчните облекчения знаем ли? Има и още примери в тази насока. И все пак, това, че знаем задълженията си, невинаги значи, че ги изпълняваме. Понякога сякаш знанието дори се използва с цел избягването им. Оттук идва и важността на гражданското образование. То е не само теоретично знание за правата и задълженията, а и разбиране за това как функционира държавата, как изпълняването на задълженията всъщност е в полза на обществото и как ние, като част от това общество, също се облагодетелстваме.
Задълженията ни са многобройни - не са поместени само в Конституцията, но и в още стотици нормативни актове и затова би било хубаво хората да не гледат на тях с ужас и пренебрежение. Според мен здравото общество се крепи най-вече върху възпитанието в спазване на правилата и изпълняване на задълженията и затова и с колегите от университета се опитваме да говорим и за етиката в поведението на гражданина. Също за смисъла на правата и задълженията, а от там и за смисъла на правото като цяло.
Имате и друга инициатива - уроците пред ученици, разкажете малко повече за нея?
В рамките на Академия за гражданско образование пред ученици в гимназиален етап на обучение (по-конкретно XI и XII клас) изнасяме уроци на теми, свързани с държавата и правото – основните човешки права и свободи, свободата на словото, престъпленията, наказанията и много други. Всичко това се случва на достъпен език и безплатно.
Наскоро Академията се проведе за втора поредна учебна година в София, а амбициите ни са в следващите месеци да проведем пълни курсове по гражданско образование и в още няколко по-малки града из България. Първият такъв град е Гоце Делчев, където преди броени дни се проведе и последният урок от курса там.
Всички уроци се водят от млади, мотивирани студенти по право и обхващат въпроси, важни за всеки един гражданин, които в голямата си част не са залегнали в задължителната учебна програма. Една от основните цели на Академията е да провокира учениците да разсъждават и изразяват позицията си, както и да се получи дискусия, в рамките на която те да придобият безценни знания с оглед израстването им като активни граждани.
Откакто проектът успешно се осъществява обаче осъзнахме, че ние също сме невероятно облагодетелствани от срещите ни с учениците. Интересът в очите им и умните въпроси, които всеки път задават, са много вдъхновяващи и ни мотивират да продължаваме да гоним целите на проекта с още повече усилия. Всеки един от младите лектори в Академията очаква с нетърпение дискусиите и винаги се подготвя задълбочено в материята, която ще представя. Трябва да призная, че дори сме обсъждали това, че малко ни е страх от въпросите на учениците, тъй като те са толкова будни и разсъждаващи, че понякога могат да надминат и академичната ни подготовка. Засега обаче опитът показва, че екипите ни са подготвени в достатъчна степен и срещите са полезни на гимназистите, а в края на лекцията винаги се получава и интересна и предизвикваща мисълта дискусия.
Как виждате правния сектор в България – дали е перспективен или има "пренаселване" от юристи?
Едно от предимствата на правната наука като хуманитарна такава е, че дава знания, които могат да бъдат полезни в много широк кръг от професии и дейности. Юристите не стават само съдии, прокурори, адвокати, нотариуси или съдебни изпълнители. Юридическото образование отваря вратите към много разнообразни дейности и професии – погледнете колко юристи са успешни като политици, дейци в неправителствената сфера, бизнес съветници, служители в администрацията и т.н. Освен това, за да бъде един юрист настина добър в това, което прави, той следва да се специализира в конкретна област на правото. Например, наказателното право функционира по много различен начин от семейното или пък търговското право. Това, което се опитвам да кажа, е, че не всички юристи се занимават с еднакви отрасли на правото – има такива отрасли, в които има недостиг на експерти и в които един току-що завършил юрист може да се реализира.
В действителност обаче съществува и проблем с "пренаселването" с юристи, тъй като е факт, че прекалено големият ежегоден прием на студенти по право не отговаря на обществените нужди. Това тепърва ще започне да бъде усещано. В България има девет юридически факултета, които всяка година приемат нови студенти в специалност "Право", а в последните десет години броят на приетите студенти се е увеличил.
Тук идва на дневен ред и един друг проблем, свързан с "пренаселването" – то е съпътствано и от също толкова страшния проблем за падането на качеството на подготовката на юристите. Големият брой места за специалност "Право" в университетите в България на глава от населението води и до падане на критериите за оценка на кандидат-студентите. Местата вече са повече от истински мотивираните и знаещи гимназисти. С течение на времето минималните балове за класиране стават все по-ниски и по-ниски. Разбираемо е, че ниското ниво на студентите води и до падане нивото на самата академична подготовка в университетите.
Поради всичко казано, очевидно е, че това не е просто проблем на правния сектор, а се превръща в обществен проблем. Оттук следва и необходимостта от активно гражданско общество, което да се бори с проблемите и да се стреми към трайното установяване на справедливост. Ето, че нещата са взаимосвързани, защото силното гражданско общество, както вече казахме, се гради с гражданско образование.
Интервю на Ивайло Ачев
