В условията, в които живеем, колективен имунитет срещу коронавируса е възможен за постигане само при бърз процес на масова ваксинация в рамките на кратък период от време. Пример от практиката в това отношение са Израел и Великобритания. Това е позицията на доц. Любомира Николаева-Гломб, ръководител на катедра "Вирусология" към Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ), която тя представи в "Студио Actualno".
Защо ваксина, а не преболедуване – защото ваксината спира възможността на вируса да се размножава (репликира) и мутира, стана ясно от обяснението на доц. Николаева-Гломб. Образно казано, при навлизане в организма ни и като ни разболява, всяка вирусна частица "ражда" милион други частици, които обаче не са точни нейни копия – всяка една е различна. Целта на вируса е да съзададе колко се може повече частици, така че при преминаване в следващия гостоприемник (т.е. когато един заразен човек зарази друг/или други) все някоя от тези частици да се окаже пригодена да преодолее имунната система, с която се сблъсква – защото всеки организъм и неговият имунитет имат свои особености. Затова и с помощта на ваксина се спират възможностите на вируса да се разможава, което той прави, ако човек боледува и независимо дали болният оздравее или почине.
Т.нар. стратегия "НУЛА КОВИД" като друг възможен вариант да се справим с коронавируса работи, но цената, която трябва да бъде платена, е непосилна за много общества, включително нашето, смята доц. Гломб, коментирайки изричен въпрос на Actualno.com. В България все още е много жив споменът при много хора от едни други времена, когато подобни на необходимите за изпълнение на "НУЛА КОВИД" решения се вземаха от режим, който в крайна сметка се срути и една от причините беше този подход на управление – затова ще има силна съпротива срещу тази стратегия. Необходимо е мерките, които се вземат срещу заразата, да бъдат максимално съобразени с начина на живот на хората, каза доц. Николаева-Гломб.
Коронавирусът вероятно има потенциал да мутира и еволюира доста, но мнението на доц. Николаева-Гломб е, че в крайна сметка ще се стигне до време, в което SARS-CoV-2 е по-заразен, но и по-малко смъртоносен. Тя не отрече, че на база опита с друг от човешките коронавируси 229Е действително има много голямо еволюционно поле за мутации с цел отговор и избягване на антитела в ключовата част на S-протеина (RBD), която е де факто тази част от протеина, която първа влиза в ACE2 рецепторите на човешките клетки (RBD представлява езичето на ключа). Ако съдим от 229Е, неговият RBD за 30 години се е променил с 20% спрямо първоначалния си вариант, за да може да избягва имунния отговор, който му даваме. Напълно възможно е същото да се случи и със SARS-CoV-2, ако не бъде спрян с масова и достатъчно бърза ваксинация в глобален мащаб, е мнението на доц. Николаева-Гломб. И макар това да не е добра новина, ръководителят на катедра "Вирусология" към Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) вярва, че еволюцията на SARS-CoV-2 няма да доведе хем до по-смъртоносна, хем до по-заразна за хората форма в бъдеще.
Възможно ли е да бъде създадена ваксина срещу всички коронавируси от семейството на SARS-CoV-2 и още интересни акценти за пандемията – чуйте и вижте пълния разговор с доц. Николаева-Гломб във ВИДЕОТО:
Още: Научни истини срещу митове за коронавируса: Обясненията на доц. Любомира Николаева-Гломб
