Накъде върви българското висше образование, какви са проблемите му, как изглеждат решенията на днешния ден, Actualno.com разговаря със студента от Университета за национално и световно стопанство (УНСС) Кезим Медев, добил широка популярност в медиите, заради скандалния случай, при който Медев разкрива нередности при провеждането на изпит в учебното заведение, а академичният съвет на ВУЗ-а го наказа с последно предупреждение за изключване.
Темата бе широко дискутирана и постави множество въпроси за качеството на висшето образование в България.
Наскоро Кезим Медев, заедно с свой приятели и съмишленици, създава сдружение "Лидери за европейско образование" (ЛЕО), чиято основна цел е с хоризонт 20/25 - тоест след 8 години българското висше образование да достигне най-малко до средните нива за Европейския съюз. На конференция днес (26 септември) бе представена и визията за развитието на Студентски град.
Защо организирате днешното събитие, на какво е посветено то?
Вече трета година, откакто сме в Студентски град, не спираме да забелязваме проблемите на студентите и в частност на висшето образование.
Кои са проблемите на студентите?
Откъде да започна?! Един от големите проблеми на студентите е тяхната неактивност, тяхното нежелание да променят обстоятелствата, които дори в някои хипотетични случаи могат да бъдат променени дори със Закона за висшето образование.
Какви са необходимите промени в законодателството по отношение на висшето образование?
Конкретно по тази мярка, за която си говорим, за да станат по-активни младежите, трябва да им се даде повече свобода и повече власт. Свобода, за да избират преподавателите си, свобода да избират повече от дисциплините си, които да учат, и власт, за да упражняват правото си на глас в университета. Говоря именно за преки форми на събиране на мнения като референдум, като повече избори за факултетни представители и представители в ръководството на университета.
Проблемите във висшето образование, както казах, са освен свързани с младежката активност, започват от Закона за висшето образование, като нашият юрист от екипа на сдружение ЛЕО, казва, че основният проблем на този закон е, че съществува.
Другите проблеми са свързани с акредитацията на университетите, начина, по който тя се осъществява, критериите, които трябва да покрива един университет, за да бъде акредитиран с висока оценка. Голям проблем е и университетската автономия.
Свободни ли са университетите в България?
Прекалено свободни, чак тази свобода се превръща в свободия. Концентрира се прекалено една власт в ръцете на ректорите.
Защо тази свобода тогава не ни отвежда в топ 100 на университетите по света?
Ами даже и в топ хиляда ни няма вече, защото явно има нещо сбъркано в тази свобода. Аз лично съм на мнение, че не може един човек да разбира от толкова много неща в управлението - от финанси, от академична дейност, от техническата част. Не може да е един ректорът на университета, според мен трябва да има цял екип, който да отговаря за отделните звена. Също така и МОН (Министерството на образованието и науката - бел. ред.) трябва да има пряко наблюдение върху изразходването на средствата на университета.
Кога ще се промени практиката "парите следват студента"?
Това ще се промени, когато си отговорим на въпроса какво искаме от висшето образование - да получаваме бройка студенти или да получаваме качествени студенти.
А иска ли някой да се промени тази практика според теб?
Хората, които трябва да избират първо къде да остават - дали да заминават, или да остават в България, хората, които искат да получат европейско образование - за тях това важи с пълна сила. За другата част, за която не мога да кажа, че е по-многобройна, но е по-силна със сигурност, явно тези промени са неподходящи.
За какво работи Вашето сдружение ЛЕО?
Сдружението тръгна от скандалния случай, който се заформи около мен в УНСС, но решихме тогава да не хващаме вълната на нарушенията, а да започнем да градим отнякъде.
Сдружение ЛЕО
Така започнахме да проучваме средата на висшето образование и изследвахме проблемите, които видяхме, и днес сме тук, за да предложим решенията, които мисля, че сме успели да обобщим за три месеца, като през това време сме работили с представители от Българската стопанска камара, КТ "Подкрепа", преподаватели от почти всички университети в София и други градове извън столицата, работим и със студенти.
Искам да те върна много накратко на скандалния случай с теб, който обиколи медиите. Каква енергия канализира той впоследствие?
След това, което се случи, хората около мен се заредиха с много положителна енергия, защото видяха, че нещата могат да се случат, макар и трудно, макар и грозно, но нещата могат да се случват. От другата страна на проблема усетих, не чак толкова доброжелателна и благоприятна енергия.
С какво усещане влизаш сега в УНСС?
Обичам университета си! Не случайно съм го избрал, има ред причини, за да уча там. Това, че е станал проблем с един преподавател, не означава, че менторите на моя живот не учат и не преподават там. Влизам със самочувствие и с удоволствие, както трябва да влиза всеки студент в университета си.
Интервю на Румен Скрински
