За датата 10 ноември 1989 г. и за решението на 48-ото НС да предоставим военна помощ на Украйна, в "Отговорите със Спасиана Кирилова" разговаряме с журналиста Иво Инджев.
Очаквам с процедурни хватки, каза той, доколкото служебното правителство така да се каже, говори от името на президента, разчитам по този начин неговата заявка (на служебния военен министър Димитър Стоянов, че към военната помощ "ще се подходи консервативно“, бел. ред.), че президентът, тъй като не можа да попречи на това мнозинство в парламента да вземе подобно на неговото решение за Украйна, ще търси други начини. Че нямаме достатъчно оръжие, с процедурни хватки да се забави процесът, това е, което очаквам. Но все пак живеем в парламентарна демокрация и това мнозинство, което се заяви по този начин, по тази тема, се надявам да си свърши докрай работата.
На 3 ноември НС взе решението за военната помощ за Украйна. По този повод Иво Инджев направи паралел между двете дати през 1989-а и през 2022-а:
"Пак ще хвърля мост, защото на 3 ноември 1989 г. съм бил участник в първата и последна демонстрация в София на „Екогласност“. Тя започна като демонстрация с екологични искания, но приключи със скандирания „демокрация“ и „свободни избори“ пред служебния вход на Народното събрание. И затова сега направих една връзка – за ноември отново някак си се появява като важна дата в нашата политическа история, защото това, което се постигна с гласуването на оръжие за Украйна измива лицето на България, което никак не е чисто пред нашите съюзници за голямо съжаление. И не само за нашите съюзници, пред целия свят. Да сме единствената държава, освен Орбанова Унгария я наричам, защото за мен това не е типичната Унгария, това е страната, в която първа започна да се срива символичната Берлинска стена, да си спомним събитията от лятото на 1989 г., затварям скобата. И да сме единствената страна на практика в европейския съюз, която не дава оръжие на Украйна, а това е символичен жест, това е стратегически жест за бъдещето ни, това ще се чете един ден със задна дата що за държава сме ние. Като сме съюзници, а всъщност се цепим от колектива, ако мога да се пошегувам по този начин".
Говори ли нещо датата 10 ноември на по-младото поколение и какво се случи и какво не се случи за 33 години, ще научите от видеоматериала.
