Доц. Савова, често, когато хората говорят за диабет, те имат предвид диабет тип II, той е по-разпространеният и сякаш по-познат. С какво се различават диабет тип I от диабет тип II?
Разликата е огромна. Диабет тип I е диабетът на децата и младите хора. Той се развива в условията на абсолютен инсулинов дефицит на тялото, който е несъвместим с живота. Пълната липса на инсулин води до блокиране на растежа и развитието, ето защо без да се включи хормонозаместителна терапия тези деца и млади хора са обречени. Захарен диабет тип I е съвременната дефиниция на познатия по-рано инсулинозависим диабет. Остро възникналият инсулинов дефицит е в резултат на автоимунно разрушаване на произвеждащите инсулин островни В-клетки в панкреаса. Недостигът на инсулин води до прогресивно влошаване на обменните процеси и съответно до високи стойности на кръвната глюкоза, обезводняване и натрупване на кетони – т.нар. диабетна кетоацидоза, която е животозастрашаващо състояние.
Диабет тип II е диабетът на възрастните. Близо 90% от хората, които страдат от него са със затлъстяване. При този вид организмът произвежда достатъчно количество инсулин, но се наблюдава инсулинова резистентност поради образно казано “пресищане” с инсулин. В крайна сметка резултатът е високи нива на захар.
Всички пациенти с диабет тип 1 ли трябва да използват инсулин, за да поддържат нивата на захар?
Да, тези пациенти нямат друга алтернатива. За тях набавянето на инсулин отвън е животоподдържащо. Важно е да се каже, че не само видът на инсулина, но и начинът на неговото приложение води до предпазване от късните усложнения на диабета, които могат да засегнат очите, бъбреците, сърцето, нервната система и др. Това е от ключово значение за децата и подрастващите с диабет тип I. Прогнозата на живота при тях се определя от доброто лечение и контрол.
По причина на недостатъчно обучение понякога или по други субективни причини и бариери част от пациентите с тип 1 захарен диабет или техните близки все още не умеят да управляват самостоятелно в тесни граници варирането на кръвната захар.
Какво представляват инсулиновите помпи? За всички пациенти с диабет тип 1 ли са подходящи?
Доказано е, че правилното лечение на диабет тип I има два страни: да се подаде на тялото от една страна бавно действащ инсулин, който поддържа нормално ниво на захар през нощта и в часовете преди хранене през деня и от друга страна- няколко апликации бързодействащ инсулин за покриване на хранителните приеми. Така пациентите с диабет тип I трябва да се инжектират минимум три-пет пъти на ден (по време на основните хранения) и веднъж преди сън.
Инсулиновите помпи надграждат този модел на лечение, като могат да подават на тялото многократно и в по-точни количества инсулин, с което подпомагат още по-дъбре управлението на кръвната захар. Инсулиновите помпи притежават специален калкулатор, който може да помогне на пациента правилно да изчисли инсулиновата доза спрямо приетите въглехидрати, както и точно да определи корекционната доза, ако захарта е висока.
Помпите могат да са част от една затворена система, която включва и сензорите за постоянно мониторироне на кръвната захар. Специални приложения правят връзка между сензорите и помпите с цел автоматизирано управление в подаването на инсулин. Тези приложения са достъпни за телефоните на пациентите, но и правят връзка с таблет или компютър, позволяват дистанционно проследяване и управление. При рязка промяна (покачване или спад) на захарта се включват не само предупреждаващи аларми, но и се променя автоматично скоростта на подаване на инсулин. Така се свежда до мининум опасността от остри инциденти. Всички тези предимства на инсулиновите помпи и сензори, надградени със затворени системи за автоматизирано управление подобряват не само метаболитния контрол, но и качеството на живот на пациентите и удовлетворението от лечението.
Контролът и лечението биха били по-добри, ако повече пациенти използват помпи.
доц. Савова
Как действат инсулиновите помпи?
Инсулиновите помпи работят само с един инсулин- бърз инсулинов аналог. Еднократната инжекция на дългодействащ бавен инсулин при конвенционалното лечение се заменя от ежечасно подаване на минидози бърз инсулинов аналог. Предимството на помпите е, че тези минидози могат да се разчупят така, че да следват денонощните хормонални ритми и физическата активност на пациентите. Така например помпата може да подаде повече инсулин, когато детето е в първата фаза на дълбокия сън и тялото му отделя повече хормон на растежа. След това да подаде по-малко инсулин в средата на нощта. А сутринта, когато организмът започва ускорено производство на кортизол, помпата отново да подаде повече инсулин. Благодарение на правилното подаване на инсулин през нощта например, родителите могат да се наспят и да отпочинат без да се притесняват, че детето им ще изпадне в състояние на ниска захар, наречено хипогликемия. По време на хранене или при нужда от корекция на повишена кръвна захар болус-калкулаторът на помпите подпомага и замества пациентите в изчислението на единично дози инсулин.
Откъде пациентите в България могат да се снабдят с инсулинова помпа?
В момента Националната здравноосигурителна каса осигурява инсулиновите помпи на всички деца с диабет тип I, както и на бременните жени. По-възрастните също могат да кандидатстват и да ги получат без доплащане. Важно е обаче да кажем, че медицината се развива непрекъснато и на пазара излизат все по-нови модели инсулинови помпи, които помагат на пациентите да имат още по-добър контрол над кръвната захар. Това ново поколение помпи функционира на принципа на “затворена система”, при която специално приложение анализира данните от сензора, има връзка с помпата и е способно да променя автоматично в една или друга посока скоростите на подавания инсулин. Един от моделите затворени системи работи с приложение, което предвижда бъдещото спадане на кръвната захар до нежелани нива и спира подаването на инсулин 30 минути преди настъпването на реалната хипогликемия. Да си пожелаем в близко бъдеще това ново поколение “умни инсулинови помпи” да намери място в списъците на реимбурсираните медицински изделия.
===================================================
Доц. д-р Радка Савова е завършва медицина в Медицинска академия - София през 1979 г. В продължение на три години е практикува като ординатор в отделение за деца с хронични, респираторни и алергични заболявания в Морския санаториум в Св. Влас. През 1984 г. е назначена като редовен асистент в Клиниката по диабет и обменни заболявания в Първи педиатричен комплекс на МА - София, като поетапно заема длъжностите старши и главен асистент. През 1986 г. придобива специалност по педиатрия, а през 2001 г. - по детска ендокринология и обмяна на веществата. През 2009 г. защитава дисертационен труд за признаване на научно-образователна степен "доктор по медицина". През 2016 г. се хабилитира като доцент по педиатрия.
Доц. Савова е член на международни и национални дружества по ендокринология и диабетология, автор е на множество публикации в международни и български научни списания, участва в световни и български конгреси и симпозиуми. Участва в два международни проекта за епидемиология на захарния диабет EURODIAB и DIAMOND и в проект за общоевропейски регистър за деца с диабет SWEET.
=====================================================
В световен мащаб над 537 млн. възрастни (20-79 години) страдат от диабет. Предвижда се до 2030 г. броят им да нарасне до 643 млн., а до 2045 г. – до 783 млн. Данните сочат, че на всеки 10 секунди по двама души в света се разболяват от диабет, а един умира от усложненията, свързани с болестта. Броят на болните от диабет в България е над 503 000, като близо 10% от тях страдат от диабет тип I.
