Заради пандемията от коронавирус културните институти в цялата страна бяха затворени. Директорът на плевенския Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ Васил Василев коментира извънредната ситуация пред сайта novapress.bg.
Г-н Василев, заради коронавируса спектаклите на всички сценични изкуства спуснаха завеса за неизвестен период. При условие че бюджетите им се изчисляват на база брой продадени билети, има ли решение, така че да не се стигне до фалити?
В края на 2019 г. беше променен Закона за закрила и развитие на културата в частта си финансиране на държавни културни институти в областта на сценичните изкуства, бяха наложени редица нови правила които дадоха рамка на бюджета да не бъде надвишаван с повече от 5 процента на отчетен период, но за съжаление не се вникна внимателно в основния проблем – как се формира бюджета, на каква база и каква е правната норма на “прогнозния бюджет в частта субсидия“.
Да, в областта на сценичните изкуства съгласно действащото законодателство държавните културни институти нямат гарантиран минимум на субсидията, която те получават затова, че провеждат културната политика на държавата в областта на театралното и музикално изкуство.
Те заработват средствата си на базата на реализирания приход и по този пазарен подход формират бюджетите си т.е. авансово се финансират в началото на годината, за да ги върнат в края.
Ако спешно не се промени мисленето, ако не се вникне в човешкия фактор, който създава изкуството и не се вземат мерки за неговото развитие, ние не само ще стигнем до фалити, но ще започнем да се лишаваме от професионалната форма на реализиране на театри, опери, оперети и филхармонии.
В средата на март организатори на културни събития и други заети в сектора изпратиха писмо до министъра на културата Банов и вицепремиера Дончев за подкрепа и финансова помощ, за да оцелеят в кризата. Какъв е отговорът?
Не знам какъв е отговорът. Живеем в една необичайна обстановка, която е сведена до оцеляване и се мисли за един много кратък времеви отрязък – днес. Не е случайно, че в различните държави се подхожда според потребностите на народа им. Едните изкупиха тоалетната хартия, другите претъпкаха книжарниците за да се запасят с книги, а на трети им направиха шоупрограми под формата на брифинги.
Но ние трябва да си дадем по-голям времеви диапазон – все пак сме с хилядолетна история и трябва да мислим в такава перспектива.
Колегите зададоха един скрит въпрос към управляващите и той е: “Има ли Република България необходимост от национална култура и какво ще направи, за да се съхрани?“. Няма частна култура – културата е национален приоритет, елемент от формирането на една нация и част от нейната национална сигурност.
Затова трябва да бъдат приети предложените мерки от колегите в независимия и частен сектор, които в нормални времена не са разчитали на подкрепа от държавата. Но тези мерки да не бъдат кризисни, а подход към нов модел и създаване на норми и правила за съществуване на частния сектор и свободния артист. Това би позволило на държавата да направи една цялостна реформа в създаването и съхранението на културното ни разнообразие.
Културата днес заема ли подобаващо място в държавната политика, като важен компонент на общественото развитие?
Културата инвестира в момента в обществото. Създателите на изкуство в България изнемогват в своето битие в което са поставени в условия да оцеляват. Цивилизационния избор на човечеството е културата и инвестициите в нея създават условия за развитие на човешкия капитал и културното наследство на нацията. Ние едва ли някога сме си представяли, че здравеопазването ни няма да бъде подготвено за предотвратяване на една пандемия.
Днес светът е замрял – празни улици, страх и единствено изкуството със своите многообразни форми дава надежда за живот. И отново ще се върна към промяната на мисленето и връщане към корените ни. Ние сме наследници на една духовно извисена и културна нация, която е в основата на европейския ренесанс. Именно по тази причина днес имаме уникален шанс да се възродим, но за това са нужни сериозни инвестиции.
