След сагата и щастливата развръзка с разменените бебета в болница Шейново от Студио Actualno се свързваме с д-р Димитър Георгиев, който е акушер-гинеколог, работил в болница "Шейново" до 2004 г., a през 2012 г. заедно с колегата си д-р Начко Чалманов основават "НМ Дженомикс" - компания, фокусирана върху генетични изследвания.
Познавате целия процес - от болницата до теста за бащинство. Какво ви мина през главата, когато разбрахте за случая?
Стана ми жал първо за колегите ми от Шейново, които нямаше да изкарат една хубава Коледа, стана ми мъчно за семействата и това, през което ще минат. Тогава не очаквах толкова бързо и цивилизовано да се реши казуса. Както се казва на немски “Щом краят е добър - всичко е добро.” Децата са при семействата си.
Знаете как се работи в болницата. Какво се е объркало, което следва да се подобри?
Първо искам да кажа, че това не е първият и единствен случай на разменени бебета в света, но бе през призмата на усиления медиен интерес, който беше почти истеричен. Върху този неприятен казус се хвърли много светлина, имаше обвинения, а в края на краищата това е човешка грешка, която според мен не е умишлена нито от родителите, нито от екипа на болницата, който е прекрасен. Такива неща се случват и ще се случват. Колкото и да е перфектна системата за проследяване на бебетата в една болница. Колкото е по-натоварена, колкото повече дежурства има персонала, колкото повече се сгъстяват работните процеси - толкова повече вероятността от подобни греши ще е налице. Естествено когато има качествени стандартни оперативни процедури грешките се намаляват до минимум, но грешки винаги има.
Трябваше ли да бъде поставян въпроса за подаване на оставката на изпълнителния директор д-р Румен Велев, след като той реагира толкова адекватно, не се скри от медиите, направи вътрешно разследване?
Въпросът с оставката е уместен, но той е въпрос на личен избор. Може да подаде оставка, ако се чуства виновен, в което се съмнявам. Може да подаде оставка ако е уморен и търси повод да се махне от тази позиция, принципалът трябва да задава такъв въпрос. Всъщност ако проверката установи, че вината приключва много под неговата позиция, т.е. второ, трето ниво на управление, а не най- отгоре, тогава въпросът е само морален.
Има ли увеличен интерес на тестовете за бащинство след този случай?
Правим доста тестове за бащинство и това е една от дейностите, с която аз не се гордея в бизнеса ми, защото това е изследване, което не спасява човешки живот. Генетичните изследвания като цяло са изключително важни, дианостични при бременни, родили, при пациенти с онкологични заболявания, психични заболявания, тест за бащинство не спасява живот, а решава един морален въпрос. 10% от децата по света не се отглеждат от биологичните си бащи, като бащите не знаят за това. Най-често такива тестове се правят, когато бащата има съмнение или трябва да се реши въпрос с наследство. Правят се лесно, дискретно, не се правят в България, резултата идва бързо.
В какви други посоки дава отговор генетиката?
Може да се каже, че сега генетиката пренаписва всички учебници по медицина, защото се откриват много причинно-следствени връзки, за които преди не знаехме. Отварят се много врати за лечение на онкологични и редки болести, диагностиката е на много по-високо ниво. Много активно работим в посока да правим много по-пълни изследване на новородените. България изследва само 3 наследствени болести, а тук изследваме над 300.
Вече генетиката може да каже само със проба от слюнка - дали човек има страх от високо, дали има страх да говори пред публика, дали усеща вкус на авокадо. В генетиката е всичко.
Как се съхраняват данните, свързани с ДНК изследвания?
Ще дойде ли ден, в който лекарите ще вземат само ДНК проба и ще се знае всичко за нас?
Вижте цялото интервю с д-р Димитър Георгиев!
