В Студио Actualno стартираме нова рубрика "Гласът на младите в политиката", в която да дадем възможност на свежи кадри от всяка партия да изкажат своите идеи, въжделения и каузи за политиката и мястото си в нея. Ще има някои общи въпроси към всички представители на партия, както и някои конкретни, зависещи от експертизата на конкретния кандидат.
Днес на гости в нашата рубрика "Гласът на младите в политиката" ще бъде представителката на "Демократична България" доктор Таня Андреева. Тя е специалист педиатър и детски ревматолог в София с над 10 години опит.
Влизането ѝ в политиката и нейните лични каузи
"Не съм избирала целенасочено политиката, по-скоро тя избра мен, ако мога така да се изразя. Опитвах се в продължение на четири години да накарам политиците да направим нещо, което във всяка една европейска държава е напълно логично и елементарно. Става въпрос за детска болница, която да обслужва на най-високо ниво българските деца.
Поради непрекъснатия отказ от институциите това да се случи, стигнах до извода, че трябва да се сменят хората, които вземат решенията и да съм част от тези процеси. Безкрайно дълго ми се затваряха вратите и всякакъв достъп до информация беше абсолютно табу за всеки, който не е политик.
Какво пречи да се реализира проекта за Национална детска болница?
През последните 15 години аз се занимавам с медицина и още на 20-годишна възраст осъзнах, че не може децата да се прехвърлят от болница в болница. Тогава работех като медицинска сестра и ставах свидетел на това - как състоянието на децата се влошава заради това прехвърляне. Така се стекоха нещата в живота ми, че педиатрията се превърна в мое призвание. Искам да имаме детска болница и по възможност това да се случи преди да се пенсионирам, защото цяло поколение български педиатри не дочакаха тази болница.
Не виждам обективни пречки за реализацията на проекта. Нуждата от това е идентифицирана още от 1976 година. Това не трябва да е просто сграда, а институция, защото болницата се прави от хората, които работят в нея, както и от оборудването. Всяко едно правителство обещаваше да я изгради, но нито едно не го направи. Миналото правителство ни предостави 40 страници като задание, в които няма нищо конкретно като изисквания каква да бъде болницата.
На какво отдавате това поведение на бившите управляващи?
Имам няколко хипотези. Едната е в допускането, че строежът, който е започнат през 1978 години може да бъде довършен, което е невъзможно. Това е известно на всеки, който е ходил там и е видях дупките в бетона и ръждясалата арматура. Подозирам, че те дори не са отишли да погледнат в какво състояние е строежа. Навремето министър Ананиев ни каза, че до средата на 2020 г. ще имаме чисто нова детска болница върху това недостроено скеле. Другата е, че изобщо никога не са искали да има детска болница, а просто са ни залъгвали.
Има ли нужда от реформи здравната система в България?
Нашата здравна система не е чак толкова лоша. Огромният проблем обаче е, че регулаторите не работят. На практика ние не използваме контролните механизми, които са заложени в тази система и няма абсолютно никакъв контрол на качеството на крайния продукт т.е. на здравето на хората. А именно дали една болница лекува качествено или не. Болниците са регистрирани по търговския закон, но на практика са дружества без право на печалба.
Ако в системата се спрат кражбите, ако всеки един пациент може да провери какво му се е случвало в едно електронно здравно досие, ако ние регистрираме системата изцяло дигитално, ако направим така, че профилактиката да бъде в основата на системата, ако развием доболничната помощ, тогава много по-малко хора ще се налага да влизат в болница. Ако доплащанията за здравеопазване спрат, тогава ще имаме много по-добра здравна система.
Огромен проблем със сферата на здравеопазването е това, че много млади лекари и сестри я напускат, веднага щом завършат. Те се чувстват силно демотивирани и разочаровани от всички злоупотреби, от откровените кражби в системата. Ако ние реформираме системата така, че тези течове да спрат, тогава ще има и възможност за подобряване на заплащането на работещите в системата. Така и много по-малко млади хора ще напускат. Има нужда и от малки промени в сегашната наредба за специализация, за да може наистина младите хора да са по-мотивирани. Започваха тези процеси при министър Кацаров, но здравеопазването е такава система, че няма как бързо да бъде реформирана. Нужни са няколко години, за да може пациентът да усети ефекта.
Може ли да се спре източването на клинични пътеки?
Да, ако ние излизаме с фактура след всяка една хоспитализация. Така ще виждаме дали са ни направили рентгенова снимка, дали са ни лекували с антибиотик. Тогава ние ще имаме контрол върху тази система. И болницата няма да може да отчете нещо, което всъщност не е направено и ще спрат фалшивите хоспитализации.
Защо избрахте Демократична България?
Причините са няколко. Първо се оказа, че абсолютно всички мои приятели са част от Демократична България. Цялата ми общност е демократично мислеща. Другата причина е, че ДБ беше единствената партия, която каза "Националната детска болница е наша кауза, ела с нас и заедно да го осъществим".
Вие разкрихте, че таксите за детските градини, които всички плащаме, не остават там. Къде отиват тези пари?
Те отиват в общия общински бюджет. Бях потресена от това, защото детските градини са безкрайно недофинансирани и всеки родител знае, че доплащаме за всичко. Общината плаща определена сума за всяко едно дете на годишна база. Тоест първо парите отиват в един общ кюп, а после се разпределят за всяка една градина отново на общ принцип, без значение дали е морално остаряла или не.
Логично е парите, които плащаме, да остават в детската градина, за да може директорите да ги управляват, както сметнат за добре. Това не означава, че финансирането от общината трябва да спре, ние плащаме достатъчно данъци, за да може тя да субсидира детските градини и отделно таксите да остават в самите тях. Така финансите на детските градини ще се увеличат с около 30%. Това пак няма да е достатъчно, но все пак е някакво начало.
За какво мечтаете?
Мечтая някой ден, когато дъщеря ми порасне да си пожелая, да остане в България.
Интервю на Тодор Беленски
