През настоящата година едно от най-известните културни учреждения на чужди държави в България - Гьоте-институт, празнува юбилей. За миналото, настоящето и бъдещето на института - прочетете в следващите редове какво мисли и казва Енцио Ветцел, директор на Гьоте-институт.
Tази година се навършват 30 години от основаването на Гьоте-институт в България. За какво си спомняте, когато мислите за 1989 г. - годината на Промяната, но и на стъпването на института на българска земя?
За мен тогава това не беше толкова вълнуващо, тъй като нямах семейство или приятели в ГДР, винаги съм бил в Южна Германия. Но един приятел, мюнхенски адвокат, беше толкова развълнуван, че веднага си купи самолетен билет до Берлин и дори успя да присъства при падането на стената!
Кога за първи път попаднахте на някакво понятие, свързано с нашата страна, дали може да си спомните за това?
Първото понятие беше "турско робство". Тогава попитах една моя колежка - какво пък е това робство? Тя ми обясни - беше като в учебен час, а аз бях като лош ученик. След това отново и отново намирах следи от това робство в държанието, в стойката на българите.
Вие сте ръководител на Гьоте-институт в София от 2014 година - къде сте живял до момента във връзка с Вашата професия, накъде ще се отправите след края на мандата Ви тук?
Като семейство (двама родители и три деца) бяхме много години в Кайро, Египет. Бяха времена, които оставиха своя отпечатък. След това бях задълго в Мюнхен, в нашата централа, а България беше първото ми назначение в чужбина без децата. Скоро заминаваме за Киото/Осака - един институт за двата града, същевременно и резиденция за творци. В Япония ще се срещнем с нашия най-голям син, който живее със семейството си в Токио.
Какви бяха вашите първи впечатления от България? Според Вас променило ли се е нещо в страната за последните 5 години?
Да, просто е станало по-нормално, по-европейско, вече не е необходимо България да се напуска "завинаги", все повече хора се връщат обратно. Икономическото развитие е положително. Свободните сцени са по-независими и по-уверени в себе си. Младите хора вече не вземат насериозно наложилите се, отчасти вкаменили се, стари структури - това е едновременно хубаво и лошо.
През това време Институтът е подкрепял множество събития и инициативи, разкажете ни нещо от кухнята, какво лично Вие сте съпреживели?
Един от моите първи посетители тук беше Галин Попов. Никой от моя екип не го познаваше, младеж от Велико Търново. В този град обаче той беше основал бара ТАМ и търсеше интересни хора. Аз трябваше да поканя Щефан Голдман, DJ в известния берлински клуб Бергхайн. Бащата на Щефан беше известен композитор - Фридрих Голдман, а майка му - от София. В това се състоеше цялата работа. Щефан дойде, направи турне, изпълнено с приключения и от тогава идва отново и отново.
Спомням си с удоволствие за едно абсолютно класическо балканско хапване, когато на масата дойдоха трима кръчмарски музиканти и толкова дълго вдигаха шум, докато очевидно не им дадох достатъчната сума, за да си тръгнат. Храната беше абсолютно добра, а аз като вегетарианец бих могъл чудесно да се храня и само със сирене, кашкавал, салата и зеленчуци на грил.
Тук попадаш на изненадващи срещи и също внезапни комуникационни бариери, като например когато бивш член на Държавна сигурност омайва с приказки за миналото на Германия нищо неподозиращ германски автор от подиума на панаира на книгата. Всички знаят какво става, но никой не казва нищо.
За кои инициациви на Гьоте-институт София си мислите, когато погледнете назад към отминалите 30 години?
Йоаким Гаук е бил тук още като ръководител на Архива на държавна сигурност и съответната служба, също Карлхайнц Щокхаузен, Херта Мюлер, често Вим Вендерс. Но това, което е винаги важно за Гьоте-институт, е представянето на артисти, музиканти, автори и архитекти, които (още) не са международно познати. Те, заедно със своите български партньори, се запознават с един друг поглед към света, различни методики и стилове, нови предизвикателства и решения. Между тях са творци като Анна Вит, Кристоф Кнох - градски активист и културен мениджър, музикантът Андреас Мартин Хофмайер, който със своята туба ще свири по повод 30-годишния ни юбилей със Софийски симфоничен оркестър в известната зала "България" през месец октомври.
Инициативата, която ме съпътства през цялото време, е Академията за културен мениджмънт, която, започвайки от София, междувременно вече включва и млади културни дейци от Букурещ, Сараево и Солун, и по покана на Пловдив 2019 - европейска столица на културата - организира там първата голяма мрежова среща. В инициативата участват ментори от културни институти от Великобритания, Полша, Чехия и Франция. А съвсем актуална в момента, след 30 години работа на института, е нашата лятна програма за деца "Немски в действие".
На 22 юни, по случай юбилея на института, пред и в сградата на института се състоя летен празник. Улица Будапеща 1-3 беше затворена за движение и отворена за култура. Как протече тържеството?
Получи се страхотен празник. Софийският духов оркестър под диригентството на Юли Дамянов, който е свирил с моя пред-пред-пред-предшественик Ханс-Гюнтер Нагел през 90-те години, се погрижи за невероятна духова музика, следобед децата бяха въодушевени от вълшебни бели фигури, по-късно дойде един топ DJ, а във вътрешния двор течеше прожекция на късометражни филми.
Гьоте-институт е бил първият "западен институт" в България, както тогава е бил означаван, и по тази причина е имал особена отговорност. Къде виждате института днес и какво си пожелавате за бъдещето?
И днес все още имаме особена роля: естествено във връзка с преподаването на немски език и предоставянето на информация за Германия, но и по темата за миналото, за тайните служби, за смесването на обществени промени и националистически идеи, но и от време на време във връзка със съвременните изкуство, музика и танц: когато артисти от нашите две страни се срещат и намират нещо общо, по което да работят.
Интервю на Елисавета Станчева
Снимки: Фото-Корпус
