В последните четири години България постоянно е арена на избори - парламентарни, местни, европейски, президентски. Предстоят поредните парламентарни - и пак предсрочни. Предсрочни, защото България не успява да направи необходимите реформи, които да гарантират гладък обществен живот - или поне такъв, пред който няма прекалено много спънки, които да изнервят големи части от обществото ни. Сега очакваме поредният парламент, който ще се опита да поправи недъзите на системата - или по-точно казано на системите. За тези недъзи, за съдебната реформа, електронното гласуване, свободата на медиите и политическата ситуация у нас, Actualno.com разговаря с Eмил Георгиев, кандитат за народен представител от 24 МИР - София от коалиция "Движение Да България".
Г-н Георгиев, защо решихте да се включите в надпреварата за Народното събрание?
Ами защото става дума за България, защото аз имам активна позиция, аз съм активист за гражданска и политическа промяна. Най-вече за политическа, защото политиката е мястото, където уреждаме как да живеем едни с други. Когато виждаме, че другите не се справят, а те не се справят от много отдавна, включително и онези, които ни обещаха много голяма промяна преди доста кратък период от време, смятам, че е време и за нас, гражданите, да потърсим своето място, да се политизираме.
По образование сте юрист и преподавате в катедра „Творчески индустрии и интелектуална собственост“ в УНСС? Смятате ли, че законът за защита на авторското право у нас трябва да претъпри промени и кои са най-важните?
За Закона за авторското право и сродните му права трябва да кажем първо, че той е малко по-нов, по-съвременен закон, той не страда съвсем от онези социалистически идеологеми като на по-стари закони. Самият Закон е написан относително добре, той следва общата хармонизационна рамка, която имаме в световен мащаб, и аз лично не смятам, че трябва там нещо да се пипа и да се прави нещо допълнително. Това, което обаче като практик много си пожелавам, е да имаме още по-специализирани и обучени магистрати, които да прилагат този закон, така че те да могат да постановяват още по-качествени решения.
Отдавна наболяла тема в България е свободата на медиите и особено дейността на интернет медиите. Мислите ли, че трябва да има отделен закон за интернет медиите или са необходими поправки в Закона за радио и телевизия? Какви поправки бихте предложили Вие и защо?
За онлайн медиите конкретно има съществуваща разпоредба и тя, въпреки по-странното си име, се казва Закон за електронната търговия, но този Закон обхваща всички онлайн ресурси. Независимо дали става дума за сайтовете за продажба, личните блогове, порталите, включително и новинарските сайтове попадат под неговата регулация. Например една много централна разпоредба в този Закон казва, че всеки един сайт трябва да обозначава своя собственик, данните за контакт, адреса, включително телефон за връзка и това масово не се прави.
Това създава впечатление у хората, че има нещо недовършено и че е необходима някаква допълнителна уредба пък то не е така. За свободата на медиите аз бих казал, че това е въпрос на някаква вътрешнокорпоративна цензура или автоцензура и не е нещо, което можем да променим със законови средства. Това е въпрос за гражданското общество, което трябва да бъде достатъчно активно и да подбере онези медии, които отговарят най-добре на интереса му, съответно да бойкотира жълтите или отвъд жълтите, които бъркат и се хранят с кафявото.
Застъпник сте на идеята за електронно гласуване – България очерта пътна карта за въвеждането му, но как смятате, че ще се гарантира сигурността на този вид гласуване?
Там, където съществува електронно гласуване, няма пробиви, няма проблеми. Има и друг малко известен факт в нашето общество, че гласуването в България е полуелектронно. Но данните отиват на хартия от секционните комисии до Районната избирателна комисия и тя ги обработва електронно и ги подава електронно към Централната избирателна комисия, която отново електронно ги обобщава. И сега най-интересното е, че ако някъде има далавера, някъде има проблем, ако някъде има преиначаване на протоколи, фалшифициране на протоколи открито, това се случва в хартиената част. Това никога не се случва в електронната част. И в този смисъл аз бих казал, че повече електронизация в изборния процес, означава по-висока степен на сигурност.
Възможно ли е в България електронният вот да е хем достъпен, хем сигурен предвид политическата ситуация?
Абсолютно е възможно. Това, което ние имаме като политическа задача, е да създадем нужното доверие (в електронното гласуване - бел. ред.), да обясним на хората, че имаме една добре разработена система. В коалиция "Движение Да България" ние разполагаме не само с експертизата, но и с политическата воля, да въведем и да направим един сигурен електронен избирателен процес. И в тази връзка много често се използва опорката за купуването на гласове. Вижте, купуването на гласове нямаше да съществува, ако нямаше партии на мафията, които да предлагат пари за гласовете.
Съдебната реформа отдавна е кауза за коалицията „Да, България“. Какви приоритети бихте защитавали Вие като народен представител по тази тема – извън защитата на цифровите права на гражданите и медиите?
Аз смятам, че най-важното в съдебната реформа е управлението. Вие знаете, в момента във Висшия съдебен съвет (ВСС) има хора, които са избрани директно от прокурорите, съдиите, магистратите и следователите, има и такива, които са избрани от парламента. Тази политическа квота трябва да се намали драстично. Вместо тя да формира половината, трябва да формира максимум една трета, така че магистратите да имат мнозинство , защото ВСС се занимава с неща, свързани с магистратите. Целта трябва да е "магистрати управляват магистрати".
Трябва да преразгледаме и въпроса с натовареността и с т. нар. "съдебна карта", защото натовареността е може би най-лошия и гаден лост за влияние в системата. Добрите магистрати, които си вършат работата, но имат също така собствено мнение и са готови да го застъпват, биват засипвани с много дела. Някои получават по 80-100 преписки на месец, което е невероятно и след няколко месеца буквално прегарят, а послушковците си живеят с по две-три максиум пет преписки на месец.
Необходимо е също така кариерно израстване и реформа в прокуратурата. Кариерното израстване е решение, което трябва да се взима само от магистрати без политическа намеса. Вместо прокуратурата да се държи като страж на държавата, да бъде върховен блюстител на държавния интерес, всъщност се държи като държанка на мафията и по този начин действа много често като политическа бухалка. Няма как да бъде иначе с главен прокурор, който е абсолютно безотчетен и там важната мярка, която ние предлагаме, е повече отчетност и възможности за контрол над действията на главния прокурор. Включително истински механизъм, с който да го свалим от поста му в случай, че той, да кажем, грубо си наруши задълженията или орони престижа на заеманата от него длъжност.
И за финал – каква е прогнозата Ви за изхода от изборите – кой ще спечели и ще бъде ли съставено правителство, което да издържи пълен мандат?
Голямата изненада на тези избори ще бъде "Да България" и това, че "Да България" ще влезе в следващия 44-и парламент.
По интервюто работиха Ивайло Ачев и Румен Скрински
