Елица Петкова е автор на драматизацията и режисьор на представлението "Продаденият смях" от Джеймс Крюс, което наскоро имаше премиера в Столичен куклен театър. Сценографи са Ива Гикова и Ивайло Николов, музика - Пламен Петков, майстор на куклите – Димитър Димитров. Участват актьорите: Явор Гигов, Георги Стоянов, Румен Гаванозов, Иван Райков, Камен Асенов, Димитър Тодоров, Димитър Иванов и Стефан Димитров.
Елица завършва НАТФИЗ през 2012 година в класа на доц. Петър Пашов. Дипломира се с представлението „Бяла приказка“ по Валери Петров. Актриса е в куклен театър Сливен. Освен талантлива, е лъчезарна и дейна.
Ето какво сподели младата актиса за Actualno.com:
"Продаденият смях"- кое в текста те грабна?
Тази тема ни привлече със сценографите Ива Гикова и Ивайло Николов с актуалността за цената на човешката душа. Актуална и спорна е. Дали човек трябва да продаде душата си и за какво са въпроси, чиито отговори ние не даваме, а задаваме. Всеки човек решава сам за себе си и това е най-хубавото на живота. Но и всеки човек трябва да може да понесе последствията от избора си, което е най-неприятното в живота.
Продаваме ли смехът си често?
Смятам, че по-скоро се поддаваме да ни го отнемат, без дори да вземем нещо в замяна. Не знаем цената му. Не знаем колко е важен и ценен за нас, каква власт ни дава над самите нас, над другите. Човек няма време да помисли, а когато има, не го прави, защото вече не му се иска да го прави. Но ако ще го правите - хубаво си помислете какво ще поискате в замяна!
За колко време се сътворява един спектакъл?
Зависи. Това е процес строго индивидуален за всеки един творец. "Продаденият смях" отне около две години. Време, в което екипът се занимава и с други неща, но работата по този спектакъл вървеше успоредно.
Какво ще кажеш за екипа на представлението?
Спектакълът говори достатъчно за всеки член на екипа. Свършената работа, това е важното, не думите.
Кои са трудностите и кои най-сладките мигове в процеса?
Трудностите бяха най-сладките моменти. Така е винаги.
Благодарна си за какво?
За възможността да осъществя този спектакъл на мястото, на което исках и с хората, които мисля за най-подходящи.
Гневна си на какво или кого?
Обикновено се гневя на себе си. Смятам, че проблемите на човека се зараждат заради самия него. Той предизвиква хората около него да се държат по определен начин и да създават неща, който той смята за "проблеми". Човек ги смята за такива.
Ходи ли средностатистическият българин на куклен театър, какво знае за него?
Не мисля, че знае нещо за кукления театър. Вината за това не е негова. А дали ходи? Смятам, че да. Човек търси варианти и възможности около себе си, кукленият театър е такова нещо, но той не е за всеки. Нищо не е за всеки.
Защо се стигна до там, че куклените театри се превръщат в наемно шоу по улици, детски градини, училища и домове?
За пари. Най-лошото на тази ситуация е, че не е за много пари. Ако беше обратното, бих го разбрала. Ето това е една лоша сделка. Затова казах, че човек трябва добре да се замисля на каква стойност се продава.
Има ли застой, остаряло мислене в това изкуство или напротив? Малко ли са хората склонни да експериментират?
Хората, склонни да експериментират, не са малко. Малко са местата за експерименти. Остаряло мислене смятам, че има. И то на възможно най-лошото място - в главите на младите творци. Насадено им е или те сами са го избрали, няма значение. Няма как, млади колеги, да очакваме революция от нашите преподаватели. Те са направили своята и са ни дали нещата, които са открили и за които са се преборили, сега е наш ред. Не смятам, че нямаме избор и не смятам, че шанс няма да ни бъде даден, но трябва много да се борим за него. Така е било винаги. Революцията е потребност. Единственият въпрос е дали имаме такава?
Ако беше съдия, в какво би обвинила управляващите и каква присъда би им дала?
Бих ги обвинила в липса на смелост. Смятам, че това е големият проблем. Дори хората, които имат идеи и желание да променят нещата, не го правят от страх. Това е огромен проблем. А за присъда не мога нищо да кажа. Мисля, че те сами си я дават всеки ден.
Кое те крепи в трудни моменти?
Мисълта, че идват по-трудни.
Напоследък слушаш…?
Себе си. Или поне опитвам.
В момента четеш…?
Милан Кундера - "Непоносимата лекота на битието"
Би си пожелала?
Смелост!
Представлението "Продаденият смях" си заслужава. Става за деца и за възрастни. Темата е актуална и вечна. Определено те кара да се замислиш, да помълчиш и да се посмееш. Пожелаваме на Елица и представлението успехи!
Гледайте! Няма да съжалявате.
Автор: Биляна Бозинарева