Проф. Ивайло Ганев е дългогодишен директор на Технически колеж при Технически университет – София. Завършил е специалността Топло- и ядрена енергетика, като освен това е специалист и в областта на енергопреобразуващите технологии и в областта на добиването на енергия от отпадъци. По негова идея и инициатива е изградена единствената у нас инсталация за получаване на електрическа енергия от сметищен газ. Участвал е в проектирането и изграждането на много инсталации за обезвреждане на сметищния газ, отделян от депата за отпадъци у нас. Водещ проектант е на идейния проект на завода за оползотворяване на RDF горивото от завода за механично и биологично третиране (МБТ) на битовите отпадъци, генерирани в Столична община. Преподава в Техническия университет - София по дисциплините: Управление и енергийно оползотворяване на отпадъците; Възобновяеми и вторични източници и технологии; Регулиране и управление на топлинни процеси; Икономика на енергетиката; Техническа диагностика в ТЕЦ и АЕЦ и др.
Той е част от екипа учени, които извършиха обследване и анализ на машините и съоръженията в Столичното предприятие за третиране на отпадъци и представиха предписания за подобряване на работата им.
- Какви бяха основните констатации от обследването на машините и съоръженията в завода за механично и биологично третиране на отпадъците?
Още: Директорът на завода за столичния боклук опроверга ГЕРБ: Преди са заравяли 90% от RDF
Заводът за МБТ е едно сложно предприятие, в което се преплитат множество технологични процеси. За извършването на обследването беше сформиран екип от Технически университет – София, в който бяха включени водещи специалисти от съответните области. Извършен е анализ на работата и е дадено предписание за подобряване на състоянието на над 200 съоръжения. Същото беше направено и при системите за: вентилация и пречистване на въздуха; управление и контрол на процесите; електрическото захранване и др.
Искам също да подчертая, че този уникален за страната завод следва да се развива. Не може да се очаква, че той е съвършен като проект и ще отговаря на изискванията за обработка на отпадъците в целия си експлоатационен цикъл, без да се налага неговото усъвършенстване.
Какво конкретно имам предвид: При направеното обследване се установи, че системата за вентилация и пречистване на въздуха практически не функционира. Налага се цялостното й преработване - с нов проект, позволяващ динамичното й управление, при запазване на установените точки за изпускане.
При системата за управление и контрол се налага надграждането й, като се увеличи значително делът на автоматизираните процеси. Също така следва да се направи възможно включването за управление и контрол на нови машини, съоръжения и системи. Има установени и някои проблеми с логиката на управлението, които следва да се изчистят.
Още: По-евтино, но по-мръсно? Боклукът на София замириса на политика (СНИМКИ)
Дадени са предписания и за подобряване на работата на пречиствателната станция, състоянието на сградния фонд и др.
Установено бе, че днес заводът преработва значително повече отпадъци от проектния си капацитет. Той е проектиран за обработка на 410 хил. тона годишно, а реално очакваното количество постъпващи отпадъци за 2024 г. е около 450 хил. тона. Освен това към момента няма трайно решение за оползотворяването на RDF горивото в рамките на Столична община.
Всичко това налага извършването на модернизация на завода. С нея ще се увеличи капацитетът му и той ще може да обработва повече отпадъци. А получените продукти – RDF и рециклируеми материали, ще са по-качествени и по-лесно реализируеми. Така Столична община ще се приближи максимално до основната цел на кръговата икономика – намаляване дела на депонираните отпадъци и постепенното им свеждане до нула.
Реализацията на получените продукти зависи от множество фактори, като се започне от провеждането на търговете и се стигне до логистиката на самата реализация. В този аспект за съхраняването на въпросните продукти се налага значително увеличаване на възможностите за складирането им в рамките на завода, преди да бъдат предадени за оползотворяване. Това ще предотврати лошата практика депото за твърди битови отпадъци да се използва като междинен склад, което в технологично отношение не е правилно решение и създава множество проблеми.
Още: Резервните части за завода за боклук на София: Рециклирани, може би? (ВИДЕО)
Всъщност не всичко в завода е в тежко състояние. Системата за захранването му с електрическа енергия се експлоатира правилно, съгласно съществуващите наредби и правилници. Не са установени съществени проблеми в нея. Остава препоръката за периодично провеждане на обучения на персонала, което е валидно и за целия персонал на завода.
- Всъщност, състоянието на завода няма как да не влияе и на ефективността на работа, нали?
Разбира се, влошаването на работата на отделните машини, съоръжения и системи рефлектира върху качеството на получаваните продукти – основният продукт RDF и съответно отделянето на рециклируемите материали. А това неминуемо води до увеличаване на количеството на отпадъците, които се депонират. С други думи, има пряка корелация между състоянието на машините и съоръженията в завода и ефективността на производството на RDF и отделянето на рециклируемите материали.
Макар да е гориво от отпадъци, към RDF има значителни изисквания за качествата му. При влошена работа на завода се произвежда RDF, който не може да се реализира, независимо от цената на предлагането му.
Още: Още фрапиращи разкрития за боклука в София: Терзиев призова предишната власт за отговорност (ВИДЕО)
Подобно нещо се случва и с рециклируемите материали. Отделят се такива, които не могат да се реализират.
С други думи какво се получава - „преработва“ се отпадък – т.е. изразходва се ресурс за тази дейност, а най-накрая всичко отново отива на депото. А това фактически означава, че стойността на постъпващия в завода отпадък се повишава, като след това той пак се депонира на депото за твърди битови отпадъци.
Неефективната работа на завода е основният фактор, който оказва влияние върху увеличаването на дела на депонираните отпадъци за сметка на намалението на реализираните продукти на завода.
Очевидно е, че това значително увеличава разходите по третирането на отпадъците, които в крайна сметка са заплащат от гражданите на София.
- Екипът Ви направи пълно обследване на предприятието за третиране на отпадъци. Според вашия анализ вложени ли са реално 120 млн. лв за последните 5 години в резервни части, каквито са разчетите на предишното управление?
Разбира се, аз не съм специалистът, който може да направи финансов анализ на изразходваните за ремонти средства в завода. Нашата работа беше съсредоточена основно върху оценката на техническото състояние на машините, съоръженията и системите в него. Общото заключение е, че реално повечето машини и съоръжения в завода не са поддържани в съответствие с изискванията на производителите им. Заводът е пуснат в редовна експлоатация преди близо 10 години. В този период е следвало да се извършват множество планови ремонти (текущи и основни), за да може заводът да функционира с проектните си параметри. А това очевидно не се е случвало. Аварийните ремонти, които са се правили, са „закърпвали“ донякъде положението, но те не могат да осигурят качествената работа на завода.
Само финансовият одит може да покаже какви резервни части са купени, какви процедури са проведени и всички подробности в този аспект. Още: Парите смърдят?: 383 лв. за гайка в завода за боклук на София*
- Заводът за обработка на отпадъците на София е нов завод. Каква е причината да отказват съоръженията и да не могат да работят с пълния си капацитет?
Заводът вече е на десет години, което не е малък срок за подобно съоръжение. Както казах при отговора ми на първия въпрос, не може да се очаква проектът на завода да е съвършен. Вероятно има допуснати някои неточности още в предпроектните проучвания. Сигурно има и не най-добрите проектни решения. Става дума за уникален за страната завод. Освен това, по света има различно организирани системи за сметосъбиране, като те обикновено са доста далече от желаните цели. Такова съоръжение не може директно да се изгражда на базата на аналогични проекти, реализирани в други страни, при друга нагласа у населението за депонирането на отпадъците.
Комбинацията от тези фактори може да окаже силно негативно влияние върху експлоатационното състояние на завода.
При дългогодишната му експлоатация са установени множество проблеми, които могат да бъдат решени.
По време на обследването на завода голямо впечатление ни направи силната запрашеност в халетата. Като специалист в областта на енергетиката мога да кажа, че съм влизал в повечето въглищни централи в страната. Мисля, че там прахът е по-малко. В сегашния момент системата за вентилация и пречистване на въздуха не работи. Очевидно е, че има допуснати неоптимални проектни решения и съществуващата инсталация не осигурява необходимата вентилация.
Доброто в случая е, че в тази среда не работят хора. Но този прах оказва силно влияние върху работата на отделните съоръжения. Освен това, той е силно абразивен и допълнително води до износване на машините и съоръженията. Прахът например прави оптичните сепаратори и някои други подобни съоръжения напълно неработоспособни.
Решаването на този проблем не търпи отлагане. Необходимо е изработването на задание за проектиране и възлагане на проектирането и изпълнението на системата за вентилация и филтриране на въздуха.
За решаването на отбелязаните проблеми у нас има достатъчно компетентни и с опит (у нас и в чужбина) инженерингови компании и не е необходимо да се търсят чужди такива. Препоръчително е да се търсят възможности за доставка от страната на необходимите консумативни материали, бързоизносващи се и резервни части, за да не се налага спиране на производството или влошаване на качеството на работата поради липса или недостиг на необходимите материали и части. Това не само ще повиши сигурността при работата на завода, но ще намали и експлоатационните му разходи.
Очевидно е, че Заводът за механично и биологично третиране на отпадъците на Столична община е съоръжение, което има за цел трайното решаване на проблемите с генерираните отпадъци. Наложително е модернизирането му и правилната му експлоатация, в резултат на което отпадъците от проблем да се превърнат в ресурс за града и да повишат благосъстоянието му.
Интервю на Анна Борисова