Напредък в борбата с COVID-19. Британски експерти съобщиха, че достъпният стероид дексаметазон, използван за лечение при астма, успешно помага за спасяването на тежко болни от новата коронавирусна инфекция. Световната здравна организация (СЗО) приветства откритието и го нарече "научен пробив".
На този фон расте броят на заразените както у нас, така и в световен мащаб. Според твърдения на някои учени, България се намира във втори пик на пандемията, а мерки като дезинфекция, физическо дистанциране и поддържане на добра лична хигиена трябва съвестно да се изпълняват.
Какви са сценариите за развитие на COVID-19, защо светът отвори и на кои препоръки СЗО продължава да държи - Actualno.com разговаря с доц. д-р Михаил Околийски, българският представител в световната институция.
За вчера има рекорден ръст на заразените с COVID-19 у нас. Изглежда, че светът отвори, а вирусът не спира да се разпространява. Какво да очакваме?
Да, така е. Разпространението на COVID-19 в света в момента е рекордно, въпреки че някои страни в Европа преминаха през най-високите си стойности и се ориентират към затихване на пандемията. Други страни бележат обаче бум на коронавируса. Над 75% от новите случаи са в Латинска Америка и САЩ, но и в Близкия изток и Северна Африка се наблюдават много тревожни тенденции. Ние бяхме наясно, че тези страни, които имат по-слаби и зле финансирани здравни системи, ще бъдат много лошо ударени от последствията и нуждата от интензивни грижи за хората.
Хващам се за думите ви относно Северна Африка. От там идват наистина тревожни сигнали. Възможно ли е континентът да се превърне в следващия епицентър на пандемията? Тревога буди и еболата в Демократична Република Конго. Какво прави СЗО към момента да ограничи тези зарази там?
Прав сте, че една такава комбинирана опасност от двете инфекциозни заболявания би била още по-сложна за управление. Това, което беше направено, още от самото начало да се работи със страните-членки в Африканския съюз, за да засилят максимално добре отговора си на бъдещата заплаха. Някои страни са подготвени и се справят сравнително добре, но при други наистина се наблюдава едно главоломно увеличаване на случаите. В тези три региона, за които говорим, COVID-19 бележи един много сериозен ръст. За съжаление, България също е една от страните, в които се наблюдават тези тревожни тенденции.
Защо? Защото отворихме ли, или защото решихме някакси изведнъж, че мерките може и да не се спазват?
Вижте, причините са комплексни. СЗО още преди месец и половина сподели с България едни основни стъпки, които трябва да се предприемат, и да се имат предвид, когато се разхлабват мерките. Страната до голяма степен се съобрази с част от тях, но една от тези препоръки беше да се разхлабват мерките стъпка по стъпка и да се види какъв ще бъде ефектът от това. В България доста мерки отпаднаха по едно и също време, което, заедно с отпадането на информационното придружаване, доведе до усещането у някои хора, че рискът е отминал.
Не изпаднахме ли в ситуацията, в която щом не се говори за пандемията, значи вече я няма? Имам предвид не само у нас, а и в някои европейски държави.
В някои европейски държави не мога да кажа конкретно, но за България като че ли сте прав. В България има тази народопсихология, че си обясняваме с ирационални доводи някои от нещата, които ни се иска да са така, а пък те на практика не са така. И това касае не само коронавируса, а риска от затлъстяването, от тютюнопушенето, от алкохола. Махаме леко с ръка и смятаме, че ще ни се размине. Това, което наблюдаваме в България и по улиците, е, че много голяма част от хората захвърлиха тези доста добре работещи мерки.
СЗО не говори за социална изолация, говорим за физическа изолация. Ние никога не сме се отказвали от препоръките за физическа изолация: да се спазва дистанция особено на затворени помещения; хората да не се събират много наблизо и т.н. На футболни мачове например, където присъстват десетки хиляди души, които са плътно един до друг - това е много опасно, защото вирусът се предава не просто по въздушен път, но и по въздушно-капков път. Тоест слюнки от викове, крясъци, прегръщането между потни хора - всичко това е много рисково от наша гледна точка. Това че много хора демонстративно не носят маски за предпазване... не че маската е ултимативното средство за предпазване от вируси, но тя е знак, че ти участваш в този обществен договор за взаимнопазене. Всичко това като че ли ни изиграва в момента лоша шега и въпреки всички тези месеци на много смислени и задружни действия на цялото общество, сега сме в риск да ги компрометираме.
За това компрометиране на мерките, за което говорите, не допринесе ли фактът, че у нас и по света се чуваха много и различни мнения, и то в крайни посоки по отношение на вируса? Това не обърка ли представите на хората и можеше ли СЗО да предприеме инициатива, така да се каже, за да не се изпращат тревожни сигнали към обществата?
Абсолютно прав сте, че тези противоречиви послания, включително от групи от авторитетни национални експерти, които твърдяха коренно противоположни тези на твърденията на СЗО и на Щаба, допринесе за това хората да се разколебаят в действията си и част от тях един вид да започнат да подкрепят едната страна или другата. Точно това "здравно политизиране", ако мога така да го нарека, доведе този скепсиз у много хора, че тази физическа изолация, хигиена, изобщо всички мерки са смислени. Това се наблюдава и в други страни, но в България е особено видно. Това можеше да се избегне и се избягваше в началото на пандемията.
Дали СЗО можеше да повлияе на този процес - не само можеше, но и повлия. Ние се опитвахме още от самото начало с всичките си действия в България и предупреждавахме да не се вярва на фалшиви новини. Ние се опитвахме да кажем на хората, че това, което предлагаме, се базира на доказателства. Само един лаик може да мисли, че науката не събира доказателства и по този начин да се еволюира в находките на тази наука. Ето защо ние непрекъснато надграждахме препоръките на база на рандомизирани изследвания по целия свят. Имаше много примери обаче с европейски страни, които тръгнаха с много по-малко действия по отношение на физическата изолация и се вижда резултатът. Например Швеция е имала възможност да предотврати много повече смъртни случаи, отколкото на практика предотврати.
Споделяте ли мнението на изтъкнати учени, че COVID-19 вече е намалил своята вирулентност или че не е толкова опасен, както в началото?
За това няма системни научни доказателства. Има подобни предположения, че когато вирусът се разпространи в голяма част от популацията, той намалява силата си. Имайки предвид продължаването на тази пандемия с около 100 000 случаи дневно в глобален мащаб - давате си сметка, че това е огромен брой новозаразили се. Аз не мисля, че вирусът е намалил мощта си. В България виждаме, че нивото на леталитет, тоест на починали хора, флуктуира, но е постоянно високо - днес са починали петима души.
С разхлабването на мерките в световен мащаб какви са сценариите за развитие на заболяването: кой е най-оптимистичният и кой е най-негативният? Очаква ли ни втора вълна, а в момента къде се намираме по отношение на вируса?
В момента в част от страните, включително и в България, може да говорим за втори пик, не за втора вълна. Това е едно обостряне и увеличаване на случаите. В редица страни, които бяха най-засегнати като Испания и Италия, се наблюдава едно намаляване и поддържане на едно много ниско ниво на нови случаи. Тези страни вече излизат от полезрението на най-директните притеснения на СЗО. Други страни всъщност, включително на Балканския полуостров, не могат да овладеят пандемията. Държа да кажа, че това е отговорност на всеки един от нас. Това, че се прави опит за отваряне на икономиката, според мен е правилно. Препоръките ни са хората да продължат да имат тази осторожност към вируса, а не чисто психологически да отхвърлят вируса, искайки да се завърнат към стария си начин на живот.
Още нещо искам да кажа от последните дни. Има валидно за резултатите си изследване, че хората с наднормено тегло са били най-засегнати от COVID-19. Знаете, че българското население, както и голяма част от европейското, е доста сериозно засегнато от този проблем. Също и по отношение на тютюнопушенето, почти 50%, даже в някои възрастови групи над 50 процента от хората пушат. Това са едни много сериозни рискови фактори, които ни водят към една много по-голяма уязвимост не само към COVID-19, но и към всички видове заболявания.
Нека върнем времето назад. В кой момент СЗО си даде сметка с какво се сблъсква?
Това се случи още в началото на годината, когато зачестиха докладванията на случаите на новото заболяване в Китай. Те не само бяха локализирани в Ухан, а започнаха да се разпространяват и цялата страна. Тогава започна много сериозният анализ на това какво да се прави. В този първи момент СЗО обяви и извънредно положение в областта на общественото здраве, за да се опита да минимализира разпространението на вируса.
Каква информация ви даде Китай в началото на разпространението на заразата и успяхте ли на база нея да предприемете адекватни мерки?
В началото малко хора или почти никой не знаеше какво е естеството на вируса и имаше нужда да се съберат доказателства за това с каква скорост се разпространява той и какви са методите на защита. Още в началото на годината беше изпратен екип от международни експерти на СЗО на терен в Китай. Те разчитаха на данните, които са подадени от Китай. За разлика от предишни епидемии от коронавируси, сега Китай реагира доста по-адекватно. Имаше електронни бази данни, които се събираха в реално време, и тези резултати бяха споделени със СЗО и с други организации, които работят по предотвратяването на подобен тип здравни заплахи.
И в тази връзка - как оценявате поведението на САЩ в разгара на пандемията? Имаше ли медицински основания или по-скоро изказванията на президента Доналд Тръмп срещу СЗО бяха част от предизборната обстановка?
Аз не мога да коментирам политически и вътрешнополитически тези за САЩ, но това, което мога да кажа, е, че СЗО винаги е разчитало на съвместната работа и подкрепа от страна на САЩ. На Световната здравна асамблея, която се проведе онлайн, се взе решение за една независима експертна комисия, която да оцени отговора на пандемията, даден от СЗО. Това предстои, в момента се събират резултати от този анализ. Но в момента не трябва да се губи ценно време в излишни посочвания с пръст, а да се спасяват човешки животи. Специално за България, от момента на извънредното положение и преди това всеки един ден мога да ви дам отчет какво съм работил и какво сме допринесли ние за нашата система за обществено здраве и клинична медицина. Това, което се направи в България, е пример и за целия свят, защото България е една от страните с най-ниско ниво на смъртни случаи и много ниски нива на заразяване. Това е следствие на доброто взаимодействие на СЗО и здравните власти.
Тук специално трябва да отбележа Районните здравни инспекции, които наистина работиха неуморно на терен. Сега се видя нуждата от тях, а през годините те бяха много пренебрегвани. В България тези скромни и тихи хора работиха непрекъснато и аз съм свидетел на това.
Да ви запитам и за аутопсиите на починали с диагноза "COVID-19". Дават ли повече информация за вируса, правят ли се достатъчно такива в световен план и у нас, нужно ли е изобщо и какви са рисковете, тъй като чухме, че всъщност е доста сложно здравното менажиране на аутопсия в подобна ситуация?
Благодаря ви за този специфичен въпрос. Има специална процедура как се подхожда към тези аутопсии и всъщност находките в световен мащаб показват тези патологични промени в организма, настъпващи заради коронавируса. Имаше различни мнения и хипотези, че хора, които са починали от друг тип заболяване, придружаващо, всъщност са загинали заради обостряне на сърдечно-съдово заболяване, диабет или онкологично заболяване. Това, което се наблюдаваше и дискутираше в СЗО, е, че тези хора с подобен тип незаразни хронични заболявания са имали още години живот пред себе си - независимо от това дали са били на химиотерапия, или на някакво лечение. Всъщност COVID-19 е бил факторът, който е довел до тази преждевременна смърт. Поради тази причина тази смъртност се записва в тази графа и аз мисля, че това е коректно.
С въпроса си засягате и друг проблем у нас - за липсата на патоанатоми, защото през годините това е некомерсиална професия, но изключително важна и трудна за научаване. За да се правят аутопсии, трябва някой да ги прави, а знаем, че системата до голяма степен е обезкървена от подобен тип неатрактивни медицински специалности като патоанатоми, включително и психиатри, както и специалисти в РЗИ-та и т.н.
Един последен въпрос - СЗО мисли ли за оставки заради неуспеха пандемията да бъде предотвратена на определени места, каквито коментари идват от различни посоки?
СЗО не трябва да става жертва за липсата на добър подход в някои страни. Ние не сме нито световен полицай, нито някаква организация, която директно създава медицински услуги или мерки. СЗО разчита на страните си членки, които са независими. Те имат статут на абсолютно независими тела, които са отговорни да организират и предоставят медицинските услуги и граничния контрол по международните здравни правила. Това, което ние имаме като мандат и правим, е да дадем най-добрата техническа препоръка и помощ на страните, да изпратим наши мисии там, където и когато е нужно, да работим с правителствата. Ние не можем да заместим нито Министерството на здравеопазването, нито правителството, а и нямаме легитимност за това. Разчитаме на това всяка една страна с наша помощ да се организира около справяне с пандемията.
Интервю на Румен Скрински
