Утре, 15 март, отбелязваме Международния ден на потребителите. На този ден преди 53 години за първи път са формулирани основните права на потребителите: правото на безопасност, правото на информация, правото на избор, правото да бъдеш чут. Именно по този повод Expert.bg разговаря с председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов.
Г-н Маргаритов, в последните години се увеличават жалбите към КЗП, хората започнаха повече да се интересуват от правата си, повиши се потребителската култура. На какво отдавате тези тенденции?
Повишаването на потребителската култура сред българските граждани, както и на тяхната активност са сред положителните тенденции, които можем да отчетем през последните периоди в областта на потребителската защита и дори по отношение развитието на нашето общество като цяло. Те са резултат от най-важната функция на институцията – осъществяването на ефективен контрол, но също и от развиваните информационни кампании за популяризиране и разясняване правата на гражданите в различни ситуации при взаимодействието им с търговци. Това, че все повече хора се обръщат към нас – над 20 000 на годишна база, означава и нарастващо доверие в комисията. Потребителите ни търсят за съдействие при разрешаването на конкретни казуси, но все по-често и за консултации. Факт е, че над 70% от случаите получават положителна развръзка.
В първия въпрос споменахме, че потребителите вече са по-осъзнати за правата си. А нарасна ли уважението на търговците към тези права? По-малко ли са опитите за мамене на клиента?
Процесите са свързани и имат пряко отношение към израстването и узряването на едно общество, което се стреми към съвременните стандарти във взаимоотношенията от различно естество. Взаимодействието между потребители и търговци зависи от поведението и на двете страни. Когато клиентите стават по-информирани за правата си и по-взискателни към търговците, на последните не им остава друго, освен по-стриктно да се придържат към правилата и да бъдат коректни.
Това може бъде измерено и през нашата статистика. На фона на нарастващия брой проверки се наблюдава известен спад на случаите, в които констатираме нарушения. Отдаваме го и на дългогодишната целенасочена и методична работа на институцията, която активно присъства на терен и полага значителни усилия, включително и по линия на превенцията. В този смисъл – важна е и ролята на контролния орган. Също – и на неправителствения сектор, който е все по-активен в последно време.
Преди време споделихте, че КЗП възнамерява да подготви и предложи законодателство за споделената икономика. Работи ли Комисията по предложението в момента и какво бива заложено като мерки, санкции при нарушения?
Това е една от нашите приоритетни задачи. Споделената икономика много бързо, макар и не чак толкова непредвидимо възникна и се превърна в ежедневие за съвременното ни общество. Дори в световен мащаб институциите се оказаха неподготвени и сега се налага много бързо ние да осъзнаем, че най-добрият път за нейното развитие минава не по линия на забраните, а на регламентирането ѝ. Необходимо е да има ясни правила, по които да се случват този тип взаимоотношения, за да може потребителите да бъдат защитени от нелоялни практики и друг тип нарушения.
Тъй като природата на споделената икономика се доближава в най-голяма степен до тази на онлайн търговията, ние считаме, че могат да бъдат заимствани установените там механизми на правна уредба. Най-общо в този аспект в момента работим по проекта.
Кой е най-проблемният сектор в България и какво е положението с туризма - научете в Expert.bg.
Интервю на Деница Райкова
