Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Д-р Рада Прокопова: Стресът е голям рисков фактор за сърдечно-съдовите заболявания

29 септември 2017, 12:00 часа • 21418 прочитания

29 септември е Международният ден на сърцето. За съжаление България е на едно от челните места по сърдечно-съдови заболявания, а по отношение на смъртността от инсулт сме на първо място в Европа. На какво се дължи това, каква е профилактиката на този вид заболявания обясни в интервю за Actualno.com д-р Рада Прокопова, началник на Отделение по Кардиология в УМБАЛ „Св. Анна“ - София.

Каква е профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания?

За съжаление в България профилактиката не е много развита, особено първичната. В нашата страна се обръща повече внимание на вторичната профилактика, т.е. след като е възникнало сърдечно-съдовото заболяване се взимат мерки. А практически профилактиката би трябвало да е първична и всички рискови групи да бъдат добре обхванати, за да могат да се предотвратяват заболяванията.

Кои са рисковите групи?

Това са хората на средна възраст, хипертониците, диабетиците, хората с наследствена обремененост или със съчетание на няколко рискови фактора. Ако такава група от хора бъде добре обхваната, то рискът би бил значително снижен и би имало ефект върху заболеваемостта и смъртността от сърдечно-съдови заболявания.

Все още ли сме на челните места по заболеваемост и смъртност от сърдечно-съдови заболявания?

За съжаление България е на едно от челните места по сърдечно-съдови заболявания, а по отношение на смъртността от инсулт сме на първо място в Европа.

На какво се дължи това?

Причината за това, от една страна е недостатъчната осведоменост на населението за рисковите фактори, които причиняват сърдечно-съдови заболявания. От друга страна даже осведомените хора не взимат достатъчно мерки, което е проблем, както на обществото, като цяло, така и на лекарите, които не си дават достатъчно труд да наложат своите виждания и своето лечение и да обяснят на пациента огромния риск, който крие тяхното състояние за техния живот и общото им състояние. Защото една част от заболяванията водят до смърт, но друга част, като инсулта – водят до тежка инвалидизация. За съжаление при нас все още сме на челно място по заболеваемост и смъртност от инсулт и профилактиката по отношение на това заболяване е на много ниско ниво. Инсултът зависи главно от разпространеността и лечението на хипертоничната болест и на второ място от разпространеността и лечението на предсърдното мъждене.

Какво представлява предсърдното мъждене?

Предсърдното мъждене е състояние, в което нямаме ритмична сърдечна дейност, което води до аритмично съкращение на камерите, обикновено с висока честота.

Какви са симптомите за пресърдно мъждене?

Пациентите обикновено добре усещат кога са излезли извън ритъм, защото сърдечната честота се увеличава внезапно и много чувствително. Сърдечният ритъм става неритмичен и те обикновено имат усещания като замайване, може да има кратковременна загуба на съзнание, имат засилена умора, чувство за задух. За съжаление има и такива, котио не усещат, макар че са много по-малко. По тази причина би било разумно пациентите, при котио имаме по-голям риск от пресърдно мъждене – хипертоници, диабетици, с вече преживени инсулти да се подлагат на по-чести каридологични прегледи, ЕХГ и холтер ЕХГ, включително има и онлайн записи, които също са приложими в тази ситуация.

Колко пъти годишно е добре да се прави преглед при кардиолог?

При мъжете след 40 години два пъти годишно, при жените след 50 години поради малко по-ниския сърдечно-съдов риск до периода на настъпване на менопаузата. След което те се изравняват и два пъти годишно е наложително да се ходи на кардиолог, като при пациенти с налично кардиологично заболяване, като напр. артериална хипертония или при пациенти с рисков факто като диабет, прегледите може да са по-чести.

Кои стойности на кръвното налягане се считат за високи?

140-90 е нормата за кръвно налягане. Над тази норма пациентите трябвада си обърнат внимание – едни млад пациент, при който имаме много години напред е хубаво това да е алармираща стойност и да се обърне към специалист, тъй като това е висока стойност за млад човек. Трбва да се вземат предвид и допълните рискове, като тютюнопушенето – главен рисков фактор, наследствена обремененост, диабет, мъжки полов фактор. Може би е разумно при едни гранични стойности на кръвното налягане да се направи продължителен холтер мониторинг - продължителен запис на нивата на кръвното налягане за период от 24 часа.

Защото при мъжете имат по-голям риск от сърдечно-съдови заболявания?

Жените са доста защитени от природата, тъй като женските полови хормони са протективни по отношение на сърдечно-съдовите заболявания. Жените до менопаузата имат значително по-нисък съдов риск. За сметка на това в периода след менопаузата рискът се изравнява, а по отношение на риска от инсулт - той се повишава.

Кои са главните вредни навици, които водят до сърдечно-съдови заболявания?

Тютюнопушенето е една от главните заплахи за сърцето и съдовете, захарният диабет, затлъстяването, метаболитния синдром , високия холестерол, ниският добър холестерол. Както и наследствения фактор, защото ние боледуваме от това, от което са боледували нашите майки и бащи.

Каква е ролята на стреса?

Стресът е голям рисков фактор за развитие на другите рискови фактори. Стресът води до артериална хипертония, до лоша корекция на артериалната хипертония, до напълняване, изява на метаболитен синдром, захарен диабет. Да се твърди, че може да коригираме стреса не е много реално. Стресът е сериозна причина за лоша корекция на другите рискови фактори. Много хора от стрес пушат, употребяват алкохол.

Може ли да се каже, че се наблюдава падане на възрастта на хората, които имат сърдечно-съдови заболявания?

Да, може да се каже, че има сериозно падане на възрастта. Най-вече по отношение на артериалната хипертония, а тя е в основата на изявата на всички останали сърдечно-съдови събития – инфаркти и най-вече инсулти. Това че се "подмладява" артериалната хипертония е много сериозен проблем, тъй като това означава все повече хора в трудоспобна възраст разболели се сериозно от сърдечно-съдови заболявания.

На какво се дължи това падане на възрастта при сърдечно-съдови заболявания?

На стрес – той е в основата и на други рискови фактори, като наднорменото тегло и пушенето. У нас децата още от ранна детска възраст са с наднормeно тегло, това остава последствия за цял живот. Рискът от напълняване при тях е по-голям и обикновено на възраст след 30-та година, когато хормоналните функции при мъжете и жените отиват не към разцвета си, се появява тази склонност и съчетана с другите рискови води до ранна изява на хипертонията. Все повече хора под 40-годишна възраст имат хипертония.

Предсърдното мъждене е свързано с прекалената консумация на алкохол при мъжете. При махмурлук се усещат първите пристъпи на предсърдното мъждене при мъжете.

Какви са причините за затлъстяването при децата?

Затлъстяването сред децата се дължи на неправилно хранене и невъзможността да се наложи правилно хранене предвид голямата ангажираност на родителите и ниската възможност за контрол в училищата и детските градини. Когато родителите са по цял ден заети, ние практически не знаем с какво се хранят нашите деца. В училище липсата на нормално хранене в столовите и липсата на нормална храна е в основата на затлъствянето. Няма контрол върху храната, която поемат децата от магазинчета и по лавките в училищата. Родителите имат доста голяма вина с това,че не дават добър пример на децата си. Едно дете с наднормено тегло е много вероятно да има проблеми с кръвното налягане, а хормоните през пубертета също способстват за тази изява. Родителите би трябвало от време на време да измерват кръвното наляне на децата, предвид липсата на контрол в училище. Не е тайна за никого, че в момента понятието „училищен лекар“ не функционира, което е голям проблем.

Евгения Чаушева
Евгения Чаушева Отговорен редактор
Новините днес