На 5 юли в кино "Люмиер" се състоя премиерата на българския документален филм "За Свети Методий, глаголицата, кирилицата и българската азбука". Филмът е базиран на оригиналните исторически извори и църковни жития за Св. Методий.
Режисьори на филма са Николай Акимов, Силвия Авдала, а сценаристи са Николай Акимов и Иво Иванов. Ето какво разказаха за творбата си Николай Акимов и Иво Иванов в специално интервю за Actualno.com.
Споделете повече за филма - каква е идеята му и за какво се разказва в него?
Филмът е юбилеен. Основната му идея е за това каква връзка имат Кирил и Методий с България. Никаква! Всяко дете ще ви каже, че Кирил и Методий са създали българската азбука. Не! Българската азбука е написана от българите. А Кирил и Методий са създали една друга азбука, която се казва глаголица. Всъщност идеята е да дадем правилния отговор на този въпрос.
Не се ли страхувате от негативна реакция от страна на публиката?
Николай Акимов: Работя отдавна в киното, още преди 10 ноември. Тогава имаше опити за цензура, не успяха. И сега имаше такива, но неуспешни. Това са митове, натрапени от българите отвън. Култът към Св. Кирил и Методий идва от Изток, от славянството. Основната ни кауза е българската азбука, т.нар. "кирилица", да бъде призната за световна азбука и българска азбука, защото не се знае, че това е българска азбука. И Европа, и светът трябва да разберат, че това е българска азбука, за разлика от глаголицата, която е създадена за вси славяни.
Иво Иванов: Този термин "църковно-славянски език", който беше привнесен в България, за да се угоди на Съветския съюз, е измислен от Русия точно, за да не се използва изразът "българска". Факт. В българските академични среди се знае, че още преди цар Борис Михаил Покръстител е имало шест варианта на изписването на българския език с гръцки букви. И един от героите в нашия филм разказва, че големият въпрос е откъде се взимат другите знаци – негръцките, защото гръцкият език фонетично не отговаря на българския. Друг важен въпрос е доколко езикът на прабългарите, ако изобщо има прабългари, е бил различен от славянския и колко е различен, защото това е много важно и мисля, че много се спекулира. Мисля, че не е имало чак такива големи различия. Това са все въпроси, на които официално няма становище.
Ето сега ние подписваме договор с Македония за приятелство и добросъседство и в него влиза една клауза, че ние искаме да се променят някои неща в техните учебници, върху които техни учени са посветили цялата си кариера, за да напишат едни изречения. Горе-долу същото е и в България. До 1989 година едни хора в БАН, а и след 1989 година, пишат, че българите са тюрко-алтайски народ и т.н. Историята в момента в България не е сакрализирана. По времето на тоталитаризма имаше една група хора професионалисти, които имаха право да четат изворите, да ги тълкуват и да пишат официалната ни история. Днес всеки, който не го мързи, може да си намери извори по история на България. И всеки може да смята, че може да ги тълкува. А защо ги тълкува? Защото българското общество в момента не е удовлетворено от официалното тълкувание на официалната ни историография. И сме стигнали до положението, че хора писатели и от всякакви професии се чувстват длъжни и ние не може да ги съдим – това е човешко желание. Всеки има право да чете историята и да я тълкува. В крайна сметка Паисий Хилендарски, когато написва неговата "История славянобългарская", това е неговото четене. Той е един от хората, които възраждат култа към Кирил и Методий и го е правил съзнателно, защото е знаел, че това пътят към българската свобода – да се отделим от гръцката църква.
Сега вече нещата са такива, че други хора, които са на ръба, на границата между науката и полулюбителите на историята твърдят, че българите са ирански народ, а като зная, че цялата историография от XIX век сме били татари, по времето на руснаците – тюрки, вече сме иранци, имаше един период, в който бяхме хуни… извинявайте аз се съмнявам какво ще се случи утре. И всичкото това искате да го предадете на публиката и на хората, че е наука и научните ни среди се сърдят, когато българската публика е скептична към техните заключения.
Има нужда от ново четене, има нужда от професионално поглеждане на онова, което е било досега. Трябва да се намери златното сечение между това, което търси обществото, като знания за своето минало и онова, което му предлага официализираната българска наука, защото трябва да се изтрият някои неща, които са писани досега, а тези хора, които са ги писали, не им се изтрива.
Как ще коментирате изказването на руския президент Владимир Путин пред македонския му колега във връзка с азбуката?
Иво Иванов: Това е спекулация. Попитайте руснаците кой е написал тяхната азбука и те винаги казват: От Византия е дошла. Това беше просто провокация, той знае пред каква публика и защо го казва. Защо да не се измайтапи още веднъж с българите и с историята.
Мислите ли, че един ден филмът Ви ще влезе в уроците по история?
Иво Иванов: Не, ние нямаме такива претенции. Това е документален филм. Шаблонната представа в България за исторически филм това е филм, който е откровение, спуснато от Господа... Нашият, като сценарий, е един пътеписен филм. Документалният филм е свидетелства да времето си. Ние показваме как днес се възприема делото на Кирил и Методи, как се възприема азбуката в това разкрачено положение, че масовото общество няма представа какво дели глаголицата и кирилицата и как са се появили. Официалната наука няма официална единна версия. Ние пускаме две версии – едната е официалната: житията на Св. Кирил и Методий. От другата страна имаме разказа на един човек, който през целия си живот е живял с идеята за България и той има право да каже неговото виждане и дублира разказа така, както би трябвало да се чете в България. Това е цялата драма и на някой не му харесва как този човек чете българската история. Всеки има право да чете българската история. Никой не е богопомазан.
Някои хора днес смятат, че живеем във времето на социализма, когато една институция има право да казва кое е истина и кое не е. Времената се променят, но това създава и опасност. Както има много лъжливи новини, има и много лъжливи "читачи" на историята.
Въпросът на голямата наука е да се търсят ценните хипотези, да се дискутират. Тепърва ще има други такива филми, само след десет години само този, който не го мързи, ще може да си прави филми и анимации вкъщи.
Живеем в електронно Средновековие, в което децата не искат да четат, а да бъдат информирани, но бъркат, защото информацията не е знание. Една информация проговаря само в светлината на друга информация. Знанието е да можеш да подредиш тези информации. Работата на истинския историк е подбере информацията и да я подреди.
Николай Акимов: Той засега е ъндърграунд – против мейнстрийма, но всеки ъндърграунд с времето се превръща в мейнстрийм. Така че след това какво ще правим? Ще освобождаваме другите поробени народи, както е казал Левски!
Интервю на Евгения Гигова
