На 31 юли 2022 г. възникна напрежение по границата между Сърбия и Косово. Стигна се до блокада край един от пункта "Ярине" на границата между двете страни. На терен бяха изпратени специалните части, полицията и КФОР. Поводът за случилото се беше пререгистрацията на автомобилите с косовски номера. НАТО обяви, че ще действа, ако стабилността на Косово бъде застрашена. САЩ призоваха Косово да отложи с един месец пререгистрацията, което правителството в Прищина направи. Същевременно от Руската федерация изразиха подкрепа за Сърбия и определиха действията на косовското правителство като поредната стъпка към прогонването на сръбското население от Косово. Също така турският външен министър Мевлют Чавушоглу проведе разговори със своите колеги в Косово и Сърбия и обеща помощ за намаляване на напрежението.
Къде са корените на напрежението, ще се стигне ли до буря? Как да тълкуваме позицията на Русия? На какво се дължи поведението на Турция и застрашена ли е националната сигурност на България? С тези и други въпроси от Actualno.com се обърнахме към д-р Боби Бобев, бивш посланик на България в Албания и Косово и експерт по въпросите на Балкани.
Г-н Бобев, последните дни имаше ескалация на напрежението между Белград и Прищина. Пререгистрацията на автомобилите ли е истинската причина за това?
В отношението между Белград и Прищина периодично възниква напрежение. Същевременно е желателно при анализа на всяко събитие от подобен характер да се прави известно разграничение между причина и повод за неговото възникване. Естествено, че актуалните събития, възникнали на 31 юли и 1 август, бяха като следствие от решението на косовското правителство от 1 август да въведе пълна реципрочност в пропускателния режим на границата, включително и задължителното поставяне на актуални автомобилни табели с номера. Възникналото напрежение този път беше като следствие от това решение на косовското правителство. В същото време считам, че истинските причини са доста по-дълбоки. Те се коренят в липсата на нормалност в отношенията между Белград и Прищина и във факта, че повече от десетилетие се води един диалог, който не дава конкретни позитивни резултати. Там в края на краищата трябва да се търси основната причина за периодично възникващото напрежение между двете страни.
Засега ситуацията се нормализира. Дали това обаче не е затишие пред буря, все пак Балканите са наричани буре с барут?
Никога не съм харесвал тази характеристика, отнасяща се за Балканите. Не мисля, че Балканите са носили най-големите военни конфликти, възникнали в рамките на XX век. Под натиска на Брюксел и Вашингтон косовското правителство взе решение да отложи с един месец въвеждането на тези мерки, които станаха конкретен повод за възникналото напрежение. Един месец не е достатъчно време за някаква генерална промяна в позициите на Белград и Прищина по тези въпроси. Все пак се дава една отсрочка. Дава се един период от време, в който вероятно под въздействието на Брюксел и Вашингтон ще се търси решение на проблема. Вече се заговори по спешен начин да се организира лидерска на Александър Вучич и Албин Курти, която да потърси решение на въпроса. Такава среща беше определена за 18 юни, но беше отложена във времето. Не вярвам да се стигне до буря. Буря едва ли ще има, което не значи, че на 1 септември ще имаме някакво генерално решение на проблема.
Как да тълкуваме изразената подкрепа на Русия за Сърбия и може ли да става въпрос за разрастване на конфликта в Украйна и на Балканите?
Далеч съм от мисълта, че това възникващо напрежение може да доведе до военни действия. Въпреки че подобно нещо в международен план се разисква. Става дума за това дали Русия няма желанието да подтикне Сърбия към откриването на втори фронт на напрежение. Безспорно истина е, че още от 90-те години позициите на Русия на Балканите бяха отслабени рязко. Нейният глас се чува единствено в конфликтни ситуации. Това автоматично означава, че Русия има полза от някакви замразени конфликти и огнища на напрежението в този район. Сърбия е аванпост на руската политика на Балканите. Известни са както широкото сътрудничество между двете страни в различни области, включително и във военната, така и личните отношения между двамата президенти Владимир Путин и Александър Вучич. Не считам обаче, че нещата ще стигнат до разкриване на този така наречен втори фронт. Не считам, че ще се стигне до военен конфликт дори и в това отлагане на нещата с един месец да не се намери напълно позитивно решение. Просто никога не бива да се забравя, че в Косово продължава да пребивава лидираната от НАТО структура на КФОР – косовските мироопазващи сили. Последните дни генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг проведе телефонни разговори с президента Вучич и министър-председателя на Косово Курти и той заяви съвършено ясно, че ако се наруши стабилността в Косово, НАТО е готово да предизвика навлизане на силите на КФОР в северните райони и възстановяване на стабилността. Всеки конфликт, предизвикан от Сърбия в тази посока, би означавало да конфронтира Белград с НАТО, което в сръбската столица едва ли биха си позволили.
Интересно е поведението и на Турция, която очевидно не иска напрежение. Как трябва да бъде разбирано то?
Турция се почувства в правото си да претендира да играе посредническа роля за изглаждане на конфликта между Белград и Прищина. Това е елемент от стремежа на Турция да бъде незаобиколим регионален фактор. Да бъде истински политически, ако щете и военен лидер в този район на Европейския континент. Не бива да се забравя, че Турция има достатъчно силно влияние в страните от Западните Балкани и в този смисъл нейното поведение не е голяма изненада. Иначе съвсем нормално е това, че се получава стремеж към успокояване на обстановката и търсене на позитивно решение. Бихме могли само да пожелаем да се търси такова решение, което ще ускори пътят на интеграция както на Сърбия, така и на Косово.
В каква степен е застрашена националната сигурност на България предвид това, че нямаме редовно правителство и работещ парламент?
Не считам, че има някаква непосредствена заплаха за националната сигурност на България, но никога не трябва да се забравя, че всяко възникнало огнище на напрежение около нашите граници в определен смисъл нарушава сигурността и стабилността. От тази гледна точка българската политика трябва да бъде безкрайно внимателна в такива ситуации. Независимо от факта, че отсъства парламент и страната е управлявана от служебно правителство, ние трябва да продължим да съдействаме, доколкото е в нашите възможности, за успокояване на обстановката и за намиране на път към продължаване на диалога между Прищина и Белград и за реализиране на постепенната интеграция на целия регион на Западните Балкани в европейските и евроатлантическите структури.
Интервю на Деница Китанова
