„Според мен само акварелът може да предаде душевността на художника с всичките нюанси, всеки оттенък на чувство, тъй като спектърът на изразни средства в акварела е неограничен. Някой беше казал, че акварел, нарисуван по 10 различни начина, винаги изглежда добре. И наистина е така. Акварелът е много особена техника, но ако се овладее до такава степен, че да можеш да изразиш себе си. Нещата, които се постигат, са несравними с всеки друг тип техника.„
Без съмнение Атанас Мацурев е един от най-добрите съвременни акварелисти в световен мащаб. Роден е през 1975 г. в Банско, но живее и работи в София. Има десетки самостоятелни изложби. Атанас Мацурев работи изцяло в областта на акварела, като предпочитани теми на творбите му са пейзажи, натюрморт и портрети. Художникът е търсен и уважаван творец не само в България, като картините му се търсят от Москва до Ню Йорк. Носител е на първи награди в международни конкурси за акварел. Талантът му е и една от причините Атанас да бъде поканен да води майсторски класове както в родината си, така и в Русия и Турция. Ето какво сподели творецът в интервю за Actualno.com
Кой е първият Ви спомен, свързан с рисуването?
Първите спомени са свързани с дядо ми, който беше учител по рисуване. Той ми показваше как да правя картини - мозайки на каменния плочник в двора от различни цветове боб, царевица, камъчета… Също и малки скулптури на животни от глина. По същото време започнах и да рисувам. Тогава съм бил около 4-годишен.
Кой Ви насърчи да рисувате?
Дядо ми ми откри един цял нов свят. Обеща ми, че ще ми бъде много интересно и това се оказа самата истина.
Кое е Вашето вдъхновение?
Вдъхновението е навсякъде около мен. То не е определен обект, а едно чувство на благоговение, когато видя нещо вълнуващо, което искам да нарисувам. Вдъхновението може да се появи като съвсем обикновен предмет, красива жена, пейзаж… Не го търся, просто рисувам интуитивно, а по-късно осъзнавам, че съм бил вдъхновен.
Веднага ли се насочихте към рисуването или сте опитвали други изразни средства.
Като дете рисувах много. По-късно изведнъж спрях за няколко години. Искаше ми се да уча да свиря на класическа китара, обичам музиката. Когато рисуването се върна, реших, че искам да правя само това до края на живота си.
Училището по дърворезба е единственото ви образование в художествената сфера. Може ли да се каже, че това по-скоро Ви помага?
Всъщност никога не съм се занимавал с дърворезба след това. Помогна ми, защото ми даде любов към дървото, натурата, материалността, детайла. Научи ме да се вглеждам. А липсата на академично образование ми помага, защото сам утъпквам своята пътека.
Картините Ви са изключително реалистични. Защо?
Не знам точно защо. Така се получава. В много от тях има и нюанс на магически реализъм. Това е магия. Изследвам всяка материя, но не на просто физическо ниво. Искам зрителят да види и почувства с очите и сърцето си.
Всичко ли е рисуването за Вас? Как се вписва в живота и всекидневието Ви?
Рисуването е животът ми, до последната капка. Приел съм го за съдба, призвание. Творците не живеят нормално, но пък много красиво.
Вие сте световно признат, но живеете в България. Зарежда ли Ви страната ни?
Разбира се, че ме зарежда. Живея тук, защото тук е всичко това, което рисувам и искам да нарисувам. Тук са приятелите ми, спомените ми, мечтите ми. Тук се чувствам свободен.
Лесно ли е да си творец в България?
Навсякъде е трудно да си творец. В България това е още по - трудно. Причините са ясни. Да си творец в България е донякъде въпрос на шанс и много верни приятели.
Имате ли мечта, свързана с рисуването, която не сте постигнали още?
Имам мечти за още ненарисувани картини.
Интервю на Евгения Гигова
