Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

„Зъбите ми са мечове, ноктите – копия“. Как древните култури са измислили драконите

23 юли 2023, 07:50 часа • 6253 прочитания

Драконите са се появявали в изкуството, митологията и фолклора на много култури и цивилизации през цялата история.

Думата „дракон“ произлиза от латинското „dracōnis“ и гръцкото „δράκων“. Едно от най-ранните изображения на дракони като гигантски змии се среща в митологиите на древния Близък изток, особено в месопотамското изкуство и литература, където драконоподобни същества са описани в Епоса за Сътворението – Енума елиш – от края на II хилядолетие пр.н.е.

Други драконови същества, Башму и Ушумгал, също се появяват в текстове от акадския период, като най-известното е Mušmaḫḫū, което означава „червеникава змия“ или „свирепа змия“, изобразена на портата на Ищар в град Вавилон.

"Тук има дракони!" Какво може да се види на древните карти на света?

В древноегипетската митология Апофис, или Апоп, е гигантско змиевидно създание, което живее в царството на мъртвите или под хоризонта. За първи път споменат по време на VIII династия (2181 г. пр.н.е. до 2160 г. пр.н.е.), Апофис е роден от пъпната връв на Ра и бил противник на светлината и Маат.

Ра, във формата на котка, удря Апоп с нож. Папирус на Хунефер, 19. династия Hunefer - Jon Bodsworth / Public Domain

Древният мит разказва, че през деня Ра плувал по небесния Нил на лодката Манджет, осветявайки земята. Вечер, достигайки вратите на преизподнята, се прехвърлял на лодката Месектет, плавайки със свитата си по подземния Нил. Но Апофис, желаейки да го възпрепятства и да го погуби, поглъщал водите на Нил. Ра и обкръжението му започвали чутовна битка с Апофис, в която Ра винаги побеждавал. Апофис бил принуден да повърне обратно водата и Ра продължавал пътя си, за да се появи сутринта на небесния Нил.

Нехебкау е друга гигантска змия, която пази Дуат и помага на Ра в битката му срещу Апофис. Въпреки че първоначално е смятан за зъл дух, по-късно той се свързва с отвъдния живот и един от четиридесет и двамата божествени съдии на Маат.

Енигматичната книга на подземния свят, древен египетски погребален текст, открит в гробницата на Тутанкамон, изобразява уроборос, древен символ, показващ змия или дракон, захапал собствената си опашка. Символът се запазва в Египет до римско време, когато често се появява върху магически талисмани, понякога в комбинация с други магически емблеми.

Кадъм в древногръцката митология е син на финикийски цар и е брат на отвлечената от Зевс Европа. Той умъртвил страшния дракон, син на войнствения Арес, и по внушение на Атина посял част от зъбите на чудовището в земята. Друга част от тях по-късно посял Язон в мита за аргонавтите. Hendrik Goltzius / Public Domain

В зороастрийската литература от Иран и Персия дракони като Ажи Дахака (Захак, известен като Змийското рамо), което означава „Голяма авестийска змия“, се разглеждат като олицетворение на греха и алчността. В персийската суфистка литература Мевляна̀ Джалал ад-Дин Мухаммад Румѝ също предполага, че драконите символизират чувствената душа, алчността и похотта, които трябва да бъдат умъртвени в духовна битка.

Драконите играят значителна роля в древногръцката митология, като често плюят отрова, въпреки че огнен дъх е засвидетелстван в няколко мита. Някои изображения също показват дракайна – женска змия с някои черти на жена.

Много гръцки герои са се сражавали или срещали драконови създания. Херкулес убива Лернейската хидра, Язон приспива дракона, пазещ Златното руно, Зевс се бие с чудовището Тифон, а Кадъм убива страшния дракон, който е син на войнстващия Арес.

Херкулес и Лернейската хидра Gustave Moreau / CC0

Римляните не са имали голям интерес от разработването на нови собствени традиции за дракона, като основно са адаптирали митологията на древните гърци, за да отговарят на техните нужди. През II век след дакийските войни римската армия използва дракона като военен стандарт на кохортата, тъй като орелът (аквила) е символът на легиона.

В Азия, по-специално Китай, драконите (на китайски: lóng) се свързват с късмет и традиционно символизират мощни и благоприятни сили. Драконите често придружават богове и полубогове като техни лични ездачи или спътници, докато китайските императори използват символ на дракон, за да демонстрират своята владетелска сила.

Най-ранните драконови зооморфни изображения датират от културата Xinglongwa между 6200 – 5400 г. пр.н.е., докато културата Хоншан може да е въвела китайския йероглиф за „дракон“ между 4700 до 2900 г. пр.н.е.

Традиционният образ на китайския дракон се появява по време на династиите Шан (1766 до 1122 г. пр.н.е.) и Джоу (1046 г. пр.н.е. – 256 г. пр.н.е.), еволюирайки в Yinglong, крилат дракон, който според учения Чен Джън е първообразът на „истинския дракон“. В крайна сметка Yinglong е заменен от образа на безкрил Жълт дракон в китайските форми на изкуството.

Стената на деветте дракона в парка Бейхай, голяма императорска градина в центъра на Пекин splitbrain /  CC BY-SA 2.0

В Япония легендите за дракони са силно преплетени с китайските дракони, дори се използват китайски заемки за техните имена. Смята се, че будистки монаси от цяла Азия са предали легенди за дракони и змии от будистката и индуистка митология в Япония, въпреки че има някои примери за местни дракони, описани в древни текстове като Коджики и Нихонги.

Във филипинската митология Бакунава, което означава „извита змия“, е подобен на змия дракон, за който се смята, че е причината за затъмнения, земетресения, дъждове и вятър. Бакунава понякога е известен и като Нага, от синкретизация с индуистко-будисткото божество змия Нага. Той също е съчетаван с индуистко-будистката двойка наваграха, Раху и Кету, божества, които били отговорни съответно за затъмненията на Слънцето и Луната.

Индия също има свои легенди за дракони. Ригведа, древна индийска колекция от ведически санскритски химни, описва как Индра, ведическият бог на бурите, ще се бие с гигантска змия, наречена Вритра.

Хората от Америка също са създали свои собствени драконови легенди, напълно различни от останалия свят. Маитею юкатеки почитали Кукулкан, мезоамериканско змийско божество, чийто произход идва от класическия период, по-късно възприето от посткласическите киче маи като Кукумац (Qʼuqʼumatz).

Ацтеките боготворели Кетцалкоатъл, чието име идва от езика науатъл и означава „скъпоценна змия“ или „перната змия“. Xiuhcoatl, преведено като „тюркоазена змия“ в класическия науатъл, е друго змийско божество – богът на огъня на ацтеките, тълкуван като въплъщение на сухия сезон и оръжие на Слънцето.

В митологията на цивилизациите на Андите в Южна Америка, Амарока, Амарука или Катари е митична змия или дракон, най-често свързвана с империите Тиуанаку и на инките. В митологията на инките Амарука е огромна двуглава змия, която живее под земята на дъното на езера и реки.

Няколко дракона се появяват и в културите на местните американски народи. В митологията на илиной стенописи, рисувани върху скали с изглед към река Мисисипи, изобразяват птицата Пиаса, драконова фигура, която може да е била по-стара иконография от големия мисисипски културен град Кахокия.

Една от най-разпространените форми на индиански дракони, повтаряща се фигура сред много местни племена от Югоизточните гори и други племенни групи, е Рогатата змия, свързана с вода, дъжд, светкавици и гръмотевици.

Модерният образ на дракон се развива в Европа през Средновековието чрез комбинацията от змиеподобни дракони от класическата гръко-римска литература, препратки към дракони, запазени в Библията, и европейски народни традиции.

През XI и XIII век се наблюдава пик на европейския интерес към драконите като живи същества. Най-старото разпознаваемо изображение на напълно модерен европейски дракон се появява в ръчно рисувана илюстрация от средновековния ръкопис Harley MS 3244 от около 1260 г.

Неизвестен автор / Public Domain

Европейските дракони обикновено са изобразявани като алчни и ненаситни чудовища, с ненаситен апетит, живеещи в реки или имащи подземно леговище или пещера. Те често се идентифицират със сатаната, поради споменаването на Сатана като „дракон“ в книгата Откровение.

Драконите и драконовите мотиви са представени в много произведения на съвременната литература, особено във фантастичния жанр. Един от най-емблематичните съвременни дракони е Смог от класическия роман на Дж. Р. Р. Толкин „Хобитът“, с видни творби, изобразяващи дракони в Драконовите ездачи от Перн на Ан Маккафри, поредицата от детски романи за Хари Потър на Дж. К. Роулинг и др.

Учените спорят откъде произлиза идеята за дракона и са предложени голямо разнообразие от хипотези. Тъй като всички най-ранни изображения на дракони приличат на змии, се предполага, че драконите са творение на нашия вроден страх от змии.

Адриен Майор, историк, специалист по древна наука и класически фолклорист, предполага, че изображенията на дракони се основават на народните познания или преувеличения на влечуги. Изследователката също така твърди, че драконите може да са били вдъхновени от древни открития на вкаменелости, принадлежащи на динозаври и други праисторически животни.

Няколко кости, за които се твърди, че принадлежат на Вавелския дракон, висят пред Вавелската катедрала, но всъщност принадлежат на бозайник от плейстоцена. Yohan euan o4 / CC BY-SA 3.0

Така е например във Вавелската катедрала, където няколко кости, за които се твърди, че принадлежат на Вавелския дракон, висят извън катедралата, но вкаменелостите всъщност принадлежат на бозайник от плейстоцена. Древните китайци също наричат откритите кости на динозаври драконови кости и ги документират като такива. Например Чанг Ку през 300 г. пр.н.е. документира откриването на „драконови кости“ в Съчуан.

Змеят е митологично същество в българския и сръбския фолклор. В българския фолклор змеят е представен като огнедишащо, крилато същество с голямо люспесто тяло, приличащо на змия и често пъти е с много глави. В българския език змей горянин се използва за змей, живеещ в планината.
Макар да имат характеристики на влечуги – златни люспи по долната част на тялото, опашка, скрити под мишниците крила, – те са силно антропоморфни и могат да се движат сред хората без да бъдат разпознати. Живеят в пещери или дълбоки и непристъпни гори.
Като цяло змейовете са добронамерени към хората и защитават селата в териториите си от носещите градушки хали и лами. В същото време те са склонни към влюбване в хора, като такива връзки често завършват зле. Змейовете понякога отвличат, а в други случаи се женят на пищни сватби за млади момичета, които след това отвеждат в дома си, където те са изолирани от хората. От такива връзки могат да се родят деца – хора с крила под мишниците. Женските змейове (змеици) също имат връзки с мъже, които заболяват и умират. Има и вярвания, че по магически път обикновени хора могат да се превърнат в змейове.

В българския и сръбския фолклор подобно същество е змеят. В българския фолклор змеят е представен като огнедишащо, крилато същество с голямо люспесто тяло, приличащо на змия и често пъти е с много глави. В българския език змей горянин се използва за змей, живеещ в планината.

Макар да имат характеристики на влечуги – златни люспи по долната част на тялото, опашка, скрити под мишниците крила, – те са силно антропоморфни и могат да се движат сред хората, без да бъдат разпознати. Живеят в пещери или дълбоки и непристъпни гори.

Prawny / Pixabay

Като цяло змейовете са добронамерени към хората и защитават селата в териториите си от носещите градушки хали и лами. В същото време те могат да се влюбват в хора. Змейовете понякога отвличат, а в други случаи се женят на пищни сватби за млади момичета, които след това отвеждат в дома си, където са изолирани от хората. От такива връзки могат да се родят деца – хора с крила под мишниците. Има и вярвания, че по магически път обикновени хора могат да се превърнат в змейове.

Антония Михайлова
Антония Михайлова Отговорен редактор
Новините днес