Въпреки че легендата за Ел Дорадо подхранва европейската амбиция по време на завладяването на Америка, никога не са откривани преки доказателства за златен метрополис в Андите.
По всяка вероятност това е така, защото Ел Дорадо изобщо не е град, а се отнася до древен ритуал с човек, покрит със златен прах. Въпреки това, след претърсване на езерото, където се твърди, че се е състояла тази пищна церемония, изследователите открили озадачаващо малко доказателства за нейното съществуване, пише IFL Science.
Описвайки резултатите от това археологическо изследване в нова статия, Хуан Пабло Кинтеро-Гусман от световноизвестния Museo del Oro (Музей на златото) в Богота обяснява, че митът за Ел Дорадо започва с испанския хронист от XVII век Хуан Родригес Фрейле, който описва церемония по коронясване, извършена от народа Муиска на езерото Гуатавита в съвременна Колумбия.
Изгубеният град на цезарите: в търсене на легендата
Според Фрейле наследникът на вожда трябвало да прекара шест години гладувайки в пещера, преди да бъде покрит със злато на прах и отведен до средата на езерото на сал, натоварен със златни предмети.
„Златният индианец е хвърлял цялото злато, което имал в краката си, в средата на езерото – пише Фрейле. – От тази церемония идва известното име Ел Дорадо, коствало толкова много животи“, продължава той, имайки предвид многобройните скъпи експедиции до несъществуващия златен град.
Продължавайки нишката малко по-нататък, Кинтеро-Гусман приписва на испанския конкистадор Себастиан де Белалкасар началото на тази глупава треска за злато, отбелязвайки, че именно той пръв използва термина Ел Дорадо за обозначаване на място около езерото Гуатавита. И докато археолозите отдавна са изоставили търсенето на подобно място, има някои доказателства, които предполагат, че церемонията в Ел Дорадо наистина се е състояла.
Например през 1912 г. британският инженер Хартли Ноулс извадил множество златни предмети и други скъпоценности от дъното на езерото. Съвсем наскоро златен модел на сал, открит от местен фермер в близката пещера през 1969 г., се превърнал в най-доброто солидно доказателство за древния ритуал.
Търсейки допълнителни доказателства, Кинтеро-Гусман и колегите му претърсили района около езерото Гуатавита за артефакти, които да сочат, че там редовно са се провеждали мащабни церемониални събития. Изненадващо обаче те открили само 157 керамични фрагмента.
Фактът, че тези съдове изглежда са съдържали древната алкохолна напитка чича, показва, че наистина са били използвани по време на церемониални събития, но оскъдното им количество, изглежда, „подсказва, че ритуалните дейности не са били от голям мащаб“, пише Кинтеро-Гусман.
Въз основа на този резултат ученият обяснява, че „има много малко доказателства в подкрепа на приемствеността на ритуалните практики [в езерото Гуатавита] от периода на ранната Муиска до колониалния период“. Въпреки това обаче той настоява, че „не прави заключение, че церемония в Ел Дорадо никога не е съществувала“.
Къде е входът към подземния свят? Митични места, които наистина съществуват
Според Кинтеро-Кусман церемонията Ел Дорадо може да се е случила веднъж, но не е била традиция. По всяка вероятност бляскавото събитие е било организирано от вожд по време на период на политическо напрежение, вероятно като опит да демонстрира превъзходство над съперниците си, като същевременно е търсил благоволението на боговете.
„След като социално-политическият ред се е стабилизирал, приношенията продължили на свещени места, като например в езерото Гуатавита, с изключение на това, че вече не е била церемонията на златния човек“, пише Кинтеро-Гусман.
„Когато испанците пристигнали, те се натъкнали на групи, които били чули за церемонията, извършвана от техните предци, и това е, което описали на конкистадорите“, заключава той.
Изследването е публикувано в Latin American Antiquity.
На заглавната снимка: Макет на ритуала, поставил началото на легендата за Ел Дорадо. „Музей на златото“, Богота, Колумбия.
