Ужасяващият рев на Тиранозавър Рекс предизвикваше тръпки по кожата на зрителите, които ходеха да гледат „Джурасик парк“ в кината. Но нови проучвания доказват, че динозаврите може би са издавали слаб гукащ звук, а не разтърсващият земята звук, който чуваме и виждаме на големия екран.
Проучването изследва как птиците, съвременните наследници на динозаврите, комуникират помежду си със затворена уста, с помощта на специални вокални органи, разположени в шията им. Тези затворени вокализации се създават от птицата чрез избутване на въздуха в торбичка, намираща се в шията. Това създава приглушен звук, който обикновено е много по-дълбок, отколкото при други техни „разговори“, предаде Daily mail.
Гълъбите използват това, за да произведат свой гукащ звук, докато щраусите го използват по време на чифтосване, като един вид повикване.
„С оглед на затворената вокализация при птиците, които са живи днес, може се каже как динозаврите са възпроизвеждали своите звуци“, казва Чад Елисън, постдокторален изследовател в университета в Тексас и съавтор на изследването.
„Нашите резултати показват, че вокализацията при затворена уста се е развила 16 пъти повече при архозаврите – животински групи, включващи птици, крокодили и някои видове динозаври. Интересното е, че само животни с относително голям размер на тялото, колкото гълъб или по-голям, използват тези характерни затворени вокализации", допълва Елисън.
За провеждане на своето изследване учените използват статистически подход, за да се анализира разпределението на тази вокална способност сред птиците и други групи влечуги. Накрая изследователите идентифицират 52 от 208 изследвани видове птици, които практикуват затворената вокализация, като метод за общуване.
Професор Тобиас Райд, физиолог в Уайдуестърнския университет и главен автор на изследването, казва, че асоциацията с големите тела е въпрос на физика.
„Налягането в белия дроб изисква надуване в кухината, което образува напрежение в стенната кухина, и това напрежение се увеличава при по-малкия размер на птицата", обяснява Райд.
Въпреки сцените в холивудските филми, учените все още имат прекалено малка представа за шумовете, които са произвеждани от динозаврите и техните изчезнали роднини.
Фосилните находки не са в състояние да дадат информация за меката тъкан, необходима за възпроизводство и контрола на вокализациите.
Въпреки това, както птиците, така и крокодилите, единствените оцелели групи от архозаврите, възпроизвеждат вокализации със затворена уста и могат да дадат насоки за това как динозаврите са комуникирали помежду си.
При крокодилите, тези затворени вокализации създават дълбок тътен в тялото, като един вид териториално известие, и често може да предизвика вибрации по водна повърхност.
При големите динозаври е вероятно такива вокализации да бъдат наистина много дълбоки и е възможно да са извън възможностите на човешкия слух.
Това повдига въпроса дали животните са могли да възпроизвеждат ниско честотна комуникация, като инфразвук – нещо, с което да едрите бозайници, като слоновете, правят и днес.
Проф. Райд казва, че възникването на затворената вокализация при крокодилите и птиците прилича на това, което някои динозаври са развили като метод за комуникация.
Той казва: „Готиното в тази работа е, че този тип комуникация се е развивала като поведение много пъти в животинския свят.“
Професор Джулия Кларк, палеонтолог в Jackson School, която също е участвала в изследването, заяви, че генетичните изследвания и моделирането могат да помогнат да се разкрие повече за произвежданите от динозаврите звуци.
Тя добавя: „За да се придаде какъвто и да е смисъл на това, което динозаврите издават като звук, трябва да разберем как живеят и пеят птиците. Това е свят много по-различен от Джурасик парк. Не само, че динозаврите са покрити с козина, но те може да са имали издути вратове и да са издавали силни звуци, без да отварят устата си.“
