На изображение в немското издание на книгата на Якоб де Терамо „Утехата на грешниците, или процесът на Луцифер срещу Исус Христос“, е изобразен въображаем съд, председателстван от цар Соломон. Луцифер започнал дело срещу Исус Христос, защото той незаконно влязъл в неговото владение – преизподнята. Пророкът Моисей е защитник на Христос на процеса, а демонът Белиал представлява страната на обвинението. Но на главите на опонентите - Моисей и Белиал - са изобразени еднакви малки рога. Как се е случило така, че най-великият от старозаветните пророци, който извел еврейския народ от египетското робство и получил скрижалите с десетте Божи заповеди, толкова прилича на адвоката на Луцифер?
Public Domain
Това не е пропуск на художника или някакъв куриоз. Върху известната статуя на Моисей, създадена от Микеланджело Буонароти около 1513-1515 г. като част от надгробната плоча на Юлий II в църквата Сан Пиетро ин Винколи, на главата на пророка също се виждат две странни „подутини“, а през Средновековието рогатите „портрети“ на Моисей изобщо нямали чет.
Според най-разпространената версия рогата на главата му се появили в християнската иконография в резултат на грешка, допусната от Йероним Стридонски (345–420) при превода на Стария завет от иврит на латински.
Според книгата „Изход“ Моисей се изкачва два пъти на планината Синай. Първия път Бог му дал две плочи със заповеди. Но слизайки долу, пророкът открил, че неговият народ е изпаднал в идолопоклонство и започнал да се кланя на Златния телец. „И като се приближи до стана, видя телето и игрите; и пламна Моисеевият гняв, така че хвърли плочите от ръцете си и ги строши под планината“ (32:19). След това, по Божията повеля, той сам направил две каменни плочи и с тях за втори път се изкачил на Синай, където Господ отново му продиктувал заповедите, които народът на Израел трябвало да следва.
Статуята на Моисей от Микеланджело. CC BY-SA 2.5
Ако отворим „Изход“, ще прочетем, че „докато Моисей слизаше от Синайската планина и държеше двете плочи на откровението в ръката си, при слизането си от планината Моисей не знаеше, че кожата на лицето му блестеше, понеже беше говорил с Бога“ (34:29). Но в латинския превод (Вулгата), направен от Йероним, това място изглежда съвсем различно: там пише, че Моисей не е знаел, че лицето му е станало „рогато“ (cornuta). В гръцкия превод на Стария завет т.нар. Септуагинта (III в. пр.н.е.), от която по-късно е направен църковнославянският превод, вече няма рога.
Йероним със сигурност е бил запознат с гръцкия превод на книгата „Изход“. Как тогава е могъл да направи такава странна грешка? Мнозина смятат, че е объркал подобните думи "сияние" и "рога". В еврейския текст на това място стои глаголът "qāran" (въз основа на корена, קָ֫רֶן qeren, което често означава „рог“); който сега се тълкува в смисъл "блестящ" или "излъчващ лъчи"). Но има и друг момент - „рогът” е бил една от древните метафори за земна и божествена сила, която в библейския текст се отнася не само за различни царства, но и за самия Господ. Влиятелният богослов и енциклопедист Исидор Севилски (ок. 560–636) сравнявал две части от Писанието - Стария и Новия завет - с два рога.
Старозаветната Книга на пророк Даниила (8:3-22) описва негово видение: на брега на реката се появили овен с два рога с различни размери и козел с единствен над очите. Козелът счупил и двата рога на овена, но след победата собственият му огромен рог се превърнал на четири по-малки.
Статуя на Моисей в Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. Carol Highsmith, photographer; Charles H. Niehaus, sculptor / Public Domain
Архангел Гавриил разяснил на Данаил значението на неговото откровение. Големият рог на овена обозначавал Персийското царство, а малкият рог обозначавал Мидийското. „Буйният козел е гръцкият цар; и големият рог между очите му е първият цар. А гдето се строшил той и излезли четири вместо него, значи, че четири царе ще се издигнат от тоя народ, но не със сила като неговата“ (8: 21-22).
Първите изображения на Моисей с рога се появяват чак през XI век.- 600 години след смъртта на Йероним. Преди това християнските майстори не разделяли първото и второто изкачване на Синай и не се опитвали по някакъв специален начин да изобразят преображението, случило се там с пророка. Според американския историк Рут Мелинкоф най-древният пример за рога на Моисей се появил в Англия – в илюстрациите към един от ръкописите на Шестокнижието от учения монах Елфрик Граматик. Изхождайки от латинския текст на Вулгата, той, следвайки Йероним, написал, че Моисей се върнал втория път от Синай „рогат”, а миниатюристът, който илюстрирал историята му, нарисувал пророка.
От XII век рогата се превърнали в стандартен атрибут на Моисей, който се възпроизвеждал на хиляди изображения. Макар че приблизително по същото време сатаната и демоните също все по-често били изобразявани рогати, сходството между знака на избрания и знака на отхвърления очевидно било в реда на нещата и у никой от духовниците това не предизвикало особен протест. Това обаче не изключвало объркване. Ситуацията започнала да се променя едва в края на Средновековието, когато художниците, опитвайки се да коригират „грешката“ на Йероним, понякога започнали да изобразяват рогата като лъчи или да се опитват да ги „рационализират“.
José de Ribera / Public Domain
Моисей не е бил единственият свят човек, изобразяван с рога през Средновековието. Известни са миниатюри, в които се появяват в старозаветните предци Ной и Авраам. Не е ясно точно защо. Вероятно, след като рогата станали символ на избраността на Мойсей, към когото самият Бог се обърнал на планината Синай, същият знак започнал да се пренася понякога и върху други персонажи от Стария завет, които били достойни за общение с Господа. Има обаче и по-прозаично обяснение – грешка: възможно е средновековните майстори, обърквайки подобни сцени, да са изобразили Ной или Авраам като Моисей.
Из "Страдащото Средновековие. Парадокси на християнската иконография" (М. Майзулс, Д. Харман, С. Зотов)
