Жителите на така наречения цивилизован свят били шокирани, когато експедицията на Колумб донесла новини за канибализъм в Новия свят. Самите жители на Западна Европа обаче от Средновековието до Просвещението са яли мъртви хора в големи количества. А когато тази практика най-накрая била прекратена, висшите класи в напредналите страни измислили начин да използват трупове за развлечение – и подобни удоволствия не се смятали за нещо срамно.
Преди развитието на съвременната наука медицината до голяма степен била магия, така че хората се опитвали да лекуват болестите на принципа на подобието. Съгласно този подход, ако ви боли глава, е логично да изядете нечия глава. Жителите на Европа имали такава възможност.
Грешката на преводача
Думата мумия етимологично води към персийското „мум“ – „восък“, и първоначално е означавала асфалт, или битум. Тази минерална смола, образувана от останките на праисторически растения и животни, се среща в изобилие в Близкия изток.
В древността веществото широко се използвало в медицината. Съвременните учени са потвърдили, че то наистина има антимикробни свойства – което било полезно при балсамирането на тела в Древен Египет.
През XIX век лекарите използвали мляко за кръвопреливане
Битум от Мъртво море Daniel Tzvi / Public Domain
Не всички мумии обаче били покрити с асфалт. Той бил само евтин аналог на различни смоли и масла, използвани за балсамиране на аристократични покойници, и започнал да се използва вече в късния период, когато мумифицирането станало масово, достъпно за повече или по-малко широките слоеве на населението.
Персите, а след това и арабите, нахлувайки в Египет и намирайки там мумии, решили, че те са покрити с битум (въпреки че това далеч невинаги съответствало на действителността).
През така наречения Ренесанс от XII век европейците откриват персийски и арабски писмени източници, откъдето научават за „чудодейните“ свойства на асфалта. Този материал бързо става дефицитен на Запад.
Бичуване, пиявици, живак. Как едно време са лекували венерическите заболявания
Един от преводачите на близкоизточни текстове, Герард Кремонски, неправилно тълкувал мумия като вещество, което се получава чрез смесване на „течности на мъртъвци“ с алое и „вещество, намерено в земята“. След това понятието „мумия“ започва да включва не само минерала, но и плътта на балсамираното тяло. Това „откритие“ позволило да се реши проблемът с битумния дефицит – в европейската медицина започнали да използват труповете на древни египтяни.
Цветове от отвъдното
Чак до 18. век по рафтовете на аптеките можело да се намерят отделни фрагменти от тела или прах от човешки останки. Тези средства се предлагали за лечение на голямо разнообразие от заболявания. „Препаратите“ от хора не били презирани и на най-високо ниво. Известно е, че английският крал Чарлз II се опитвал да върне здравето си с настойка от костите на череп.
Аптекарски съд (албарело) с надпис „Мумия“ от 18. век вв Deutsches Apothekenmuseum Heidelberg, Германия Bullenwächter / CC BY-SA 3.0
Специални свойства на такива лекарства придавал уж царският статус на древните мъртъвци – или поне пациентите били убедени в това. В действителност обаче повечето от мумиите най-вероятно не принадлежали към висшите класи приживе. А някои дори изобщо не били древни египтяни.
За арабските търговци на мумии това било доходоносен бизнес. Затова те прибягвали до хитрости: представяли за останки на древни царе балсамираните трупове на наскоро починали хора или дори костите на животни, като например камили.
Търговец на мумии Félix Bonfils / Public Domain
Но скоро от това вече нямало нужда: европейските ескулапи преминали към лекарствени средства от обикновени, местни покойници. В някои медицински трактати с думата „мумия“ започнало да се обозначава мъртво тяло по принцип.
В християнската култура консумирането на себеподобни е недопустимо, но жителите на онази епоха някак си разграничавали в съзнанието си медицинския канибализъм от обикновения канибализъм.
5 лекарства, които промениха света (и какво се обърка)
През 18. век практиката на медицинския канибализъм била изоставена. Въпреки това интересът към Древен Египет не отслабвал. Още през Викторианската епоха публичното разопаковане на мумии се превърнало в популярно светско развлечение.
„Кухненски интериор“ Martin Drolling / Public Domain
Освен това дълго време древните балсамирани тела служили като съставка за производството на бои. Така например кафявият цвят в картината на Мартин Дролинг „Кухненски интериор“ (1815) има, в истинския смисъл на думата, задгробен произход.
Мумийното кафяво
Мумийното кафяво извежда поговорката „страдай за своето изкуство“ на ново ниво, като вместо това монополизира страданието на другите или поне тяхната смърт. Произведено от смлени останки на мумифицирани хора, то било използвано в продължение на векове и се смята, че е било включено в някои известни картини, включително „Свободата води народа“ на Йожен Дьолакроа.
„Свободата води народа“ Eugène Delacroix / Public Domain
Пигментът бил създаден от мумии, внесени от Египет, включително на котки и хора, смлени на прах. Въпреки че част от този прах бил използван в медицинските препарати, той си проправил път и в изкуството като приятен пигмент с множество приложения. Освен това станал любим на европейските художници още през 16. век. Според катедрата по история на изкуството на Университета във Флорида той бил ценен заради своята прозрачност и се използвал за рисуване на сенки, стъкло и телесни тонове както в маслени, така и в акварелни произведения на изкуството.
До 19. век мумийното кафяво било използвано от художници и въпреки че е трудно да се определи точно в кои произведения на изкуството е представено, известно е, че Йожен Дьолакроа, Едуард Бърн-Джоунс и сър Уилям Бийчи са купували мумийно кафяво.
Доколко тези художници са били наясно какво точно има в боята, е предмет на спорове. Според твърденията, когато Бърн-Джоунс открил откъде идва пигментът, той бил „напълно разстроен“ и организирал церемониално погребение на тубата с боята в градината.
Туба с мумийно кафяво в колекцията на Bolton Library and Museum Services, Болтън, Англия. Geni / CC BY-SA 4.0
„Той се спусна посред бял ден с тубичка мумийно кафяво в ръка, казвайки, че е разбрал, че е направена от мъртви фараони и трябва съответно да я погребем“, казва племенникът на Бърн-Джоунс, писателят Ръдиард Киплинг. „Така че всички излязохме и помогнахме – според ритуалите на Мемфис-Мицраим, надявам се – и до ден днешен мога да забия лопата на един фут от мястото, където се намира тази туба.“
Историята на зелената боя e история на смърт: може би тя е убила и Наполеон
Комбинация от неприязън и намаляващо предлагане води до значително намаляване на употребата на мумийно кафяво към 20. век. И така, в нашата история хората са използвали мумиите като храна, забавления и дори са ги носели в леглото си като средство за лечение.
