Счита се, че колелото е изобретено преди около 5500 г. Този на пръв поглед прост механизъм, открит за първи път в руините на древна Месопотамия. Според изданието Big Think, то е изобретението, което променя човешката цивилизация, макар че се появява много по-късно след други, може би по-сложни изобретения - лодки, текстил и селско стопанство.
Вероятно късната поява на колелото се дължи на неговия дизайн: прилягането на колелото върху неподвижна ос трябва да е плътно, така че всичко да се държи заедно, но не прекалено стегнато, за да може колелото да се върти. Освен това както краят на оста, така и отворът на колелото трябва да са идеално гладки, за да се сведе до минимум триенето. В 21 век е лесно да се справим с тези проблеми, в праисторически времена обаче е било почти невъзможно.
Поради тази причина антропологът Дейвид Антъни, автор на „Конят, колелото и езикът”, твърди, че е било възможно хората в каменната ера да измислят колелото, но преди появата на прецизни инструменти като медното длето (4000 г. пр.н.е.), това не можело да се направи.
Изобретяването на колелото значително ускорило развитието на цивилизацията, което улеснило пътуването на дълги разстояния. Търговските мрежи се разширяват, мащабът на имперските войни става все по-голям. Градовете започват да се застрояват все по-гъсто, населението се поддържа от селското стопанство - производителността му нараства благодарение на ръчните колички. Още: Без царе и владетели. Индската цивилизация процъфтявала без управници
Поне така се случи в Евразия. От другата страна на Атлантическия океан ацтеките, инките, маите и другите индианци се запознават с колелото едва в началото на 15-ти и 16-ти век, когато пристигат първите европейски колонисти. Не е напълно ясно защо тези общества не са изобретили колелото сами.
Съдейки по техните точни космологични календари и впечатляващи инженерни чудеса, те със сигурност са имали техническото ноу-хау. И маите, и инките са строили пътища - добри пътища - но те са били само за пешеходци. Защо?
Лами и канута
Дълго време се смяташе, че древните американци не са използвали колела, защото не са знаели как да ги правят. Но се оказа, че това не е така. През 1880 г., докато разкопава гроба на ацтекско дете в Мексико Сити, археологът Дезире Шарне се натъкнал на малка фигурка на койот на малки колела. След това в цялата страна започнаха да се намират и други детски играчки. Повечето от тях принадлежат на толтеките - разцветът на тяхната култура е между 900 и 1100 г. сл. Хр.
Ацтеките, инките, маите и другите индианци не са имали колела, не защото не са знаели как да ги правят, а защото не са им били необходими. Древните американци просто не са имали нужда от колесни превозни средства, както евразийците. Защо? Една от основните причини е, че нямало кой да ги тегли. В крайна сметка конете, кравите и воловете прекосиха Атлантика заедно с колелото, пише Big Think.
Географията е друг важен фактор. Да, инките са построили пътища, но тези пътища минават през Андите. По гигантски стълби и висящи мостове колесните превозни средства просто не можели да преминат. Вместо това инките използвали куриери и лами - отлични катерачи, които все още се срещат по склоновете на Мачу Пикчу.
Същото важи и за други цивилизации: в Юкатан, където са живели маите, до провинцията можело да се стигне само по тесни пешеходни пътеки, докато до пазарите в градовете на ацтеките Тлателолко и Теночтитлан можело да се стигне с канута, които според испански съвременници били навсякъде, където имало вода. По същата причина полинезийците, друга древна цивилизация, заобиколена от вода, също никога не са използвали колела. Коя е най-дълго съществувалата цивилизация?
Овладяване на колелото
Въпреки че обществата от западната страна на Атлантика не са използвали колела, това не им попречило да създадат изобретения, сравними по сложност с евразийските. Инките, както вече казахме, са успели да комуникират на територия, простираща се на 2500 мили (над 4000 км), от Кито до Сантяго, използвайки само носачи и лами. Те създават впечатляваща архитектура от големи и тежки камъни, сравнима с камъните на Стоунхендж. Как са успели да ги преместят без помощта на колела, никой не знае. Но все пак някак си успели.
Въпреки че липсата на колелото се почувствало: както пише археологът Патрик Кирх в книгата си „Как вождовете станаха крале: Божественото царуване и възходът на архаичните държави в древния Хавай“, опитите за обединяване на независими враждуващи племена многократно се проваляли заради дългото пътуване от една крепост до друга.
Когато колелото най-накрая пристигнало, всичко се променя - не само в Хавай, но и в Америка. Но не бързо. Въпреки че индианците вече можеха да използват колелото за транспорт, тъкане и грънчарство, за една нощ тази нова и по-ефективна технология не промени навика. Традиционните техники отдавна се използват заедно с предачните и грънчарските колела и продължават да се предават от поколение на поколение до ден днешен. И досега много места в Юкатан не могат да бъдат достигнати с кола и дори до върха на Мачу Пикчу може да се стигне само пеша, както са правили инките.
Автор: Тим Дринхоф
Превод: Ганчо Каменарски
