Преди около 3200 години животът в Източното Средиземноморие рязко се променя. Много древни градове и цели държави престават да съществуват завинаги, западат култури, разпадат се търговски връзки. Историците и археолозите наричат тези събития Колапс на бронзовата епоха.
Една от жертвите на този колапс е Хетското царство – една от най-силните държави на своето време, възникнала през първата половина на II хилядолетие пр.н.е. По време на нейния разцвет владетелите ѝ подчиняват по-голямата част от Мала Азия, а също така контролират земи в Северен Левант и Горна Месопотамия. В пика на своето могъщество, през XIV –XIII в. пр.н.е., Хетското царство е една от трите „суперсили“ в Близкия изток наред с Египет и Асирия. Но около 1200 г. пр.н.е. империята рязко запада, а столицата ѝ – величественият град Хатуша – е изоставена.
Карта на Хетската империя в нейния най-голям мащаб, ок. 1350 – 1300 г. пр.н.е. Sémhur – Ikonact / CC BY-SA 3.0
Около 1207 г. на власт в Хетската държава идва Шупилулиума II, който по ирония на съдбата носи същото име като своя предшественик, при когото тя става могъща сила. Началото на неговото управление, изглежда, не предвещава нищо ужасно – той провежда успешна военна кампания срещу Аласия (Кипър). Но дните на Хетската империя са преброени.
Историците традиционно приемат, че непрекъснатите военни кампании подкопават икономиката на държавата. Освен това в едно от съобщенията, изпратени до Угарит, се съобщава, че страната на хетите изпитва проблеми с продоволствието. В тези условия Хетското царство не може да даде отпор на нашествениците: народите от бреговете на Егейско море (тоест „морските народи“), каските или мушките.
Това, че Хетската държава пада под натиска на „морските народи“, е известно благодарение на египтяните. Надписи от храма на Рамзес III в Мединет Хабу гласят, че чуждоземците от островите (тоест „морските народи“) обединили сили, след което опустошили с атаките си „всички земи“. В едно време са унищожени Хетското царство, Кадеш, Каркемиш, Арзава и Аласия. След това „морските народи“ нападнали Египет – приблизително през 1188 или 1177 г. пр.н.е.
Рамзес II в битката при Кадеш The illustrated history of the world for the English people / Public Domain
Но загинала ли е столицата на хетите – Хатуша – под натиска на враговете, или по някаква друга причина, остава открит въпрос. Германският археолог Юрген Зеехер, който ръководи разкопките на този древен град през 1994 – 2005 г., стига до извода, че жителите са напуснали Хатуша предварително.
Според негови данни в жилищните квартали на този град, в ритуалните и административни сгради, липсват ежедневни предмети, например фрагменти от керамика или дребни инструменти. Сред находките има само клинописни плочки, глинени були и големи питоси. Въз основа на това Зеехер заключава, че Шупилулиума II евакуира Хатуша в края на управлението си, а градът е разрушен, след като хората са го напуснали. Тази хипотеза има както привърженици, така и противници – като цяло няма консенсус за последните дни на Хатуша. Макар че хипотезата на Зеехер безспорно изглежда убедителна.
Това, че е имало движещи сили зад катаклизмите в Източното Средиземноморие, не предизвиква никакви съмнения сред историците. Нещо е подтикнало народите от Егейско море да мигрират от дълголетни места. Нещо е отслабило Хетското царство. Може би това не е икономическа криза или управленски провали на древните царе – а нещо напълно независимо от хората. Например времето.
Реконструкция на градските стени на Хатуша Rita1234 / CC BY-SA 3.0
През втората половина на ХХ век се появяват първите статии, че в края на бронзовата епоха и началото на желязната епоха в Източното Средиземноморие е имало продължителен период на суша. За това свидетелстват резултатите от изследване на местни спелеотеми, полени и ядра със седименти от Средиземно море. А в неотдавнашно изследване, проведено с материали от Северен Левант, палеоклиматолози установяват, че преди около 3200 години е започнал около тривековен период на сух и хладен климат – средната температура е била с 2 – 5 градуса по Целзий по-ниска от днешната. Такива условия са засегнали реколтите, причинявайки недостиг на храна, и следователно са довели до социално и политическо напрежение.
Подобни данни обаче липсваха за Централна Анатолия, където се е намирало ядрото на Хетското царство и неговата столица Хатуша. За да запълнят празнината, група учени от Кипър и САЩ под ръководството на Стърт Манинг от университета Корнел, са публикували статия в списание Nature за последните години на Хетската държава.
За да разберат как са стояли нещата с климата в Хатуша, изследователите се обърнали към изследването на годишните пръстени на дърветата. Като източници на информация те използвали проби от дървовидна хвойна (Juniperus excelsa) и миризлива хвойна (J. foetidissima), открити при разкопки на древния град Гордион, който се намира на около 230 километра западно от Хатуша.
Укреплението Еркапи в южната част China Crisis / CC BY-SA 2.0
Находките от Гордион позволили да се състави непрекъсната дендроскала за периода от 1775 до 748 г. пр.н.е. (по-нататък датите са посочени с грешка от ± 3 години). По думите на учените последните проучвания показали, че пръстените на хвойната растат много слабо в сухи години и служат като добър индикатор за валежите в края на пролетта и лятото, тоест по време на важния период за прибиране на зърнената реколта.
Учените изхождали от това, че традиционните селскостопански практики позволяват да се събере достатъчно реколта в Средиземноморския регион, за да се оцелее в една суха и слаба година. Но при две или повече такива години подред това вече заплашва с масов глад.
Метеорологичните наблюдения в околностите на Гордион за годините 1929 – 2009 показват, че около всяка пета година тук падат по-малко от 300 милиметра валежи. Тази граница се счита от изследователите за минималното количество валежи, необходимо за получаване на реколта от пшеница. През същия период наистина сухи са били малко повече от пет години (под 250 милиметра валежи).
В настоящата работа учените са открили, че между 1270 и 1135 г. пр.н.е. дървесните пръстени отразяват суши, продължили две или повече години. Тригодишна суша за тези 135 години обаче се е случила само веднъж – през 1198 – 1196 г. пр.н.е. Но през 12-годишния период, започвайки от същата 1198 г. пр.н.е., сушави са били поне половината: от шест до осем. А годините от 1198 до 1196 пр.н.е. съответстват на времето на падането на Хетското царство.
Лъвската порта в Хатуша Carole Raddato / CC BY-SA 2.0
Палеоклиматолозите подкрепят изводите си и с други методи. Те анализирали изотопния състав на въглерода в дървесината от Гордион и също така се възползвали от данни, получени от изследването на спелеотеми от две анадолски пещери. Те също показват изменение на климата към засушаване, което се пада през 1232 – 1192 г. пр.н.е. Освен това в рамките на този период има два пика: 1222 – 1221 и 1195 г. пр.н.е. Тази хронологична рамка съответства на датирането на древни текстове, които съобщават за недостиг на зърно в хетските земи и след това за колапса на Хетската държава.
Учените отбелязват, че пиковете на сушата не може пряко да се свържат с падането на Хетското царство. Но това несъмнено е важен компонент от контекста, в който хората са живели и са вземали решения. В същото време тригодишната суша очевидно е поставила в много трудна ситуация големи центрове като Хатуша, които нямали излаз на море и зависели от доставки на зърно от регионите.
Освен това писмените източници свидетелстват, че някои близкоизточни центрове, например Угарит, вероятно са ограничили износа на зърно по същото време поради същите проблеми с реколтата. Това от своя страна може да е изострило кризата в Анадола и да е породило вътрешна борба за ресурси.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Пепелта проговори: AI разчете овъглен папирус за наследниците на Александър Македонски
