Невролози откриха, че тайнствени пипала в човешкия мозък може да контролират възприемането на времето.
Изследователи от Калифорнийския университет в Ървайн са установили в експерименти с мишки, че малки органели, подобни на антени, смятани за останки от нашето древно минало, играят решаваща роля за проследяване на времето.
Подобни на пипала реснички може да бъдат открити на много човешки клетки. Често те са важни за движението на клетките, но повечето от тези микротръбички са неподвижни. Предишни изследвания са ги смятали за рудиментарни. Оттогава първичните реснички са разпознати като част от системата на сигналните възли.
Оказва се, че тези органели се вписват и в когнитивните функции от по-висок порядък. Част от работата на стриатума (ивичестото тяло) в мозъка е да изпълнява функцията на централен часовник и да координира движението на човека, обучението, планирането и вземането на решения. Ако оттам се премахнат ресничките, работата на тази част от мозъка се нарушава, пише Science Alert.
Невробиолозите са приложили генна манипулация за премахване на ресничките от стриатума при мишки. Ефектът бил поразителен: въпреки че всички мишки запазили дългосрочна памет и усвояване на двигателни умения, след отстраняване на ресничките се наблюдавали различни проблеми с моториката. Гризачите вече не били в състояние да научат нови задачи за движение и показвали сериозно забавяне във вземането на решение, те не успявали бързо да си спомнят информация за местоположението.
„Успешното функциониране на работната памет, вниманието, вземането на решения и изпълнителната функция изисква точно определение на времето, обикновено в диапазона от милисекунди до минути. Когато тази способност е нарушена, се губи способността за бързо коригиране на поведението в отговор на външни стимули и поддържане на целенасочени двигателни реакции“, обяснява невробиологът Амал Алачкар.
Откритието не само подобрява нашето разбиране за това как възприемаме света, но също така може да помогне за „коригирането“ на това възприятие, ако нашето разбиране за времето е грешно. Нарушеното възприемане на времето и грешната преценка за времето са характерни за много психични и неврологични разстройства: шизофрения, болест на Паркинсон, синдром на Турет, разстройства от аутистичния спектър и болест на Хънтингтън.
ОЩЕ: Открит е нов начин за измерване на времето
