Внимавайте с какъв тон и какво казвате на детето си, защото гласът ви ще звучи в главата му през целия му живот. Гласът на Алис Милър - един от най-големите специалисти по въпроса за детското насилие – почти не е била призната от съвремениците си. Възгледите й изглеждали прекалено радикални. Милър е трябвало да застане срещу повечето си колеги и обществото, за да отстоява простата мисъл – възрастните трябва да уважават детето така, както те биха искали то да ги уважава.
Ето някои от нейните твърдения, свързани с психиката, възпитанието и отношението към детето.
1. Тиран – това е травмирано в детството си дете, което родителите са били и унижавали. Ако от малък на човек е било позволено да се чувства свободен и силен, то у него не възниква потребността да унижава останалите.
2. Възрастните мислят, че живата душа на детето представлява опасност за тяхната власт.
3. Именно това, което родителите крият, най-много вълнува детето.
4. Травмираните деца завинаги остават привързани към родителите и не достигат емоционална зрялост.
5. Човешката душа практически не се подава на разрушаване, а способността ѝ да се възражда от пепелта остава, докато тялото може да диша.
6. Човек трябва да има право на своите собствени истински чувства и тяхното изразяване.
7. За повечето хора мисълта, че родителите им не са ги обичали е просто непоносима. Колкото повече свидетелства за нелюбовта има, толкова повече те се вкопчват в илюзията за това, че са били любими.
8. На повечето хора им е по-лесно за умрат (буквално или символично, чрез убийството на чувствата си), отколкото да усетят своята безпомощност, от която са страдали, когато са били деца.
9. Изискванията „да се държиш добре” нямат нищо общо нито с ефективната терапия, нито със самия живот. Тези ограничения препречват пътя към свободата на мнозина.
10. Тялото използва депресията като начин да изрази протеста срещу предателството над нас самите.
11. Морализаторството само отклонява децата от верния път и им пречи да открият пътя към самопознанието . В крайна сметка тялото не разбира моралните заповеди.
12. Лицемерието е универсално средство за овладяване на човешката душа, в това число и в педагогиката.
13. Лъжецът не може да уважава себе си, а този, който не уважава себе си, не уважава другите.
14. Гневът на родителя е следствие от неговите собствените проблеми. Но вината за тях възрастният прехвърля на детето.
15. Пълното подчинение на волята на възпитателя повлича след себе си готовността на възрастния напълно да се подчини на чуждата политическа воля.
16. Всяко възпитание вреди.
17. Хората , приучени да мълчат, страдат от това съзнателни или, по-често, несъзнателно.
18. Отношението на родителите към детето влияе на отношението на детето към самото себе си.
19. Неспособността да се почувстват собствените страдания води до това ,че човек може да се окаже невъзприемчив към страданията на другите.
20. Лошото поведение е един от малкото начини, които използва детето, за да накаже възрастния.
21. Когато детето във възрастния стане свободен, човек открива източниците на жизнените си сили.
Алис Милър е родена през 1923 година в Полша в еврейско семейство. След войната, останала като по чудо жива, заминава за Швейцария, където посвещава много години в изучаване на психология, философия, социология, а по-късно и психоанализа. В края на 70-те години книгата ѝ „Драмата на надареното дете” става световен бестселър.
