От оживения Токио до остров Ман в Ирландско море, от Новосибирск в Сибир до екваториалния град Кито, от пренаселеното Кайро до пустинните градове в Ню Мексико – хората навсякъде произхождат от едно семейство, съобщава Reuters.
Изследователи в областта на генетиката от института Броуд, Масачузетския технологичен институт и Харвардския университет са представили най-изчерпателното родословно дърво на Homo sapiens, създавано някога. Новото дърво се основава както на съвременни, така и на древни данни за геномите на повече от 3600 души от цял свят. Учените са нарекли резултатите "генеалогия на всеки".
Изследването помага да се определи човешкото генетично разнообразие и да се очертае как хората по света са свързани помежду си, с нашите видове, възникнали в Африка, преди да се разпространят по целия свят.
Според Антъни Уайлдър Уонс, водещ автор на изследването, най-старите корени на съвременните човешки генетични вариации достигат до Североизточна Африка, преди да се появи нашият вид. Изследването на учените е публикувано в списание Science.
„Най-ранните предци, които идентифицираме, могат да бъдат проследени назад във времето до географско местоположение, което се намира в съвременен Судан. Тези предци са живели преди и повече от милион години, което е много по-старо от настоящите оценки за възрастта на Homo sapiens преди 250 000 до 300 000 години. Така че части от нашия геном са наследени от индивиди, които не бихме разпознали като съвременни хора", казва Уонс.
По думите му този милионгодишен генетичен принос вероятно идва от вида Homo erectus, казва той. Homo erectus (Изправеният човек), който е живял преди около 1,9 милиона години допреди 110 000 години, е първият вид в човешката еволюционна линия, чиито пропорции на тялото наподобяват нашите.
Проучването на Оксфордския университет също така е документирало как изчезналите човешки видове, като денисовците и неандерталците, са оставили генетични потомци сред съвременните хора по целия свят, но не и в Африка.
„Например хората в Папуа Нова Гвинея и Океания имат доста голямо количество денисовски предци и дори хората, живеещи в Европа, имат предци, подобни на тези древни хора“, казва Уонс.
Изследването е помогнало да се хвърли светлина върху това, кога и къде са настъпили големи промени в популацията, като например мащабната миграция извън Африка, която е отвела нашия вид до далечни места, и случайно кръстосване с денисовци и неандерталци.
„Нашият метод използва ДНК последователности, за да научи за наследствените връзки между хората. Неофициално се опитваме да проследим как генетичните мутации, възникнали в нашите предци, и фрагментите от генома, в който се появяват, са се предавали по наследство през поколенията до наши дни – обяснява Уонс. – Освен това можем да оценим датата и приблизителното географско местоположение на предците."
Новото изследване предполага, че времето на най-значимите отклонения е настъпило преди приблизително 72 000 години. Изследването повишава вероятността нашият вид да е обитавал Америка и Океания много преди първите археологически доказателства за човешко присъствие в тези региони.
„Нашият метод е изчислил, че преди 56 000 години е имало предци в Америка. Ние също така оценихме значително количество човешки предци в Океания, по-специално в Папуа Нова Гвинея, преди 140 000 години – добавя Уонс. – Но това не е твърдо доказателство като инструмент или изкопаемо, датирано с радиовъглерод.“
Изследователите са построили генеалогията, използвайки 3601 генетични образци от хора по целия свят и осем древни образеца, най-старият от които е от 110 000-годишна вкаменелост на неандерталец от сибирска пещера. Те са изследвали фрагменти от генома на 3500 древни хора, но не са ги включили директно в генеалогията.
„Човешката история е записана в нашите гени и реконструкцията на нашата генеалогия ни позволява да прочетем тази история“, заключава Уонс.
