Цивилизацията на XXI век ще остави наследство на Земята, което ще се съхрани в продължение на хилядолетия. Но не всички постижения на съвременното човечество ще достигнат до нашите потомци. Нека видим каква следа ще оставим на Земята.
Гавин Шмид, климатолог и директор на Института за космически изследвания „Годард“ на НАСА в Ню Йорк, заедно с астрофизика Адам Франк, са публикували статия със заглавието „Силурианската хипотеза: възможно ли е да се открие индустриална цивилизация в геоложките записи“. Според Шмид отговорът вероятно ще бъде отрицателен.
Авторите отбелязват, че голяма част от артефактите и паметниците на съвременното технологично общество ще бъдат изтрити от ерозия, тектоника и други геоложки сили за сравнително кратък период.
Как ще изглежда нашата цивилизация в очите на потомците?
За годините на индустриално развитие човечеството е нарушило естествените биогеохимични цикли. По думите на Гавин Шмид след няколкостотин милиона години бъдещите геолози няма да открият руините на Тръмп Тауър или други артефакти на цивилизацията.
Вместо това нашите потомци повсеместно ще намират химични доказателства за това, че активно сме използвали изкопаеми горива – за това ще говорят отлаганията на органичен въглерод, изотопните свидетелства за рязко изменение на температурите и снижаването на нивото на азот в резултат на използването на синтетични торове. Всичко това ще бъде отбелязано в геоложката история на Земята.
Археолози откриха 18 000 древноегипетски „тетрадки“. Какво пише в тях?
Още нашите потомци ще намерят свидетелства за промени в утаяването от начина, по който сме променили използването на земята и водата, ще забележат увеличеното измиране на видове, предизвикано от човешката дейност, и ще открият някои странни неестествени, но устойчиви химикали като органични замърсители. И, разбира се, ще открият много пластмаса.
Освен това на Земята вече има достатъчно микроскопични частици от полимери и микропластмаси, за да се създадат трайни пластмасови кори. Те били открити за първи път на крайбрежните скали на вулканичните острови Мадейра през 2016 г.
Какво точно няма да бъде запазено?
Повечето от това, което няма да оцелее с течение на времето, са технологиите, сградите, паметниците, според Гавин Шмид. Дори е малко вероятно нашите скелети да останат като вкаменелости, отбелязва той.
Когато изследователите откриват фосили на динозаври, е важно да се разбере, че това е една находка на всеки 100 000 години от тяхното съществуване. И това е средно – има интервали от няколко милиона години, за които нищо не е открито.
Странните неща, които биха ви очаквали в Древен Египет
С позицията на Шмид частично не е съгласен Ян Заласевич, професор по палеобиология. Той смята, че сградите може и да не са проектирани да издържат хилядолетия, но това не означава, че те напълно ще рухнат и никой няма да разбере за тяхното съществуване.
Ученият е на мнение, че това, което ще остане от мегаполисите, зависи от издръжливостта на структурата и от мястото, на което се намира. Съвременният град се състои от различни материали, някои от които са много издръжливи. Например почти цялата желязна руда в света се е образувала преди около 2 милиарда години. Чакъл, пясък и кварц в бетона са едни от най-твърдите материали, които някога са били част от естествените седименти.
Какво ще стане с небостъргачите?
Да вземем например Шанхайската кула. Тя тежи 850 000 тона, има стоманено скеле и е направена от около 20 000 стъклени панела. В цялата конструкция са използвани 60 хиляди куб. м бетон.
Според проф. Заласевич в Шанхай ще бъдат използвани нови технологии за защита от покачване на морското равнище, но процесът не може да бъде спрян през следващите столетия. Градът ще бъде потопен частично. За няколкостотин години горната част на Шанхайската кула ще почне да се руши от вятъра и водата.
Ужасните неща, които очаквали средновековните рицари
Освен това първият етаж и подземните нива на конструкцията ще бъдат покрити с мръсотия и отлагания. Благодарение на тях ще започне постепенен процес на консервация: защитеното от ерозия пространство ще се превърне във вкаменелост. След 500 години ще остане само остров с червени ивици, които ще се появят в резултат на окисляването на желязото.
Защо да изучаваме това, което нашите потомци могат да научат или да не научат за нас?
Освен обичайния интерес има и практическа полза. Чрез изучаване на бъдещите останки от нашата цивилизация можем да разберем как да търсим живот на други места във Вселената.
Много работа е свързана с търсенето следи от съществуващ в момента живот, както и на такъв, който е съществувал, но по някаква причина е изчезнал. Затова учените имат възможност да открият следи от разумен живот, който може да е живял преди стотици милиони или милиарди години.
Дъжд "откри" олтар на неизвестно божество във Великобритания
И така, археолозите на бъдещето ще открият върху останките от нашата цивилизация не само кости и скали, но и вкаменена пластмаса, следи от активното използване на изкопаеми горива и свидетелства за климатични изменения. Най-вероятно няма можем да променим или пренапишем тези факти.
