На всеки четири години се добавя допълнителен ден в края на февруари. Практиката за поправка на календара с допълнителен ден е установена от Юлий Цезар през 46 г. пр.н.е. и е променена през XVI век от папа Григорий XIII, завещали Юлианския и Григорианския календар.
Този допълнителен ден е начин за съгласуване на календарната година с това колко време отнема на Земята да завърши своето пътуване около Слънцето. Добавеният ден гарантира, че сезоните ще останат на своите места, а няма да се изместват с течение на годината и увеличаване на несъответствието.
Човечеството се опитва да въведе ред в края на времевата линия. Традиционно тази единица се определя като 1 / 86 400 част от средното денонощие (времето, необходимо на Земята да извърши едно завъртане около оста си). Вместо това през 1967 г. световните метролози започват да измерват времето от нулата с помощта на атомни часовници. Официалната единица за дължина е определена на 9 192 631 770 колебания на атома на цезий-133. Това съобщава The New York Times.
Twid / Public Domain
Но въртенето на Земята се забавя и една секунда (както и денят) постепенно става по-дълга от атомната. За да компенсират това, от 1972 г. метролозите добавят високосна секунда в края на атомния ден. По същество, когато атомното време е с една секунда напред, времето се спира, за да позволи на Земята да навакса астрономическия час. През 1972 г. към атомната скала на времето са добавени десет високосни секунди, а оттогава насам са добавени още 27.
Добавянето на тази високосна секунда не е лесна задача. Освен това въртенето на Земята е неравномерно (ускорява се или се забавя), затова добавянето на високосна секунда е непредсказуемо. Днес този опит се е превърнал в технически кошмар, защото точното време се е превърнало в неизменна част от висококомпютризираната инфраструктура на обществото.
StockSnap / Pixabay
Процедурата е станала толкова неуправляема, че световните експерти по времето са направили смело предложение: да се премахне високосната секунда към 2035 г. Цивилизацията ще приеме атомното време. А разликата между атомното и небесното време ще остане неопределена, докато експертите не измислят друг план. Гласуване се очаква на 18 ноември на среща във Версай на страните членки на Бюрото на времето.
„От техническа гледна точка колегите са съгласни, че решението е назряло“, казва Патриша Тавела, директор на отдела за времето в BIPM (Международното бюро за мерки и теглилки).
Разбира се, дори ако бъде приета резолюция, бъдещите поколения ще продължат да се опитват да съгласуват атомното време с небесното време – може би с високосна минута или с някакъв друг вариант. Неуспехът или забавянето на приемането на резолюция ще постави началото на опасна нова ера на международния хронометраж. Неодобрението му ще бъде като да тръгнете в грешна посока.
ОЩЕ: Земята изведнъж започна да се върти по-бързо. Нашата планета регистрира най-краткия си ден
