Тунели, които древната цивилизация на сапотеките е смятала за „вход към подземния свят“, са открити под вековна църква. Митла, което означава място на мъртвите, е град в Южно Мексико, известен с връзката си с Питао Безелао, сапотекския бог на смъртта.
Но испанците пристигат през XVI век и разрушават града, като построяват църква върху руините на най-важния му храм. Един свещеник по-късно пише, че „задната врата на ада“ лежи под града – огромни пещери, за които се смята, че са входът към подземния свят на сапотеките, пише Daily Mail.
Те обаче са били зазидани, казва той, и по-късните разкопки не са успели да намерят нищо, съответстващо на мащаба на неговото описание – досега.
В "града на мъртвите" е открит загадъчен подземен лабиринт
Използвайки неинвазивни техники, археолозите наскоро разкриха серия от камери и тунели под града. Проучени са пет различни комплекта руини: църковната група, групата от аройо, кирпичената група, южната група и групата на колоните.
Марко Вигато, основател на проекта ARX, който ръководи издирването, каза: „Някои от тунелите и камерите се простират на значителна дълбочина, надвишаваща 15 метра.
В случая с южната група те са на дълбочина до 30 метра – тоест, докъдето могат да проникнат инструментите. Една камера под църквата „Сан Пабло“ е с размери приблизително 15 метра дължина и 10 метра ширина.
Възможно е тунелите, особено тези под църковната група, да се простират още на север, изток и юг. Възможно е също така те да се свързват с други геофизични аномалии, идентифицирани в другите групи.
Ако това са тунелите от легендата, кралете на сапотеките може да лежат вътре.
Франсиско де Бургоа, гореспоменатият свещеник, рисува картина на кралската гробна камера в своя текст от 1674 г. Geografica Descripción. Той казва, че кралете са погребани „богато облечени в най-хубавите си дрехи“, с „пера, скъпоценни камъни, златни огърлици и скъпоценни камъни“. Телата им междувременно държат „щит в лявата ръка и копие в дясната, точно както са ги използвали във война“.
Две други пещери, които той описва, съдържат съответно параклис и гробна камера за първожреците на сапотеките. Последната камера, казва той, води до „тъмна и ужасна стая“, където „те са хвърляли телата на жертвите на великите вождове, паднали в битка“.
„Сапотеките са вярвали, че пещерите и подземният лабиринт под Митла са вход към подземния свят, или Лиобаа. Поради тази причина Митла е бил център на култа към Питао Безелао, сапотекския бог на смъртта и подземния свят, и в продължение на векове е бил гробището на сапотекските крале и висши жреци“, казва Вигато.
Неслучайно под църковния олтар имало празнина.
„Църквата е построена умишлено върху най-важния храм на сапотеките в Митла. Това е било начин за преобразуване на съществуващ религиозен обект и символизиране на триумфа на новата вяра. Значителна част от руините са включени в основите на църквата, която е построена с камъни, извадени от древните сгради“, допълва Вигато.
Подземните тунели са разкрити с помощта на комбинация от проникващ в земята радар, електросъпротивителна томография и сеизмична шумова томография.
Първият метод използва радарни вълни за моделиране на подземната повърхност, докато вторият открива заровени структури чрез измерване на потока електричество през земята. Вместо електричество, последният метод измерва скоростта, с която сеизмичните вълни се движат през земята.
Тепърва ще се установява колко са древни тунелите.
„Естествените пещери в района на Митла са били обитавани и частично модифицирани от хората в продължение на хиляди години. Най-ранните доказателства за опитомяване на културите в района на Митла датират от почти 10 000 години. В момента няма указания за възможната възраст на тунелите под църквата или другите групи от структури в Митла. Може да са създадени от сапотеките или може да са много по-стари“, казва Вигато.
Археолози изследват подземния свят на Митла – "Мястото на мъртвите"
Но констатациите от геофизичните сканирания ще трябва да бъдат потвърдени с археологически методи, допълва той.
„Това може да определи естеството на кухините, идентифицирани под обекта, и дали те съдържат някакви артефакти с археологическо значение.“
