Някога археолозите са вярвали, че древните тропически гори на Амазонка са били негостоприемно място, рядко населено от групи ловци събирачи. Но останките от огромни земни насипи, пирамиди и пътища от Боливия до Бразилия, открити през последните 2 десетилетия, доказват категорично, че Амазонка е била дом на големи, сложни общества много преди пристигането на европейските колонизатори.
ОЩЕ: Археолози откриха астрономически карти на древните пуебло
Сега има доказателства, че друго човешко общество – най-старото досега – е оставило своя отпечатък в региона: гъста мрежа от взаимносвързани градове, сега скрити под гората в долината Упано в Еквадор, е разкрита благодарение на технологията за лазерно картографиране, наречена лидар. Селищата, описани в списание Science, са поне на 2500 години – повече от 1000 години по-стари от всяко друго известно комплексно амазонско общество.
Лидар, който позволява на изследователите да видят през горската покривка и да реконструират древните места отдолу, „революционизира разбирането ни за Амазонка в предколумбови времена“, казва Карла Джеймс Бетанкур, археолог от университета в Бон, който не е участвал в изследването. Намирането на такава древна градска мрежа в долината Упано подчертава отдавна непризнатото разнообразие на древните амазонски култури, които археолозите едва започват да реконструират.
Стивън Ростейн, археолог от френската национална изследователска агенция CNRS, започва разкопки в долината Упано преди близо 30 години. Екипът му се фокусира върху две големи селища – Сангай и Киламопе, и открива могили, организирани около централните площади; керамика, украсена с боя и врязани линии; и големи кани, в които били открити останки от традиционната царевична бира чича. Радиовъглеродното датиране сочи, че селищата в Упано са били обитавани от около 500 г. пр.н.е. до между 300 г. от н.е. и 600 г. от н.е. „Знаех, че има много могили, много структури – казва Ростейн. – Но нямах пълен преглед на региона.“
Това се променя, когато Националният институт за културно наследство на Еквадор финансира изследване с лидар на долината през 2015 г. Специално оборудвани самолети излъчват лазерни импулси в гората и измерват обратния им път, разкривайки топографски характеристики, иначе невидими под дърветата.
Голям комплекс от земни платформи в Ниджиаманч, едно от селищата в долината Упано. Снимка: Stéphen Rostain / Science
Лидарните данни позволили на Ростейн и неговите сътрудници да видят връзките между селищата и също така разкрили много други. „Всеки ден беше Коледа с нов подарък“, казва Ростейн. Екипът идентифицирал пет големи селища и 10 по-малки на 300 квадратни километра в долината Упано, всяко гъсто натъпкано с жилищни и церемониални структури. Градовете са осеяни с правоъгълни селскостопански ниви и заобиколени от тераси на хълмове, където хората засаждали култури, включително царевица, маниока и сладки картофи, открити при предишни разкопки. Широки прави пътища свързвали градовете един с друг, а улиците минавали между къщи и квартали във всяко селище. „Говорим за урбанизъм“, казва съавторът Фернандо Мехия, археолог от Папския католически университет в Еквадор.
Въпреки че изследователите все още не знаят колко хора са живели в долината Упано, селищата са били големи: сърцевината на Киламопе например обхваща площ, сравнима по размер с осеяното с пирамиди плато Гиза в Египет или главната улица на Теотиуакан в Мексико. Степента на модификацията на ландшафта на Упано съперничи на „градинските градове“ на класическите маи, казват авторите. И това, което е открито досега, „е само върхът на айсберга“ на това, което може да се открие в еквадорската Амазонка, казва Мехия.
Мрежата от пътища, свързващи обектите на Упано, предполага, че всички те са съществували по едно и също време. Те са с хилядолетие по-стари от други сложни амазонски общества, включително Лянос де Мохос – наскоро открита древна градска система в Боливия. Градовете в долината Упано са били по-гъсто разположени и свързани от местата в Лянос де Мохос, казва Ростейн.
ОЩЕ: Изгубена пътна мрежа на инките и каменни кариери са открити в Перу
Хората както в долината Упано, така и в Ланос де Мохос са били фермери, които са строили пътища, канали и големи граждански или церемониални сгради. Но „тепърва започваме да разбираме как са функционирали тези градове“, включително колко хора са живели в тях, с кого са търгували и как са били управлявани, казва Хаймес Бетанкур, който изучава Лянос де Мохос.
Така че е твърде рано да се сравняват градовете на Упано с общества като класическите маи и Теотиуакан, които са били „много по-сложни и по-обширни“, казва Томас Гарисън, археолог и географ в Тексаския университет в Остин, който специализира в лидари и не е участвал в изследването.
„Удивително е, че все още можем да правим подобни открития на нашата планета и да открием нови сложни култури през 21. век“, казва все пак той.
