Един символ, за който знаем малко – Vegvisir – е обвит в мистерия, което сякаш кара човек да посегне към него още по-охотно – на хартия, под формата на амулет, а някои го предпочитат като татуировка. От източници знаем само, че е бил рунически компас за завръщащите се у дома, пише Ancient Origins.
Vegvisir е известен днес като древен германски и викингски рунически символ, който е изпълнявал функцията на компас за викингите по време на морски пътешествия, давайки им напътствия и защита от боговете. Произходът на този символ обаче е малко по-различен.
Vegvisir в гримоарите
iStock
Съвременната интерпретация на Vegvisir може да се намери само в популярната литература и романтичната фантастика, създадена през последните тридесет години. За да се разбере истинското значение на символа, е необходимо да се погледне малко по-назад към три исландски гримоара, написани през XIX век.
Гримоарите са книги за магически заклинания, ритуали и инструменти, както и инструкции как да ги направите и използвате. Първият и най-важен от тях е Ръкописът на Хулд. Съставен е от Гейр Вигфусон в Акурейри, Исландия, през 1860 г. Състои се от двадесет и седем списъка и тридесет предполагаеми магически символа. Vegvisir е изобразен на страница 60, заедно с друг неопределен символ и следната бележка:
Носете този знак със себе си и няма да се изгубите в бури или лошо време, дори да не знаете пътя.
Ръкописът Huld от 1860 г. е най-ранното споменаване на Vegvisir в исландската литература (Jara Lisa / CC BY-SA 4.0)
Вторият гримоар е известен като Книга на заклинанията, или Galdrakver на исландски. Написана е от Олгейр Гейрсон в Акурейри през 1868 – 1869 г. В този ръкопис от петдесет и осем страници Vegvisir е изобразен на страница 27. Той включва бележка, написана отчасти на латински и отчасти с руни:
Носете този знак със себе си и няма да се изгубите в бури или да умрете от студено или лошо време и лесно ще намерите пътя си от неизвестното.
Vegvisir е изобразен на страница 27 от ръкописа Galdrakver на Олгейр Герсон (Jara Lisa / CC BY SA 4.0)
Последният от трите гримоара има същото име като втория: Книга на заклинанията. Авторът, датата и мястото на произхода на този гримоар са неизвестни. Знае се само, че е написан някъде през XIX век в Ейяфиорд, близо до Акурейри. Ръкописът съдържа тридесет и две страници с много от същите символи, които се намират в предишните два гримоара, включително „Соломоновият знак“ и „Белег срещу крадец“. Интересното е, че текстът, придружаващ символа Vegvisir, този път е откровено християнски по природа. Нито един от опитите за превод не е перфектен; но приблизително звучи така:
За да не се изгубите: дръжте този знак под лявата си мишница, името му е Vegvísir и ще ви служи, ако вярвате в него – ако вярвате в Бог в името на Исус – значението на този знак е скрито в тези думи, за да не загинете. Нека Бог ми даде късмет и благословия в името на Исус.
Истинският произход на Vegvisir
Въпреки че това са единствените известни източници на Vegvisir в Исландия, символът всъщност може да бъде намерен в по-ранен източник. Vegvisir, заедно с много от другите символи в гримоарите, най-вероятно е дошъл в Исландия от Англия. Много символи във формата на звезда могат да бъдат проследени до Англия още през XV век от книги като „Заветът на Соломон“. Всички тези символи произхождат от християнския мистицизъм, а не от скандинавското езичество. Разбирането на символа Vegvisir постепенно се променя с времето, особено през ХХ век, благодарение на няколко исландски произведения.
Големият пентакъл на Соломон, от френско издание от 1547 г. на гримоара Хептамерон. Твърди се, че символът е предшественик на Vegvisir. (Public Domain)
Първото от тези произведения е статия от Олаф Давидсон от 1903 г. за исландските магически знаци и книги. След това, през 1940 г., символът Vegvisir се появява отново в книга на Йохум Егертсон на същата тема, със заглавие The Sorcerer’s Screed: The Icelandic Book of Magic Spells. И накрая, в края на 80-те години на миналия век, книгата от автора Стивън Флоерс със заглавието „Galdrabók: Исландският гримоар“, също споменава Vegvisir, но само като странична бележка към исландските гримоари. Но този документ вероятно е основната причина за популярността на символа Vegvisir днес.
Как Vegvisir се е превърнал във викингски символ?
Книгата на Флоерс е интензивно популяризирана през ранните години на интернет, когато има нарастващ интерес към скандинавската култура. Хората, които проучват темата, неизбежно намират книгата, тъй като тя е един от малкото ресурси по темата, достъпни онлайн. След като популярността на символа нараства, онлайн магазините, насочени към този конкретен пазар, също започват да го използват върху своите продукти. Дори исландските туристически магазини започват да използват символа Vegvisir, рекламирайки го като автентичен викингски символ.
През 1982 г. исландската певица Бьорк татуира символа на ръката си. Тя го описва като „древен викингски символ, който моряците рисуват с въглен на челата си, за да намерят правилния път“. Това довежда дотам, че символът се превръща в популярна татуировка и обичайна гледка в портфолиото на татуистите.
Но Vegvisir не може да се счита за символ на викингите, като се има предвид, че най-ранното му появяване в скандинавските източници е около 800 години след края на епохата на викингите. Дори символите на Vegvisir, открити в исландските гримоари от XIX век, не са идентични със символа, който познаваме днес. Оригиналният символ е с квадратна форма. Едва след публикуването на текстовете на Давидсон, Егертсон и Флоерс символът еволюира в кръговия, който познаваме днес.
Въпреки че първоначално е смятан за амулет, който напътства и предпазва тези, които са на път, и им помага да намерят пътя за дома, през ХХ век символът придобива по-метафизично значение. Той започва да се смята за мощен талисман за онези, които нямат посока в живота. Смята се, че Vegvisir дава насоките, които търсите, и ви помага да направите правилния избор.
Това също е напомняне на този, който го носи, че винаги ще бъде воден през обратите на живота и постоянно ще намира безопасно пристанище обратно към себе си.
ВИЖТЕ ОЩЕ: 8 наистина озадачаващи изображения на древни хора със съвременни технологии
