„Токсични ли са тиганите с незалепващо покритие?“ „Могат ли алуминиевите съдове да причинят деменция?“ „Моите надраскани тигани все още ли са безопасни?“ Това са само няколко тревожни въпроса относно безопасността на нашите тенджери и тигани.
Подобни истории често се появяват в медиите и е лесно да се разбере защо. Ние използваме нашите съдове за готвене всеки ден. Искаме това да е безопасно. И така, основателни ли са тези опасения?
Добра новина за тези, които се притесняват: основният проблемен химикал, използван за производството на тигани с незалепващо покритие, е премахнат. И алуминият не е свързан с деменция.
Ако купувате нови кухненски съдове и прибори, ще откриете, че сега има голям избор от материали, като чугун, неръждаема стомана, мед, незалепващо покритие и керамика. Като цяло всички те са безопасни. Изборът кое е най-доброто зависи от това как предпочитате да готвите, а не от рисковете за здравето от материала.
Тигани с незалепващо покритие
iStock/Guliver
Тиганите с незалепващо покритие са много популярни, защото е по-малко вероятно храната да залепне по тях. Това означава, че имате нужда от по-малко мазнина. Освен това се почистват по-лесно от, да речем, чугунените тигани.
Повечето тигани с незалепващо покритие са покрити с тефлон, обозначението за политетрафлуороетилен (PFTE), въпреки че някои сега се правят с титаниево-керамично покритие. Ако сте разглеждали рисковете за здравето на съдовете за готвене, тиганите с незалепващо покритие обикновено водят списъка. Това се дължи на опасения относно използването на „вечни химикали“ като PFTE.
„Вечни химикали“ е общата фраза за пер- Пер- и полифлуороалкилираните вещества (PFAS) – семейство създадени от човека химикали, базирани на въглерод-флуорни връзки. Тези химикали станаха известни след филма „Тъмни води“ от 2019 г., който разказва историята на американски град, замърсен с перфлуорооктанова киселина (PFOA).
Загрижеността на мнозина относно съдовете за готвене с незалепващо покритие е, че преди 2013 г. PFOA се използва за производството на тефлон. Но измина десетилетие и това вече не е така. Дори когато PFOA се използва в тигани, това представлява малък риск, както и тефлонът.
„Вечните химикали“ съществуват от 40-те години на миналия век, използвани в тефлон, както и в опаковки за храни, водоустойчив текстил и противопожарна пяна. Съществуват много реални опасения относно противопожарните пени, които са причинили широко разпространено замърсяване на околната среда, особено във военните бази и съоръженията за обучение на пожарникари в Австралия. Засегнатите хора са започнали правни действия за заразяване, притеснени от потенциални връзки с рак, увреждане на черния дроб и понижен имунитет при децата.
Така че защо „вечните химикали“ като PFTE са безопасни в нашите съдове за готвене?
Поради две причини: стабилност и концентрация.
Тефлонът е стабилен в съдовете за готвене, дори когато се нагрее до температурите, които обикновено се използват при готвене. Започва да се влошава, ако се нагрее над 260℃, когато може да отдели полимерни изпарения, но повечето хора не пържат вечерята си на 260℃.
Не само това – нивата на концентрация на тези химикали във вашата кухня и околната среда са много по-ниски от тези, за които е установено, че причиняват последици за здравето. Силно замърсените места са много различни от вашите добре произведени тенджери и тигани.
Ако тиганът с незалепващо покритие е надраскан, може да е добра идея да го смените, но няма да получите вредна доза PFAS от вечерята.
Алуминиевите тигани могат ли да причинят деменция?
iStock
Няма сериозни свидетелства в подкрепа на опасенията, че излагането на алуминий може да причини всякакъв вид деменция, включително болест на Алцхаймер. И така, откъде идва идеята?
През 1965 г. учените откриват, че храненето на зайци с много високи нива на алуминий води до промени в техните мозъци, наподобяващи болестта на Алцхаймер. По-късно се оказва, че това е невярно. Има също съобщения, че мозъците на някои хора с деменция са имали високи нива на метали като алуминий. Но никой не е намерил връзка.
Вероятно оттам идва този мит. Въпреки че няма достоверни доказателства, това е накарало някои хора да избягват алуминиевите съдове за готвене – и дори кутиите за напитки.
Това е жалко, тъй като алуминиевите съдове за готвене се нагряват много бързо и са леки и евтини. Има проблеми с обикновения алуминий, който реагира на киселинни и алкални храни или се изкривява при топлина. Може до голяма степен да ги избегнете – и да оставите всички остатъчни опасения за здравето – като изберете съдове за готвене от анодиран алуминий.
Безопасни ли са медните тигани?
iStock
Медта е известна с великолепието си. Има нещо в това да видиш полирани медни съдове за готвене, които блестят на рафта. Но не всичко е естетика – медта е отличен проводник на топлина и има тенденция да се нагрява равномерно. Това е полезно за деликатни ястия, изискващи фин контрол на температурата. Ето защо често ще виждате медни тигани, използвани от професионални готвачи.
Какво да кажем за вашето здраве? Ако ядете храна, богата на мед, може да получите гадене, повръщане и дори увреждане на черния дроб. Но това няма да се случи от вашите тенджери или тигани – в най-добрия случай ще получите микроелементи. (Също така се нуждаете от малки количества мед като основно хранително вещество).
И повечето медни съдове за готвене имат нереактивна облицовка като неръждаема стомана или калай, предотвратявайки попадането на следи от мед в храната.
Какво да кажем за готварски съдове от чугун, неръждаема стомана или керамика? Готварските съдове от чугун, неръждаема стомана и керамични съдове са добри варианти, тъй като обикновено са издръжливи, не реагират и се почистват лесно.
Недостатъци? Чугунът е тежък и може да не се нагрява равномерно. Някои керамични изделия може да се повредят доста лесно, въпреки че повечето съвременни разновидности са много здрави.
В евтините тигани от неръждаема стомана никелът и други метали биха могли потенциално да попаднат в храната ви, но това е много малко вероятно, освен ако производителят не използва нискокачествена неръждаема стомана. Като цяло и трите са добър избор, ако са от реномирани производители.
Защо тогава се тревожим за химикали и метали в нашите съдове за готвене?
Често не можем да преценим добре риска. Колкото повече чуваме за предполагаем риск, толкова по-склонни сме да мислим, че такъв има – дори когато действителният риск е нисък. Страхът от химикали, както хемофобията, е често срещан, но много от тези страхове са ненужни. Болкоуспокояващото, което сте взели за махмурлука, е химикал, както и горивото в колата ви.
Накратко, вашите съдове за готвене са безопасни. Наслаждавайте се на вечерята си.
Авторът на статията Оливър А. Х. Джоунс, професор от университета RMIT (международен университет за технологии, дизайн и предприемачество), декларира, че не работи, не консултира, не притежава акции и не получава финансиране от която и да е компания или организация, която би се възползвала от тази статия. Оригиналната статия е публикувана в The Conversation.
