Изследователи от университета „Йоханес Гутенберг“ в Майнц са открили, че книгата „Откровение“ съдържа някои описания и фрази, подобни на древни плочки с проклятия.
Книгата „Откровение“ е последната книга от Новия завет, обхващаща три литературни жанра: епистоларен, апокалиптичен и пророчески. Традиционно се смята, че книгата е написана през I век сл.Хр., въпреки че точната самоличност на автора (който се нарича просто Йоан) отдавна е предмет на академичен дебат.
През Античността плочките с проклятия са били много разпространени в гръко-римския свят, с които се призовавали боговете, духовете или починалия да извършат действие върху човек или предмет или по друг начин да окажат принуда върху обекта на проклятието.
Проклятията били изписвани върху тънки листове олово и след това били навивани, сгъвани или пробивани с пирони, след което били заравяни под земята, в гробове, хвърляни в кладенци или водни басейни, в светилища или закопавани до стените на храмове, пише Heritage Daily.
Плочите с проклятия били използвани от всички членове на обществото, независимо от техния статус. Около 1700 плочки са открити на места в целия римски свят, които датират главно от 500 г. пр.н.е. до 500 г. от н.е.
Изследователски проект се заел с изучаване на ролята на плочите с проклятия в римското общество и със сходството на тяхната терминология с книгата „Откровение“.
„Ритуалът на проклятието като цяло не е бил ограничен просто до формулировката на заклинанието като такова, а включвал и акта на записването му, пробиването на плочките или погребването им на съзнателно избрани места – казва д-р Майкъл Хьолшер от университета „Йоханес Гутенберг“. – Древните са го смятали за форма на магьосничество или черна магия, които са били предписани от римския закон.“
Анализирайки изразите, използвани върху плочките, изследователите са проучили как те са оставили своите следи в текста на книгата „Откровение“ и как хората от края на първи век след Христа може да са тълкували библейския текст.
„Възможно е онези, които са чели или слушали думите на Апокалипсиса на Йоан, лесно да са видели цели пасажи, отделни фрази или концепции в светлината на заклинания за проклятия“, казва Хьолшер.
Проектът изследва припокриването на двата източника на фона на възприемането на магията, от една страна, и религията, от друга, в древността.
„В „Откровение“ откриваме формулировки и фрази, които са много подобни на тези, които се появяват на плочките с проклятия, въпреки че няма дословни цитати в последните“, посочва Хьолшер.
Апокалипсисът на св. Йоан Богослов Jan Matsys / Public Domain
Като пример той цитира описанието на ангел, който хвърля огромен камък в морето с думите: „И един силен ангел взе един камък голям като воденичен, та го хвърли в морето и рече: Така стремително ще бъде сринат Вавилон, великият град, и няма вече да се намери“. Според Хьолшер това може да се разчете като вид ритуал на проклятие.
В седемте писма на книгата „Откровение“ римското владичество и култът към императора са представени като демонични, сатанински явления, от които християнското малцинство се стреми да се дистанцира.
„Книгата „Откровение“ допринася за процеса на себеоткриване, търсенето на отличителна идентичност от християнското малцинство в свят, доминиран от езическо римско мнозинство, което отдава рутинна почит не само на императора, но и на основните римски богове“, обяснява Хьолшер.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Пепелта проговори: AI разчете овъглен папирус за наследниците на Александър Македонски
