Учените са открили, че наскоро открити "неравности" на границата между мантията и ядрото на Земята може да са отлагания от първичните породи на планетата, попаднали в недрата на ранните етапи на формирането на Слънчевата система. Резултатите от изследването са публикувани в научното списание Nature Geoscience.
"Изчислихме как могат да възникнат аномални зони в дебелината на мантията, в която сеизмичните вълни се движат с 50% по-бавно, отколкото в други части на земните недра. Според изчисленията тези зони се отличават със слоеста структура, тоест те са много древни", казва Сурия Пачхай от Университета на Юта в Солт Лейк Сити – един от авторите на изследването, цитиран от ТАСС.
Вътрешността на Земята се състои от твърда земна кора, полутечна мантия и разтопено метално ядро. Кората е разделена на няколко тектонски плочи, които бавно „плават“ по повърхността на мантията и се сблъскват една с друга. Поради тези сблъсъци породите на земната кора потъват в мантията, появяват се и изчезват континенти, планински вериги и други неравности от релефа.
Строеж на Земята. Изображение: Jeremy Kemp / CC BY-SA 3.0
Поради подобен "кръговрат" от породи между недрата и повърхността, видът, химическият и минералният състав на нашата планета непрекъснато се променят. По същата причина за учените е по-трудно да разберат историята на формирането на нашата планета, както и да разберат как е била подредена първичната материя на Слънчевата система, от която са се образували всички нейни обекти.
Пачхай и колегите му открили първите свидетелства, че породите от онова време все още може да се намират в най-дълбоките слоеве на земната мантия, които са разположени на границата с ядрото на планетата. Учените стигнали до този извод при изучаване на така наречените ULVZ зони – особени участъци от мантията, през които сеизмичните вълни се разпространяват особено бавно.
Учените са открили подобни зони в земните недра в края на миналия век, докато изучавали границата между ядрото и мантията. Изследователите все още не знаят точния им произход, но предполагат, че те са един вид "мехури" от частично разтопено желязо или плътни скали, които лошо провеждат сеизмични колебания.
Пачхай и колегите му се опитали да възпроизведат процеса на образуване на тези "мехури", използвайки компютърен модел на мантията и земното ядро. Той показал, че зоните на ULVZ, разположени под Хавайските острови, Австралия и Коралово море, са съставени от слоести скалисти породи, подобни по структура на първичната материя на Земята от времето на нейния сблъсък с Тея - хипотетична планета, която се смята за „прародител " на Луната.
Учените се надяват, че по-нататъшните изследвания в други ULVZ-зони ще помогнат да се потвърди тази теория. Благодарение на това геолозите ще могат да открият особеностите на структурата, свойствата и състава на първичната материя на планетата, заключават Пачхай и колегите му.
