Изследователи са открили мистериозни редици дупки на дъното на Берингово море. Преди това подобни са откривани от време на време край бреговете на Азорските острови. Съдейки по всичко, тихоокеанските редици от дупки принадлежат на мамарците (Amphipoda), които учените са видели вътре и близо до тези структури.
Може би безгръбначните са ги създали, докато са се хранили в тинята, или са ги построили като убежища, или за да снасят в тях яйцата си. Резултатите от изследването са публикувани в статия за списание Ecology and Evolution.
Миналото лято експерти от Националната администрация за океаните и атмосферата (NOAA) направиха необичайно откритие. Изследвайки участък от Средноатлантическия хребет на север от Азорските острови с помощта на дистанционен апарат, учените откриха странни дупки, разположени по правилен начин и подредени в прави редици с дължина до няколко метра: (Още: Какви са тези дупки на дъното на Атлантическия океан?)
Анализът на литература показал, че подобни дупки са откривани от време на време на океанското дъно близо до Азорските острови от 60-те години на миналия век. През цялото това време обаче никой не успял да установи как възникват тези структури. От една страна, поради правилното подреждане, редиците от дупки изглеждат сякаш са създадени от човек. От друга страна, малки купчини утайки около всяка дупка показват, че те са изровени от някакви животни.
Екип от специалисти под ръководството на Джулия Д. Зигварт от музея в Секенберг, е установил, че подобни структури има и в Тихия океан. През юли – септември миналата година изследователите участвали в експедицията AleutBio, чиято цел била изучаването на дълбоководната фауна в Берингово море и Алеутската падина с помощта на дистанционен апарат, снабден с камера. На дълбочина от около 3500 метра апаратът заснел редици от дупки, подобни на откритите в Атлантика. Общо в обективите на апарата попаднали 196 редици, разположени на площ от 5660 квадратни метра. Всички те били разположени в Берингово море, докато в Алеутската падина нямало нито една.
Във всяка редица имало от две до единадесет дупки (средно четири и половина), а средната дължина на редицата била около 34 сантиметра. При това всички дупки на всеки ред били свързани помежду си под повърхността. Вътре и близо до структурите учените видели общо 96 животни. Около редиците плували гренадири (Albatrossia pectoralis), а в дупките и до тях имало морски таралежи, прешленести червеи, както и ракообразни: изоподи и мамарци.
Изследователите предположили, че строителите на дупките са мамарците. Останалите животни, намиращи се в близост до редиците, са или твърде големи, за да копаят такива дупки (това се отнася за рибите и морските таралежи), или крайниците им не са подходящи за това (изоподи), или копаят дупки с различна форма.
Трябва да се отбележи, че редиците дупки от Берингово море са различни от тези, които могат да се видят край Азорските острови. Например в близост до атлантическите редици никога не е била забелязана фауна, а самите те са разположени на по-малка дълбочина. А тихоокеанските структури са по-къси и винаги заобиколени от насип от почва. Въпреки че остава възможно редиците от дупки край бреговете на Азорските острови също да са изградени от мамарци, изследователите са склонни да мислят, че ги създават други същества.
