Историята познава не малко случаи, когато неетични изследвания са повлияли върху развитието на науката. Един от тези, които не са се уплашили от осъждане и се решил на рискован експеримент е Уинтроп Келог, който решил да включи собствения си син в експеримента, като го накара да расте с новата си "сестричка" от животинския свят. Методите на Келог действително шокират.
Противоборство на теориите
Келог винаги се е интересувал от истории за деца, пораснали сред животни в джунглата. Психологът стигнал до извода, че средата кардинално е променяла мисленото им, изтривайки "човешките" следи, т.е. преминавайки критичните периоди на развитие в дивата природа тези деца са губили способността към обучение и социализация в човешкото общество. Във времето, когато Келог е живял този въпрос е предизвиквал горещи спорове между учените. Много от тях са били на мнение, че "дивите хора" изначално се раждат с генетични отклонения или слабоумие, а не са се адаптирали към условията на животинския свят. Келог не е бил съгласен с тази теория и се опитал да докаже обратното. Но това е трябвало да стане с експеримент - отчаян, рискован и възмутителен от нравствена гледна точка.
Още: Защо хората често умират около рождения си ден - отговорът на учените
Възмутителният експеримент
Никой не би позволил да се изпрати малолетно дете да живее в джунглата и тогава Келог решава да вземе в семейството дете от животинския свят и да се опита да направи човек от него. Предполагало се е, че "обектът" ще расте в условията на психологическото и физическо влияние на значими възрастни, т.е. като обикновено човешко дете. А кой би могъл да се справи по-добре от самия Келог и неговата съпруга Луела, подкрепяща го във всичките му начинания. Освен това в семейството му вече е растяло дете - синът им Доналд и Келог вярвал, че това ще помогне да се засили подражателният момент на възпитанието.
Снимка: iStock
Още: Има живот след смъртта: Реанимирани пациенти разказват за усещанията си
Ученият твърдял, че не е имал намерение да превърне маймуната в човек, а искал само да провери дали тя е способна да потисне животинските си инстинкти.
Скоро съпрузите успяват да получат финансиране на проекта и взимат малката самка шимпанзе Гуа, която се присъединява към семейството на 26 юни 1931 г. Синът на Келог Доналд тогава е бил на по-малко от годинка.
Момчето и маймуната
Момчето и маймуната живеели като брат и сестра в еднакви условия. Спели в еднакви легла, хранели се с една и съща храна, носили подобни дрехи и играели едни и същи игри. Майката сресвала, къпела, хвалила и наказвала Гуа, точно както и Доналд. Ученият редовно тествал поведението и интелектуалните способности на маймуната и сина си.
Още: Защо земетресението в Мароко беше толкова разрушително (ВИДЕО И СНИМКИ)
Превъзходството на маймуната пред детето
Гуа бързо свикнала с новата обстановка. Тя с удоволствие заспивала в чистите чаршафи, а ако те липсвали започвала да плаче. В началото шимпанзето се държало добре, дори по-добре от Доналд. През това време тя вече била физически по-силна от момчето и с лекота отваряла врати, държала лъжица и чаша с напитка, докато Доналд често изпускал разни неща.
Снимка: iStock
Още: Учени откриха нови мозъчни клетки
Келог забелязал, че Гуа се адаптира към живота в човешкото общество по-бързо, отколкото синът му. Тя много скоро разбрала как трябва да каже, че иска да отиде на гърне и започнала да предупреждава предварително за потребностите си. На 7,5 месеца маймунката вече добре разбирала значението на думата "Не", а след няколко седмици знаела какво означава "целуни ме" и "ела". Гуа е имала най-малко седем различни отговора на молби, докато Доналд - едва две.
Рязък обрат
В продължение на няколко месеца Гуа показвала изпреварващи резултати, но след това всичко рязко се обърнало. Когато Гуа и Доналд станала на една годинка разликата в развитието им започнала да намалява. Доналд дръпнал напред в комуникацията и разбирането на речта. Речниковият му запас започнал стремително да нараства, а Гуа изоставала от момчето.
Разочарованието
Още: Трябва ли родителите да целуват децата си по устните?
Девет месеца след началото на експеримента Келог започнал да се разочарова от резултатите. Той предполагал, че маймунката никога няма да проговори като човек, но се надявал, че звуците, които издава ще заприличат на човешка реч. Случило се точно обратното - Доналд, който общувал с животното започнал да му подражава. След като мимиките и движенията на момчето започнали да приличат повече на маймунски, а не на човешки експериментът трябвало да бъде преустановен, а Гуа - да бъде върната в развъдника.
Значимост на експеримента
Макар Келог да не довършил работата си до края, неговият труд и до днес се счита за прорив в изучаването на механизмите на влиянието на вродените инстинкти. Не липсват и критики. Някои учени осъждали използването на Доналд в експеримента, други се отнесли отрицателно към това, че Гуа е била отделена от майка си. Животното не живяло дълго. Година, след като напуснала дома на Келог тя починала от пневмония.
Още: Ракът се управлява и лекува от мислите: Науката даде някои смайващи отговори (ВИДЕО)
