Екип от американски специалисти от Изследователския институт Скрипс в Ла Джола под ръководството на Флойд Ромесбърг след 15-годишен труд създаде жив и способен да се възпроизвежда полусинтетичен организъм, който има ДНК с три базови двойки вместо обичайните две базови двойки, предадоха световните агенции, като се позоваха на публикация в. сп. "Нейчър", предаде БТА.
Генетичната информация на всяко живо създание е вписана в тяхното ДНК под формата на двойна верига от четири основни молекули, така наречените бази или букви. Това са аденин /А/, тимин /Т/, гуанин /G/ и цитозин /C/. Те са така наречените градивни елементи.
Тази структура на двойната верига на ДНК е открита преди 60 години от Джеймс Уотсън и Франсис Крик и гореспоменатите базови градивни елементи или букви са организирани по веригите в две базови двойки А-Т и G-C.
Американските учени са решили обаче да обогатят тази структура с базови двойки, които не съществуват в природата. Резултатът е жив полусинтетичен организъм с ДНК с разширен състав.
Първо учените разработили нова базова двойка на основата на две молекули, наречени d5SICSTP и dNaMPT. После учените синтезирали циркулиращ фрагмент от ДНК, тоест плазмид, съдържат три базови двойки - двете естествени и едната синтетична. След това учените вкарали този фрагмент в клетките на бактерията Еscherihia coli. За тяхна голяма изненада бактерията успявала да репликира полусинтетичната ДНК доста правилно. Но учените решили да й помогнат още повече, като й осигурили "превозвач" - микроводорасло, което вкарвало по изкуствен път новите молекулярни градивни блокове в клетките.
Според учените този "превозвач" е де факто и лимит за неконтролируемото създаване на нови форми на живот. Защото "превозвачът" действал като прекъсвач - без него новите бази изчезвали от генома на клетката.
Синтетичната биология може да има множество интересни за човека приложения, като създаването на нови медикаменти или нови форми на нанотехнологии.
