Екип археолози и генетици от Института за история на човечеството „Макс Планк“, Университета в Тюбинген и Университетската болница в Бон (Германия), както и Университета в Кеймбридж (Великобритания) и Католическия университет в Льовен (Белгия) секвенираха за първи път около две трети от генома на Лудвиг ван Бетховен. Така учените разбраха към какви заболявания е имал предразположеност последният представител на „виенските класически школи“. Резултатите от изследването са описани в статия, публикувана в списание Current Biology.
През 1802 г. 32-годишният Бетовен пише писмо до братята си (т.нар. Хайлигенщатско завещание), в което се оплаква от глухота, която го кара да „живее като изгнаник“ и да мисли за смъртта. Въпреки това композиторът продължава да работи и твори още 25 години – само „добродетел и изкуство“ го предпазват от самоубийство.
Писмото е пазено в тайно отделение в бюрото на музиканта и е открито на 27 март 1827 г., ден след смъртта на Бетховен. Оказва се, че на лекаря Йохан Адам Шмит е било поверено да направи публично достояние информацията за прогресивната загуба на слуха („светът да може да се помири с мен след смъртта“) и да изучава болестта.
Българска или черкезка робиня е майката на Леонардо да Винчи?
В допълнение към двустранната, невродена, прогресивна и предимно невросензорна загуба на слуха, пианистът страда от стомашно-чревни проблеми, колики, диария и чернодробно заболяване, включително пристъпи на жълтеница. Аутопсията разкрива, че има цироза на черния дроб, панкреатит и увеличен далак.
Изследователите не могат да стигнат до единно мнение по въпроса какво точно е убило композитора на 56-годишна възраст и дали чернодробното му заболяване е резултат от алкохолизъм. Някои съвременници настоявали, че Бетовен пиел умерено. Но близък негов приятел твърдял, че около 1825 – 1826 г. музикантът изпивал поне литър вино на вечеря всеки ден.
„Бетховен надживява д-р Шмид с 18 години, но оттогава медицинските биографи наистина се опитват да определят най-вероятните причини за различните здравословни оплаквания на Бетовен. Изследванията се основават главно на документални източници, включително писма на Бетовен, дневници, както и разкази на съвременници, лекарски бележки, доклади от аутопсията и описания на костен материал след ексхумации през 1863 и 1888 г. [...] Решихме да анализираме генома на композитора, за да изясним възможните генетични и инфекциозни причини за неговите заболявания. Ограничихме изследването до три групи соматични заболявания, които доминират в медицинската биографична литература“, обясняват авторите на новата работа.
Fascinating new developments!
— Fake History Hunter (@fakehistoryhunt) March 22, 2023
Scientists have analysed Beethoven's hair samples and they've learned a lot about him and his family, shocking news; his granny MAY have had an affair... but... not with a black person.
Here is all the science stuff:https://t.co/5r70xzasnu pic.twitter.com/YlVe7EoqRG
Обект на изследване станали осем кичура коса, приписвани на Лудвиг ван Бетховен. Те били съхранявани в публични и частни колекции и според оценките се отнасят към периода между ноември 1821 г. и март 1827 г. Както показал анализът, пет от кичурите принадлежат или на един човек, или на монозиготни (еднояйчни) близнаци, живели в началото на 19. век.
„С отчитане на историята на произхода на пробите ние сметнахме получените генетични данни за убедително доказателство за идентичността на тези пет кичура коса и изхождаме от работната хипотеза, че те са автентични. Установихме, че пробата, наречена Stumpff Locks, се е съхранила по-добре от останалите и секвенирахме генома (със средно 24-кратно покритие на всеки участък)“, казват учените.
Освен това авторите на изследването изяснили, че човекът, на когото е принадлежал кичурът коса, е немец. Неговите предци са били повече от 99% европейци, предимно местни жители на съвременния Северен Рейн-Вестфалия в Германия. За да потвърдят допълнително автентичността на пробите, учените сравнили Y-хромозомата от генома на Бетовен с Y-хромозоми, секвенирани от пет живи мъже, принадлежащи към рода на великия композитор. Резултатите се оказали „почти идентични“: потомците са само далечно свързани генеалогично, но имат съвпадащи Y-хромозомни хаплогрупи (това е в съответствие с версията за техния произход от общ прародител по бащина линия от 16. век).
По думите на учените данните за генома са нов и безпристрастен източник, който трябва да внесе яснота в здравословните проблеми на Бетховен. Подходът обаче имал ограничения: първо, такива хромозомни преустройства като делеции и дупликации, свързани с много случаи на загуба на слух, не са били отчитани в анализа поради недостиг на данни. Второ, въпреки целия напредък в медицината, генетичните причини за много заболявания все още не са напълно разбрани, особено когато става въпрос за състояния, причинени от взаимодействието на много наследствени и външни фактори.
„Поради тези ограничения не сме установили молекулярно-генетична причина за загубата на слуха на Бетховен. Важни диференциални диагнози като отосклероза не могат да бъдат оценени поради липса на референтни данни. За обосноваване на изложената по-рано хипотеза за плумбизъм (отравяне с олово – бел. ред.) като причинител или допринасящ фактор за загубата на слуха на Бетовен, е необходимо да се изчакат анализите на проби, удостоверени с помощта на генетично изследване“, добавят авторите на статията.
Учените също не успели да получат молекулярно-генетично обяснение за стомашно-чревните проблеми на Бетховен. Някои диагнози обаче са станали по-малко вероятни: например цьолиакия (вродено заболяване, свързано с протеинова непоносимост към определени зърнени култури) и непоносимост към лактоза според изследователите могат да бъдат изключени от списъка и повече да не се разглеждат.
Бетховен на смъртното си легло Josef Danhauser / Public Domain
Най-важните констатации се отнасят до чернодробно заболяване. Повишеният индекс на полигенен риск от цироза дава основание да се предположи, че Бетховен е наследил значително генетично предразположение към това хронично заболяване. Според резултатите от анализа е трудно да се предположи, че композиторът е страдал от клинично значима хемохроматоза – нарушение на обмяната на желязото с натрупването му в тъканите и органите. Но учените не изключват напълно възможността здравето на черния дроб да е засегнато от претоварване с желязо, за което е характерна прекомерната употреба на алкохол (особено вино), поради мутации в HFE гена.
„Ако Бетховен редовно е пиел достатъчно алкохол, комбинираният риск, свързан с генетична предразположеност, би могъл да предостави правдоподобно обяснение за неговото чернодробно заболяване. Освен това изяснихме, че композиторът е имал вирусен хепатит B (HBV, инфекциозно заболяване, което причинява сериозно увреждане на черния дроб) поне през месеците, предхождащи смъртта“, разказват изследователите.
Да се определят естеството и периодът на възникване на тази инфекция, също не е възможно. Но всичко, взето заедно – генетична предразположеност, вирусен хепатит B и употреба на алкохол – вероятно обяснява тежкото чернодробно заболяване, довело до смъртта на Бетовен.
