Преди 4000 години три от най-важните цивилизации на Източното Средиземноморие загиват почти едновременно. Последните резултати от археогенетични изследвания показват, че значителна роля в това са изиграли епидемии от инфекциозни болести. В древни гробници учените са открили ДНК на бактерии, причиняващи чума и коремен тиф.
Възможни причини за колапса
За кратък период от 2200 до 2000 г. пр.н.е. се разпадат двете най-големи империи от бронзовата епоха – Египетската и Акадската. А Микенската цивилизация, обхващаща островите и бреговете на Егейско море, изпада в дълбока криза, изразяваща се в рязък спад на населението, разрушаване на градове, изчезване на търговски пътища и общ упадък на културата.
Достигналите до нас хетски, египетски и гръцки писмени източници ни казват, че по това време Източното Средиземноморие е връхлетяно от суша, глад, земетресения, безредици и нашествия на съседни племена. Дълги години археолозите търсят потвърждение на тези факти.
Места на най-старите находки на болни от чума в Евразия и възраст на гробниците (години пр.н.е.). Rasmussen S. et al. / 2015 / CC BY 4.0
Но в последно време се появиха нови методи, с чиято помощ може да се търсят и други възможни причини за краха на ранните цивилизации от бронзовата епоха, като например хипотезата за масови епидемии. По-рано по останки са идентифицирани само тези заболявания, които са оставили изменения в костите. Съвременните технологии за анализ на ДНК правят възможно идентифицирането на по-широк кръг от инфекциозни патогени, поразявали популациите в миналото.
Учени под ръководството на археогенетика Гунар Нойман от Института за еволюционна антропология „Макс Планк“ в Германия, изследвайки древни гробници от края на III хилядолетие пр.н.е. в пещерата Агиос Хараламбос на Крит, са установили, че някои от тях са били болни от чума и коремен тиф. Изследването е публикувано в Current Biology.
Общо авторите са анализирали 32 образеца от ДНК от зъбната пулпа на хора, погребани между 2290 и 1909 г. пр.н.е. При две от тях е установено наличие на чумната бактерия Yersinia pestis, при още две – Salmonella enterica, причиняваща коремен тиф.
Според изследователите колапсът на древните цивилизации най-вероятно се дължи на комплекс от взаимосвързани фактори. Продължителните засушавания, свързани с изменението на климата, започнали преди 4,2 хиляди години, довели до слаби реколти, гладни бунтове и масови преселения на народи. А недостигът на питейна вода и отслабването на имунната система на хората довели до разпространение на инфекции.
Най-опасната бактерия
Чумната бактерия Yersinia pestis е отговорна за почти всички големи епидемии от древността и до средата на XIV век. За първия исторически източник, който споменава чумата, се счита Библията. Там се описва случай, когато филистимците, победили израилтяните, пленили ковчега на завета, след което избухнала епидемия. Оказва се обаче, че заразата е поразявала хората много преди библейските събития – поне от късния неолит.
Чумата в Ашдод. Неизвестен източник / Public Domain
Миналата година германски генетици, изучавайки останките на четирима души, живели в Латвия преди повече от 5000 години, установиха, че един от тях вероятно е починал от чума. Това е най-старият известен случай на заразата. Изследователи от Дания и Великобритания анализираха геноми, извлечени от зъбите на 101 човека от бронзовата епоха, открити в обширна област от Полша до Сибир. Авторите доказаха наличието на Yersinia pestis в седем от хората, погребани през III – I хил. пр.н.е.
В съвременната история на човечеството са известни поне три опустошителни чумни пандемии. Първата и най-смъртоносна – Юстиниановата чума – започва в Египет през 551 г. и до 580 г. обхваща почти цялата територия на цивилизования свят от онова време. Под формата на отделни огнища се проявява в продължение на двеста години – до средата на VIII век, и отнема живота на повече от сто милиона души в Северна Африка, Европа, Централна и Южна Азия и Арабия. Това е гигантска цифра, като се има предвид, че цялото население на Земята по това време е около триста милиона.
Втората пандемия – Черната смърт – възниква в Азия и бушува в Европа през 1346 – 1353 г., където нейни жертви стават 25 милиона души. Третата започва през 1855 г. в Китай и след това бързо се разпространява по света с търговски кораби. Огнища са отбелязани в 87 пристанищни града, особено силни – в Хонконг и Бомбай.
През ХХ век инфекцията е регистрирана в Индия – от 1898 до 1963 г. там умират повече от 12 милиона души. В съвремието медицината е поставила чумата под контрол. Годишният брой на случаите в света не надвишава 2000 души, повечето – в страни от Африка. Пациентите се лекуват с антибиотици и противочумен серум.
Чума, но не тази
Учените съпоставили данните от ДНК анализа на древните патогени с възрастта на останките и открили, че през бронзовата епоха е върлувала специална линия на Yersinia pestis. В продължение на три хилядолетия тя е оставала ендемична сред народите на Евразия и се е предавала само от човек на човек чрез директен контакт. Към тази изчезнала разновидност се отнасят всички ДНК проби на възраст от 5000 до 2500 години, включително находката в Крит.
Авторите смятат, че най-вероятно това е била белодробна чума, която се е предавала по въздушно-капков път. По-късно, когато чумната бактерия се е адаптирала към пренасяне от бълхи и въшки, се е появила бубонната форма, с която са свързани всички смъртоносни епидемии от Средновековието. Хората се заразявали чрез ухапвания от насекоми, бактерията попадала в кръвта и на мястото на възпалените лимфни възли се появявали отоци – бубони.
Резултатите от генетичните изследвания показват, че в ранния щам на Yersinia pestis липсват няколко ключови гена, отговорни за скоростта на предаване. Въз основа на това учените излагат версия, че чумата, от която са страдали древните хора, не е била толкова тежка и заразна, колкото средновековната ѝ версия.
Карта на Евразия с указание на генетично доказани находки на Yersinia pestis (кръгчета) и Salmonella enterica (триъгълници), датиращи от късния неолит и ранната бронзова епоха. В лилаво е отбелязано местоположението на пещерата Агиос Хараламбос на Крит. Gunnar U. Neumann et al. / 2022
От средния неолит и особено през бронзовата епоха патогенът вече е присъствал в широк географски диапазон между Централна Европа и Сибир. Специалистите смятат, че праисторическата чумна пандемия, която е била резултат от повишената мобилност на хората и развитието на връзките между страните, е била една от причините за рязкото намаляване на населението в края на IV – началото на III хилядолетие пр.н.е.
Бактерията Salmonella enterica, открита в гробовете на Крит, също се различава по някои генетични особености от съвременната версия. Изследователите все още не знаят как това се е отразявало на вирулентността и методите за разпространение. Но самият факт на едновременното присъствие на два причинителя на опасни болести в регион с висока плътност на населението, какъвто тогава е бил Крит, според авторите може да има катастрофални последици.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Какво трябва да знаете за Александър Македонски и неговата мистериозна смърт
