В края на XIV и началото на XV век градските власти на Валенсия не наказвали жена, която работела в публичен дом или била наложница, но само ако не се опитвала да съвместява едното с другото. Забраните обаче не били много ефективни.
Сюзън Макдоноу и Мишел Армстронг-Партида, историци от университета на Мериленд и университета Емори (и двата в Съединените щати), са изучили съдебни протоколи от Валенсия от 1367 до 1402 г. Те се интересували от глобите, които градските власти налагали на мъже и жени, които живеели заедно, но нямали църковен брак. Резултатите от изследването са представени в статия, публикувана в Speculum: A Journal of Medieval Studies.
Оказало се, че в средновековна Валенсия съжителството на мъж и жена, които не са свързани с църковен брак, като цяло било осъждано, но нямало наказание за това – при условие че съседите не се оплаквали от тях по някаква допълнителна причина. Освен това такива съюзи се срещали сред най-различни слоеве от населението. Приблизително същата била ситуацията и в други средновековни градове – Барселона, Марсилия, Палермо.
Там проституцията била регламентирана дейност: градските власти създавали публични домове и определяли правила кой може да работи в тях и кой може да ходи там. Освен това въвели различни данъци и глоби, които носели приходи на града. Освен това дамите, които работели в публичните домове, трябвало да се обличат по определен начин.
И тези два свята – хора, живеещи в нерегистриран брак, и жрици на любовта – не трябвало да се пресичат. На секс работничките било забранено да влизат в дълга (но нескрепена с брак) връзка с един мъж, тоест, според терминологията на Средновековието, да станат наложници. На свой ред на мъжете не било позволено да създават дори временен съюз с проститутки.
Joachim Beuckelaer, 1562 / Public Domain
Но всички тези забрани редовно се нарушавали. От 1367 до 1402 г. във Валенсия за такова нарушение властите глобили 400 жени и 280 мъже, което представлявало по-голямата част от всички нарушения, регистрирани във връзка с проституцията. Например през 1387 г. Бартомеу Креспи и „порочната жена“ Йохана били глобени с 22 су за това, че били постоянни любовници, но дамата също така била регистрирана като работничка в публичен дом.
Защо градските власти във Валенсия и на други места се противопоставяли на такава ситуация? Авторите на изследването смятат, че за тези власти една проститутка в лицензиран публичен дом не можело да бъде свързана само с един мъж. „Тя по дефиниция била жена, чието тяло е достъпно за много мъже, за разлика от наложницата, която ограничавала достъпа до тялото си само за един мъж“, отбелязват учените.
Но въпреки глобите и приетия по-късно закон, който изисквал мъжете, осъдени за такива връзки, да носят маркирани с жълто капюшони, много двойки били склонни да живеят заедно. Често такива връзки били краткотрайни (например между проститутка и моряк, който оставал в пристанището няколко месеца), но една двойка живяла заедно поне пет години – и през всичките тези години била глобявана.
Авторите на изследването предлагат свои обяснения на ситуацията. Мъжете и жените можели да имат много причини за такава връзка: привързаност, приятелство, икономическа съзависимост (записите често отбелязват, че понякога това са били много бедни хора, които дори нямали достатъчно пари, за да платят глобите). Но според изследователите може да е имало и причини, свързани с пола. Ето какво пишат за жените в такива двойки:
„Предполагаме, че когато една проститутка станела наложница, тя претендирала за известна степен на власт в отношенията с любовника си. Избирайки наложнически отношения, дори нещастни, проститутките научавали какъв би могъл да бъде животът в семейна двойка.“
В същото време учените смятат, че това било начин мъжете да демонстрират мъжественост – да покажат на другите и на себе си, че са достатъчно добри и успешни, за да имат жена, предназначена изключително за тях. За градските власти това било неприемливо, тъй като те искали да лишат най-бедните членове на обществото от възможност за подобно себеутвърждаване, пише в изследването.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Странната история на Джон Дий, личния магьосник на кралица Елизабет I
