Много от нас рисуват в полетата на книгите. И така е било през всички векове, откакто човечеството може да чете и пише, дори преди изобретяването на печатарската преса. Някой оставя името си за спомен, друг – смешна котка, трети изобразява малък човек на бесилото…
Какво са рисували в полетата през Средновековието? В рамките на проекта ArchiOx („Анализ и регистрация на културното наследство в Оксфорд“, Великобритания) учените са изследвали с помощта на метода на стереофотометрично сканиране средновековен ръкопис с условното название MS Selden Supra.
За средновековна книга ръкописът е много добре запазен / University of Leicester
Това е латинската версия на новозаветната книга Деяния на апостолите. Въпреки че стереофотометричният метод се прилага и в други области, за изследването на ръкописа е използван прототипът на чисто новия апарат Selene.
Учените избрали точно този ръкопис, защото още през 1935 г. палеографът Елиас Ейвъри Лоу открил надпис в долната част на страница 47. Там били надраскани буквите EADB. Изследователите решили да разберат дали авторът на надписа е оставил други следи. Оказва се, че е оставил. Или по-скоро – оставила е.
В полетата на ръкописа името Ийдбърг (Eadburg), изписано в малко по-различни форми, се среща 14 пъти. Това е древносаксонско женско име.
Тъй като Ийдбърг не е използвала мастило, маргиналиите не могат да бъдат забелязани. На долната снимка е показано изображение на скритите надписи / University of Leicester
Ръкописът е датиран от VIII век сл.Хр. Смята се, че е съхраняван в едно от абатствата близо до Кент, където е открит едва през XVI век и предаден в Бодлианската библиотека на Оксфордския университет. Невъзможно е точно да се проследи пътят на ръкописа до този момент. Но имаме груба представа каква е била грамотността във Великобритания като цяло и особено сред жените. Ийдбърг знаела писмен латински, тоест тя е била с благороден произход – и християнка.
Християнството в този момент тъкмо се завръща на острова, и то от две страни. От запад идват ирландски мисионери (в Ирландия не е имало Тъмни векове), а Кент укрепва влиянието си в югоизточната част на страната. През VI век владетелят на Кент е първият от английските крале, покръстен от свети Августин Кентърбърийски.
Учени от университетите в Оксфорд и Лестър предполагат, че Ийдбърг може да е била начело на женска религиозна общност в Кент през VIII век. Но дори и да е така, знатната саксонка е оставила не само името си в полетата на ръкописа. Тя е нарисувала и цяла поредица от човечета. Доста необичайно за християнка да третира книга от Новия завет по този начин. Може би тя е била само преписвач – такива хора са били много търсени до началото на книгопечатането и дори във Великобритания от Тъмните векове.
Когато на Ийдбърг ѝ ставало скучно, тя рисувала човечета / University of Leicester
Практиката на средновековните читатели да отбелязват книгите с името си не е необичайна. Но обикновено това се правело с мастило, а не по сух начин. Поставянето на скрити надписи в цялата книга, приблизително с размер А5, може да е опит да се претендира за собственост или благоговение към произведението.
Независимо от това каква степен в християнското общество на Кент е заемала Ийдбърг, трябва да се отбележи, че този латински препис на Деянията на апостолите е малко по-различен от всички останали. И не само заради автографите в полетата.
Към този ръкопис е добавена молитва, с която неизвестна жена (вероятно самата Ийдбърг) се обръща към Бога за помощ. Това е уникален случай, няма нищо подобно в подобни ръкописи: за молитви са съставяни отделни сборници. Учените смятат, че молитвата в ръкописа е добавена от жена. Това означава, че дамите от средновековна Англия са можели сами да създават ръкописи.
ОЩЕ: Какво разказват драсканиците в средновековните ръкописи
