Преминаването към хранене, съдържащо повече насекоми, не само ще намали емисиите на парникови газове, но и ще се отрази благоприятно на селскостопанските култури, казват изследователи от университета във Вагенинген, Нидерландия. Те описват по-подробно това в статия в списание Trends in Plant Science.
Насекомите отдавна са рекламирани като храна на бъдещето, не на последно място поради екологични причини. Насекомите са отличен източник на протеини, който изисква значително по-малко ресурси за производство в сравнение с традиционното селско стопанство.
Направете си ферма за брашнени червеи, нахранете ги с около 2 килограма храна и ще получите килограм хранителни протеини. За да получите същото количество от говеждо месо, ще ви трябва 10 пъти по-голямо пространство, като същевременно ще бъдат произведени 18 пъти повече парникови газове.
Авторите на новото изследване настояват, че преминаването към диета, включваща насекоми, също може да повлияе положително на нашите реколти. Просто казано: яжте насекоми и използвайте отпадъците от тяхното отглеждане за благото на селското стопанство.
При отглеждането на насекоми като храна за хора и животни се генерират отпадъци – екскременти и екзоскелети (екзувии). Вместо обаче те да се изхвърлят, може да се използват като органична добавка към почвата. Това ще подобри микробиома на почвата и ще насърчи растежа на културите, смятат учените.
„Важен компонент от екзувиите на насекомите е хитинът, високомолекулен аминозахарен полизахарид, който също присъства в клетъчните стени на гъбите и в екзоскелета на много ракообразни. Доказано е, че добавките в почвата, съдържащи хитин, насърчават растежа на растенията“, отбелязват авторите.
„Съществуват редица бактерии, които могат да метаболизират хитина, и тези микроби помагат на растенията да бъдат по-устойчиви на болести и вредители. Когато екзувиите се добавят към почвата, популациите на тези полезни бактерии се увеличават“, добавя Марсел Дике, растителен биолог от университета във Вагенинген.
Освен това добавянето на екскременти от насекоми към почвата може да насърчи растежа на растенията, тъй като те са богати на азот. Хранителният азот е важен за растежа на растенията, но често не достига в почвата, поради което се добавя там във вид на синтетичен тор.
Авторите смятат, че прилагането на страничните продукти от отглеждането на насекоми върху селскостопанските култури може да стане крачка към производство на храни, в което отпадъците са почти напълно елиминирани.
В идеалния случай това изглежда така: насекомите се хранят с отпадъци от растениевъдството или производството на хранителни продукти, по-късно самите насекоми стават наша храна и след това кръгът се затваря с използването на отпадъците от производството на насекоми за благото на почвата.
Следващата стъпка, казва Дике, е да привлечем повече хора към идеята за употребяване на насекоми в храненето. В някои части на света насекомите вече са влезли трайно в менюто на човека.
Например скакалците се консумират в десетки африкански страни, където насекомите се събират рано през деня, преди да станат активни, и след това се варят, почистват и осоляват. В Демократична република Конго гъсениците се продават на пазарите цеогодишно, а термитите могат да се пекат или сушат на слънце, за да бъдат смлени на брашно.
„Ял съм щурци, брашнени червеи и скакалци. Много хора в нашата част на света трябва да свикнат да ядат насекоми, но мога да ви кажа, че съм ял много други видове насекоми по цял свят и винаги са били прекрасни ястия“, заключава Дике.
Ястия от... насекоми. Даже били вкусни!
В статията си авторите обръщат специално внимание на такива обещаващи насекоми като големия брашен червей (Tenebrio molitor), бръмбара Alphitobius diaperinus, домашния щурец (Acheta domesticus), черната муха (Hermetia illucens) и домашната муха (Musca domestica).
От екологична гледна точка обикновените щурци били особено привлекателни за нас като хранителна добавка. Един килограм щурци съдържал повече витамини, макро- и микроелементи, отколкото килограм говеждо месо. Те се размножавали добре в малки тъмни пространства, така че промишленото производство не заемало много място. Освен това щурците произвеждали много малко отпадъци – за разлика от гигантските свинеферми или фермите за добитък, които произвеждат цели планини с оборски тор.
Снимки: iStock
