Екип от изследователи анализира компонентите на смесите за балсамиране, използвани при мумифицирането на знатна египтянка преди повече от 3500 години. Освен това учените с помощта на парфюмерист пресъздали мириса на една от тези съставки.
Предмет на изследването на специалисти от Института по геоантропология на Обществото „Макс Планк“ (Германия) станали мумифициращи смеси от погребални съдове (или канопи). Те били открити от английския египтолог Хауърд Картър още през 1900 г., докато разкопавал гробници в Долината на царете. Образци от съставките са изстъргани от два канопа, които сега се съхраняват в египетската колекция на музея „Аугуст Кестнер“ (Хановер, Германия).
Древна египетска работилница разкри тайните на балсамирането
В канопите преди това се намирали мумифицираният черен дроб и бели дробове на Сенетни – знатна египтянка, живяла около 1450 г. пр.н.е. От предишни научни трудове е известно, че жената е била дойка на фараона Аменхотеп II и е носила титлата „украшение на царя“, подчертаващо нейната важност.
Варовиковият каноп на Сенетни и карта на Долината на царете с местоположението на гробницата, където е открит. Museum August Kestner (Germany), Christian Tepper. Barbara Huber et al.
За анализа германските учени са използвали съвременни методи, включително газова хроматография и масспектрометрия, а също течна хроматография с тандемна масспектрометрия. С тяхна помощ е установено, че мумифициращите смеси включвали пчелен восък, растителни масла, животински мазнини, битум, иглолистни смоли (най-вероятно лиственица), балсамни вещества, както и смоли от дамар или шамфъстък. Заслужава да се отбележи, че най-близките до Египет лиственици и дамари растат на хиляди километри, тоест говорим за внос от много далечни места.
Освен това изследователите Барбара Хубер, Никол Бойвин и техните колеги открили съединения на кумарин и бензоена киселина в пробите. Кумаринът по аромат напомня на ванилия и се съдържа в много растения, включително канела и бобови растения. Бензоената киселина е характерна за ароматните смоли и няколко вида дървета и храсти.
По думите на Хубер получените сведения са важни, защото в древните египетски текстове, с които учените разполагат днес, има оскъдна информация за съставките на смесите за балсамиране.
„Това са сложни и разнообразни съставки, уникални за този ранен период. Те дават ново разбиране за сложната практика на мумифициране, а също така говорят за развитието на търговските пътища на Древен Египет“, казва египтологът и куратор на музея „Аугуст Кестнер“ Кристиан Е. Льобен.
Смола от дамар, съставка за балсамиране, до шишенце с древния аромат, пресъздаден от парфюмериста Карол Калвез въз основа на научни анализи. Barbara Huber et al.
Богатството на състава и наличието на голям брой вносни съставки в него свидетелства за статута на Сенетни и нейната принадлежност към най-близкия кръг на фараона.
„Компонентите на балсама ясно показват, че древнитеКарол Калвез египтяни от древни времена са внасяли необходимите им материали от региони извън тяхната държава“, добавя Болвин.
Тъй като в състава на балсамиращата смес били открити много ароматни и смолисти вещества, изследователите решили да възпроизведат нейния мирис. В това им помогнали френският парфюмерист Карол Калвез и музеологът София Колет Ерих.
Аромат на царица. Учени откриха какъв парфюм е използвала Клеопатра
Създадената ароматна композиция е наречена „Дух на вечността“ и ще бъде използвана за музейната експозиция. Тя ще бъде представена на предстояща изложба в музея „Моесгаард“ в Дания. Посетителите ще могат не само да се запознаят със собствените си очи с древноегипетския процес на мумифициране, но и да усетят с какъв аромат е бил придружен.
